"13 за късмет" с Бистра Стоименова

Снимка: Бистра Стоименова

 Бистра Стоименова е една от най-продуктивните млади авторки (мразя уеднаквяването на родовете, сори), които творят във всички възможни жанрове (а понякога - и извън тях… и не само в областта на литературата).  Отдавна искам да напиша публикация за нея и книгите ѝ (които, противно на логиката, харесвам страшно много), но в крайна сметка, какво по-хубаво от това писателите сами да говорят за себе си пред своите читатели? За щастие, имам удоволствието да се познаваме лично, така че с нея слагам началото на рубриката „13 за късмет“, в която любими мои съвременни писатели ще ми отговарят на 13 въпроса. Приятно четене! 😊

 

1.      Ако можеше да препоръчаш само една от твоите книги на читателите, коя би избрала?

Ама така не е честно! Имам си няколко, които са много различни. Слабост ми е историята в „Различен Следовател“, защото е най-дългото нещо, което съм писала и героите живеят на палатка в главата ми. Обаче когато препоръчвам книги, обикновено първо питам какво харесва човекът. Не всяка от моите истории става за всеки и съм забелязала, че читателите на различните истории си имат предпочитания.

2.      В писането или в рисуването се смяташ за по-добра?

Писането. Обичам да рисувам, дори направих илюстрациите в „Различен Следовател“ на майтап, но има много по-добри художници от мен. Всъщност, не бих се нарекла „художник“ още, защото те изкарват пари с това, а при мен е главно за удоволствие. Освен това, с писане съм се занимавала много по-дълго и много по-системно, отколкото с рисуване. Пиша, откакто бях на 10-11 (пети клас) и не помня момент, когато в главата ми да не се е въртяла някаква история. Рисувах много в гимназията, после на 17 се сдобих с първия фотоапарат и зарязах всичко, до 2020 година. Със сигурност съм написала много повече истории, отколкото съм нарисувала картинки - макар че дори и за три години има прогрес в картинките.

3.      Коя е най-добрата книга на 2023 г., според теб?

Няма как да отговоря на този въпрос, защото не се водя по тенденциите, когато си избирам книга за четене. Много е вероятно огромно количество от издадените през 2023 изобщо да не са ми попадали.

4.      А коя е най-надценяваната книга, според теб?

Много са, страшно много, като не всички попадат в категория „модерно заради социалните мрежи“ или „модерно заради това, че тийнейджърите са луднали по него“. За мен най-надценяваните произведения са онези, които стават модерни, заради снобизъм. Един вид, трябва да четеш това или онова (и да си го харесал), за да се водиш част от група ЕнтелЕгенти. Ако започна да изброявам поименно, първо ще ме нарекат „хейтър“, „илитерат“ и тъй нататък. Второ, това интервю ще стане доста дълго. Да кажем така – всяка книга, която стане много популярна заради някаква „мода“, а не заради историята в самата книга, автоматично става надценена. По-малките от мен викат на това overhyped (или нещо такова). За мен подобен тип книги имат добър маркетинг, но твърде големия шум около тях ме кара да ги избягвам и да ги смятам за прехвалени. Има не само прехвалени книги, а и прехвалени автори, между другото.

5.      Защо не пишеш на английски вместо на български?

Българският ми е роден език, така че с него мога да си играя, да го извъртам и огъвам, както ми харесва. Имам доста по-читав речников запас на български, отколкото на английски (нищо че съм преводач и имам ценза да го преподавам), затова смятам, че мога да разкажа една история много по-добре на български. Всеки, който ми каже, че пише по-добре на чужд език, отколкото на родния, откровено лъже или е дете на емигранти, живяло в чужда държава, което автоматично прави уж родния език чужд. Втората причина да пиша основно на български в момента е, че първо искам да събера читатели в България, преди да тръгна да си търся късмета по широкия свят. Да, България е малък пазар, да уж хората не четат (*не е баш така), но това си е нашата държава и е хубаво да почнем от тук. Защото, най-малкото, на един автор в чуждоезичния свят се гледа с други очи ако е вече поне малко популярен в родната си държава. Причина номер три е, че англоезичният пазар е необятен и в него е много лесно да останеш незабелязан. Правилата за издаване на книги в този свят са различни, начинанието е доста по-скъпо, отколкото е тук и маркетингът е в пъти по-труден. Така че аз бих го нарекла нож с две остриета, а плюсовете да започнеш първо от западния пазар (примерно, самопубликуване в Амазон) са силно надценени.

