Какъв будител си ти, даскале?

Я ми кажи, даскале, какъв будител си ти и как се осмеляваш да се наредиш до Паисий? Какъв будител си ти, който живееш живот по-недостоен от квартален пияница? Какъв будител си, щом вечно мислиш какво си дал – време, любов, пари – на своите ученици? Нали учителят трябва да даде от себе си на тези, които имат по-малко от него? Нали мечтае постоянно за равенство, а не иска да направи равни на себе си своите ученици. Равни като знания, възпитание, ценности. Но за какви ценности си говорим, даскале, когато и ти като децата се перчиш с нов телефон и скъпи почивки? Парите са единствената ти ценност, даскале. И колкото и да ги имаш, не достигат на алчната ти душа. Затова плащаш сметката до последната жълта стотинка и си търсиш рестото най-педантично и завиждаш на касиерката в магазина за заплатата, която получава без да има твоето образование. Защото твоята единствена кауза е да обогатиш себе си, даскале, а не света. Какъв будител си, ми кажи?

Какъв будител си, даскале, щом нямаш срам да клеветиш и доносничиш? Какъв будител си, щом се занимаваш с клюки и сплетни и не гледаш своите си дела, а тези на съседа по класна стая? Какъв будител си ти, който си подлец в живота и не заслужаваш да се наречеш човек, камо ли учител? Защото учителят е най-висшата форма на човек; човек извисен морално и духовно, комуто са чужди малките неща. А ти, малки даскале, защо нямаш срам да се наричаш будител?

Какъв будител си ти, който се плашиш и от сянката си? Ти, който трепериш пред стоящите в канцеларии министри, експерти и други полуграмотни без твоя практически опит, без твоите знания, без твоя ум? Защо се гърчиш като червей пред недостойните и неуките, само защото някой някак си ги е поставил над теб? Нима същите тези – недостойните и неуките – могат да извадят знанията от ума ти или да изтръгнат уменията от ръцете ти? Не, даскале, те не могат да ти попречат да бъдеш учител, дори да те прогонят от класната стая, защото учител не е професия, а мисия, начин на живот. Учителят е роден да води, а не да се влачи след стадото; роден е да се извисява, а не да се крие в низините, сред кал и прахоляци, където не могат да го застигнат бурите. Но какъв будител си ти, даскале?

Какъв будител си ти, даскале? Какъв будител си, щом се боиш да се отличиш от масата? Защо оставаш послушен, когато трябва да се бунтуваш срещу неправдите? Защо все търсиш да се слееш с тълпата, вместо да изпъкнеш сред нея? Да, разбирам, страх те е да не те сочат с пръст, да те забележат. Но нима ти самият си забравил, че също имаш пръст, който не сочи, а се навира в лицето на онези, които искат да те обезличат и подчинят? Забравил си, даскале, или не смееш да признаеш, че помниш. И затова самият ти заличаваш учениците си. Първо ги набутваш в униформи, после заменяш имената им с номера и пречупваш у тях всеки порив към свобода, към собствена мисъл. Правиш ги по свой модел, а после роптаеш защо обществото ни е заспало и безхарактерно. Заради тебе е, даскале! Заслугата е изцяло твоя! Ти си този, който приспива света!

"13 за късмет" с Йорданка Маринова

Йорданка Маринова: кралица на краставиците, авторка на романизираната биография на Райна Княгиня и откривателка на местоположението на кривата круша, е най-новата ми любимка в съвременната българска литература. Тази мистериозна дама, чието лице остава скрито за читателите, ме впечатли с умението си да подрежда думите, така че дори най-баналната история да се превърне във вълнуваща вълшебна приказка. 

 

1. Защо точно „Кривата круша“?

Всички в България знаят как някои неща стигат до под Кривата круша, но никой не знае коя е тя, къде точно се намира и защо е последна инстанция за несретните проекти Е, аз знам. Познавам я по-добре от всеки друг. И знам какво е станало с нея. И защо нещата са такива, както са. Какво е изживяла, през какво е минала и защо крушите ѝ са най-сладки и свободни за всички. И защо тези, които стигат по една или друга причина до нея не са несретници, а избранници. Намъчи се тя, ама си струваше. Трябваше просто да изчака да дойде нейното време. Сега цъфти, зрее и ражда.

 

2. А съществува ли В., ако не е тайна?

Да, съществува. Даже ще получи безплатно една книга. Без автограф.

3. Какво те привлече в Райна Княгиня, за да напишеш книга за нея?

