"13 за късмет" с Александър Скалд

 

Снимка: Александър Скалд

„Познавам“ Александър Скалд като поет (и то доста добър) от WriteCraft. И когато видях познатото име върху корицата на роман, известно време (около час) се колебах дали да опитам. Резултатът – вече имам нов любим съвременен български автор, чийто „Вой“ няма да спра да препоръчвам. Сравняват го често с Джек Лондон и Емилиян Станев, но, по мое мнение, в художествено отношение Алекс стои над първия, а в морално – над втория. Честно да си призная, част от мен се надява да няма продължение на „Вой“, защото историята е съвършена в този си вид. Но ако такова се появи, обзалагам се, че първият отзив ще бъде от мен. 😉

1.     Кой пръв откри таланта ти?

Не е имало човек, който да ми каже “Абе, ти знаеш ли, че трябва да пишеш?!”. От малък бях привлечен от писането, четенето и разказването на истории. Съвсем естествено започнах да се занимавам с писане. Ако става дума за професионални отношения, издателство “Ерове” бяха тези, които първи решиха, че може да работят с мен и да създаваме интересни книги заедно.

 

2.     В поезията или прозата се чувстваш по-силен?

Преди няколко години бих казал, че поезията е моето нещо, но с напредването на възрастта (вече съм на 33) все по-малко имам нужда да изразявам чувства в мерена реч. Прозата вече ми е по-близка и с нея по-добре успявам да представя на хората какво се случва в главата ми.

 

3.     Планираш ли да издадеш стихосбирка?

Зависи. С издателство “Ерове” планираме да издадем нещо поетично, което не е стихосбирка. Ако то се приеме добре и хората искат още поезия от мен, може и да издадем стихосбирка. Имам достатъчно материал. Ако има желание от читателите, ще го реализирам.

 

4.     Имаш ли фобия от някое животно?

Не се сещам за животно, което ме кара да си губя ума и да бягам с писъци. Но има животни, които не ме привличат никак - паякообразни, многоножки, голяма част от насекомите... Въпреки че преди време си имах богомолка за домашен любимец (казваше се Богдана и много ми помогна в борбата с миризливките по простора).

 

5.     Има ли по-добра бг книга от „Вой“ за 2023 г.?

Истината е, че не съм чел нито една българска книга, излязла през 2023 г. Бях и все още съм зает с писането на дисертация и не ми остава много време за четене. Но дори да бях прочел някоя книга, нямаше да я сравнявам с “Вой”. Не ми се струва редно сам да поставям оценка на творбите си, нито да казвам дали са по-добри от други. Това може да го направят читателите. Аз мога само да заявя, че съм направил всичко възможно „Вой“ да излезе в най-завършен и приятен за четене вид. Ако не го бях направил, би било неуважение към читателите.

 

6.     Усещаш ли, че си написал изключителен роман?

Изключителен в смисъл на „различен от останалите“ - да. Това, че няма роман, в който българската природа да играе главна роля, беше една от причините да се захвана с този труд. Също така има много творби, в които за природата ни се пишат неверни клишета и откровени глупости. Много ми се искаше да се появи роман, който проявява повече уважение към най-голямото богатство на България, но такъв така и не се появи. Реших да запълня тази празнина и да напиша нещо, което има място в съвременната литература, а не е просто поредното книжно тяло, което ще събира прах по складове и книжарници.

 

7.     Литература или наука?

За четене - и двете. Има периоди, в които не мога да погледна научна литература, и други, в които имам нужда да чета предимно научни книги и статии.

Ако става въпрос за писане, определено предпочитам свободата и вълнението на художествената литература.

 

8.     В какво животно би искал да се превърнеш, ако можеше?

В животно, което може неща, за които човек само мечтае. Да лети, например. Птица, в която бих се превърнал, е скален орел. Те са красиви, могъщи и страховити. Не се сещам за птица, която може да се опре по свирепост и боен дух на скалния орел.

 

9.     Виждаш ли се като професор един ден?

Минавало ми е през ума, но бих водил тази битка в определени условия. Съчетаването на научна и творческа дейност се оказа тежест, която не искам да нося. Но с по-гъвкав график и подходяща обстановка, бих се занимавал. Такива условия обаче има само в Българската академия на науките, където се влиза трудно, ако някой учен не те е взел под крилото си, когато си бил докторант.

 

10. Защо не стана професионален спортист?

Спортът изисква да му се отдадеш във всички отношения. Станеш ли професионален спортист, не ти остава време и енергия за друго. Това означава да захвърля писането, а няма такъв вариант. Тренирам от много време, спортувам от дете и не съм спирал изцяло никога. Подготвял съм се за аматьорски турнири по бойни изкуства и знам колко много време и усилия отнемат те, а професионалните тренировки, от които зависи прехраната ти, са направо брутални. Та, не станах професионален спортист, защото това изисква жертви, които не бих допуснал. Затова и никога не съм го искал.

 

 

11. Ако някога заснемат филм по „Вой“, кои актьори би искал да изиграят Катя и Атанас?

Атанас много ясно си го представям като Дженсън Екълс в сериала “The Boys”. По обясними причини не си правя илюзии, че Дженсън ще изиграе Атанас, но наистина не си го представям като друг. Катя обаче има два варианта - Теодора Духовникова и Яна Маринова. И двете имат излъчване и качества, които биха създали една доста правдоподобна Катя.

 

 

12. Ако Алекс срещне Катя, ще я покани ли на среща?

Ако обстоятелствата го позволяват - да. Катя не е жена, която може просто да поканиш на среща. Тя е била наранена жестоко като дете и почти постоянно е защитен режим. Виждаме още във втора глава какво се случва, когато мъж подходи твърде настъпателно. Обаче, когато има възможност да поговори, да се отпусне и да свали гарда, както стана с Атанас, поканата за среща е вариант. Но за да се стигне до там, трябва да има подходящи обстоятелства.

 

 

13. Каква корица би нарисувал на „Вой“, ако трябваше да я направиш сам? Покажи ни.

(Не ни  показва ☹)