Вместо „Оскар“

 

В навечерието на рождения ден на Харисън Форд светът отново говори само за него. Поводът – петият, последен епизод от приключенската поредица „Индиана Джоунс и реликвите на съдбата“, който окончателно слага край на кариерата на великия археолог, но не и на актьора (преди дни Харисън Форд заяви, че смята да продължи да работи, защото така се чувства полезен). И въпреки лошите предчувствия, които имам откакто започнаха снимките на „Реликвите“, нито едно от тях не се оправда. (Следват много спойлери, затова който още не е гледал, да приключи с този текст дотук и да се върне, когато изгледа филма).

Началото ни връща към годините, когато Инди е все още млад и се бори с вечните врагове – нацистите. Най-радостното е, че режисьорът е решил да използва компютърно подмладен Харисън Форд, а не друг актьор, който уж прилича на него. За поколенията, израснали с филмите, това е прекрасен спомен от отминалите времена, а за малките зрители – шанс да видят истинският Индиана Джоунс от най-силните му години.

Внезапно сънят на археолога свършва (по-точно, прекъснат е от шумен купон) и камерата ни прехвърля в наши дни, където нашият човек вече не е толкова млад, но побелялата коса и леко понабръчканото лице носят същия чар, като от 80-те години. Напук на критиците и зложелателите, дори на 80 години Харисън Форд продължава да е истински пример за герой и стабилен мъж, какъвто няма да има скоро на екран. И все още предпочита сам да изпълнява каскадите. Няма нищо вярно в твърденията, че е превърнат във второстепенен персонаж, разчитащ на жени. Напротив – когато нещата се оплескат съвсем, старецът яхва коня или подкарва сватбената кола, както само той може, и разрешава проблема.

Преди да изгледам филма, се опасявах, че любимият ми герой ще бъде жалка картинка, но въпреки това и този път скочих с вяра в сърцето в неизвестното, очаквайки да падна в пропастта на провала. Никога не съм искала да видя Индиана Джоунс като дядо (стига ми, че го видях като женен мъж), около когото играят внуци, а той плеви доматите. Нищо подобно. Харисън Форд е остарял с достойнство и е предал това и на героя си. Както самият той каза в едно интервю, искал е да покаже Индиана Джоунс без преимуществата на младостта. Защото той, за разлика от повечето екшън герои, разполага с много повече от груба физическа сила. Той е преди всичко интелект… и идиотско чувство за хумор. 😊

Прескачам подробностите в сюжета и се пренасям в края на филма, който остави най-голяма следа в съзнанието ми. Индиана Джоунс и неговите спътници са преминали през пукнатина във времето и са се озовали 200 г. пр. Хр., където срещат… самия Архимед, чието изобретение търсят (не е толкова важно). Нашият герой е лошо ранен и иска да остане във времето на обсадата на Сиракуза, където неминуемо ще умре от инфекция. Готов да остане в историята, ама друг път. Неговата кръщелница го умолява да се върне обратно, в своето време, защото там все още е нужен. И това е така. Прожекциите на филма и посрещането от публиката е живият пример, че ние, феновете, все още обичаме Индиана Джоунс, все още се вълнуваме от неговите приключения и никой от нас няма да приеме той да окачи завинаги шапката и камшика. И ако се наложи, ще употребим насилие, за да го имаме (който е гледал, знае за какво говоря). 😉

 Естествено, на финала се появява Мериън, но тук нейното присъствие не е дразнещо романтично, а по-скоро доказателство, че Инди все още е неустоим за жените. Няма как историята да бъде завършена по-добре… освен ако Академията най-после не поправи половинвековна грешка. Индиана Джоунс се пенсионира с почести от колежа „Хънтър“. Мисля, че Харисън Форд заслужава същото. Почетният „Оскар“ на Американската филмова академия би бил прекрасен завършек на една блестяща кариера. За съжаление, нищо не зависи от нас, феновете. Ние можем да поднесем само любов и благодарност.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МИСТЪР ФОРД! ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, Д-Р ДЖОУНС! БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ДЕТСТВОТО, ПРЕКАРАНО С ТЕБ! 🤠

Снимка: Dreamstime