Винаги ми е било мъчно за нея, от малка. Нямаше правилната книга за нея, нямаше книга за живота ѝ, за личността ѝ, за жената и човекът Райкя. Всички книги за Райна Княгиня ми стояха изкуствени и свършваха с развяването на знамето. А това е по-скоро началото на живота ѝ, на истинският ѝ живот. С узряването си  се убедих, че правилната книга за Райна Княгиня просто не е написана. Почудих се защо толкова колосални имена в българската литература са подминали Райкя. С времето и това разбрах. И понеже аз не съм колосално име в българската литература и нямам какво да вардя от последствия (нито бих, дори да съм), и понеже не може да ми бъде платено, за да пиша по специфичен начин на специфични теми, последвах отличният съвет: „Ако искаш да прочетеш определена книга, но не я намираш – напиши я ти.“ Така и направих – без уговорки и указания, без реклами, без милиметър отстъпление от истината. Писането е отговорност – към белия лист, към читателите, към истината, а в случая с тази книга – най-вече към Райкя. Постоянно мислех какво ли би казала, ако чете редовете ми иззад гърба ми... Това ме държеше на пръсти през цялото време на създаването на книгата. Гордея се с Райкя. Имала е две висши (за времето си) образования – акушерство и учителство, родила е и отгледала петима прекрасни сина, не се е огънала никога под нищо. Страдала е безмерно, но е устояла на всичко. Каква жена! За сравнение Жана Дарк си е била просто едно невзрачно селско момиче, (без да подценявам възможностите и заслугите ѝ, разбира се).

4. Изпитваш ли носталгия по българското минало?

Изпитвам носталгия по българското бъдеще.

5. Рекламата определяща ли е за успеха?

Зависи от определението за „успех“. За финансов успех – сигурно. Който е вложил в теб го е направил, за да умножи парите и реномето си. За литературен успех – не, защото истински такъв идва само след проверката на времето.

6. Има ли място за конкуренция в литературата?

Там, където са намесени парите, винаги има конкуренция. Парите са намесени в съвременната литература, по времето на всяко съвремие. Когато едно съвремие отмине и дойде друго съвремие, времето пресява авторите и творбите им, и конкуренцията спира. Остават добрата литература, която се превръща в класика и се чете и от следващите поколения, и изчезващата литература, която събира прахта по рафтовете на домове и библиотеки известно време преди да отпътува към печките и вторичните суровини. 

7. Коя твоя книга смяташ, че ще бъде успешна и на английски?

Предстои да разберем.

8. Да очакваме ли от теб стихосбирка?

Да, започвам я веднага след като завърша успешно копието на Мона Лиза.

9. Ходила ли си на финал на „Уимбълдън“?

Само по телевизията.

10. Кой е любимият ти тенисист?

Всеки спокоен, уравновесен, постоянен, неотстъпно подобряващ играта си, методичен, скромен, стойностен мълчаливец, който е на манежа на тениса за момента. Такъв беше Сампрас, такъв в момента е Синер.

11. Какво четеш, когато не пишеш?

Слушам книги и се движа. Предпочитам биографии, историческа документалистика, конспирации. Позволявам си и по малко поезия, но гледам да не преяждам с нея.

12. Какво мислиш за съвременната българска литература, като цяло?

Много съм щастлива да бъда свидетел на един пост-демократичен разцвет на българската литература. Бях млада, но помня времената, когато издаването на книга се случваше само за определени хора и то след много филтри от всякакво неприятно естество. Ако бяха продължили онези времена, нямаше да има начин аз да съм една от издаваните автори. Благодарна съм, че мога да наблюдавам промяната и в литературата. Радвам се на всяко ново заглавие, от всеки жанр, на всеки нов или утвърден автор, радвам се на многотията и шаренията на издателства, писатели, поети, илюстратори и труженици на нивата на словото. Горда съм, че сме такова кадърно племе и при толкова намален състав и разпръснатост на населението по света и въпреки всичко успяваме да творим и да обогатяваме света с многобройни и в голямата си част стойностни  произведения. Същото се отнася и за художниците ни, за музикантите и останалите ни творци. Културата ни е жива! Не се гаси туй, що не гасне, истина е!Браво на нас!

13. Какво трябва да знаят за теб твоите читатели?

Че ги обичам и меря строго всяка написана дума, преди да изпратя посланията си към тях. Че ги уважавам за това как усещат мислите ми и между редовете и успяват да разчетат изпратените послания. Че им благодаря за искреността, с която четат книгите ми и за чувствата, които изпитват и за които не се срамуват да говорят. Че на верността им отвръщам с вярност.