За протокола, пиша и на двата езика. Чисто и просто нямам публикувани книги на английски към момента. Такива по-нататък ще има (имам специални истории, които ще са директно на английски първо), но за момента предпочитам да си гледам в паничката. 😊

6.      Има ли по-талантливи млади писатели в България от теб в момента? 😉

Със сигурност. 😉 Каквото и да правиш, колкото и време да си посветил на едно нещо, винаги има накъде да се развиваш и със сигурност някой е направил повече. Хубавото нещо на таланта е, че ако човек работи над него, той става все по-добър и по-добър.

7.      Би ли се омъжила за някой от твоите герои?

А, не! Като ги знам какви са по характери всичките, ще се избием на третата седмица след сватбата (максимум). Героите в моите истории са особени хора – всеки от тях си има и добри страни, но и много лоши, като всички нас. А като се има предвид, че моето характерче не е от най-сладичките и миличките на планетата, шансовете ни за „и заживели дълго и щастливо“ са около нулата. Плюс, че в някои от историите си хич и не ща да се подвизавам…

8.      Обичаш ли отрицателните герои от твоите книги?

Повечето злодеи от историите ми не мога да ги дишам, честно казано. А някои са си откровено зловещи. Така че – категорично не. Злодеите в книгите не са там, за да ги харесваме, точно обратното – там са да ги мразим. Или да научим нещо от тях. Поне това е моето мнение. Когато героите ми разказват историята, се опитвам да разбера мотивите на всички, на злодеите включително. Учудващо е колко тънка е разликата между добро и зло, между другото. Много често зависи от обстоятелствата и гледната точка.

9.      Какво четеш, когато не пишеш?

Историческа проза – обожавам я! Любим жанр откакто се помня. Чета и други книги, но ако не знам какво да избера за четене, почти сигурно ще посегна първо към исторически роман.

10.   Писала ли си филмов сценарий?

Не, но ми се иска. Звучи много забавно 😊

11.   Повече фикция или повече реалност има в творчеството ти?

Имам истории по истински случай (винаги отбелязвам, че са такива), имам и други, които са основани на реални исторически събития. А имам и измислени истории, които героите ми разказват, които се развиват на реално съществуващи места. Във всичките ми истории е пълно с абсолютно реални факти – места, хора, градове, обичаи. Обичам да ровичкам подробности за истории. Колкото по-далечно е мястото, толкова по-забавно е проучването. Да благодарим на интернет за тази възможност! Дори във фентъзи историите ми има реални факти, които са просто фон за действието. В някои истории пък има реални исторически събития/митология и така нататък. Героите си идват с характера, много рядко (освен при трилърите по истински случай), се основават на една-единствена личност, така че там може да се каже, че има повече измислица. Или пък връзка с паралелна вселена, кой знае? 😉 Не знам дали отговорих на въпроса…

12.   Виждаш ли се един ден в учебниците по литература?

Дълбоко се съмнявам някога да стигна до тях. В учебниците по литература влизат главно и основно произведения, чиято цел е да набият в главите на децата определени ценности и/или да служат като литературен паралел на уроците по история (справка – всичката ни възрожденска литература). Всичко в учебниците по литература, от които съм учила, е било там с цел. Доста дълга тема е да обясня каква точно и защо децата не разбират и половината от произведенията и сега, и по мое време. Да речем, че по мое време имаше адски много произведения, които се изучаваха на възраст, в която имаш нулев шанс да разбереш посланието в тях. Малко се отплеснах, но иронията е, че винаги съм се разправяла точно с преподаватели по литература в училище, нищо че пиша от време оно. Та, моите истории нямат чак такива общочовешки/дълбокомислени послания. Авторът е искал да каже точно това, което е написал (не знам защо учителката ми по литература в гимназията отказваше да разбере тоя елементарен факт). Да не говорим, че не можем и да ги отнесем към България и българското достатъчно, че да имат място в учебника. Честно казано, не ми е и мечта/идея фикс или нещо такова чак в учебниците да влизам. Предпочитам хората да четат и харесват историите ми, вместо поколения ученици да ме проклинат, че мои истории ги прецакват на изпитите, ха-ха.

13.  Колко книги ще издадеш през 2024 г.?

По план, поне толкова, колкото и през 2023 година, НО миналата година ме отучи да давам обещания публично, защото нищо не се знае. Със сигурност, каквото и да стане, ще има поне една нова книга – чакайте нов трилър по истински случай. Историята ми отне две години и половина проучване (защото темата е страшно интересна и на автора просто му хареса да се рови). Ще има и книги в жанрове, които не сте виждали от мен до момента, но засега ще си затрая, за да не ми мине котка път.