"13 за късмет" с Йорданка Маринова

Йорданка Маринова: кралица на краставиците, авторка на романизираната биография на Райна Княгиня и откривателка на местоположението на кривата круша, е най-новата ми любимка в съвременната българска литература. Тази мистериозна дама, чието лице остава скрито за читателите, ме впечатли с умението си да подрежда думите, така че дори най-баналната история да се превърне във вълнуваща вълшебна приказка. 

 

1. Защо точно „Кривата круша“?

Всички в България знаят как някои неща стигат до под Кривата круша, но никой не знае коя е тя, къде точно се намира и защо е последна инстанция за несретните проекти Е, аз знам. Познавам я по-добре от всеки друг. И знам какво е станало с нея. И защо нещата са такива, както са. Какво е изживяла, през какво е минала и защо крушите ѝ са най-сладки и свободни за всички. И защо тези, които стигат по една или друга причина до нея не са несретници, а избранници. Намъчи се тя, ама си струваше. Трябваше просто да изчака да дойде нейното време. Сега цъфти, зрее и ражда.

 

2. А съществува ли В., ако не е тайна?

Да, съществува. Даже ще получи безплатно една книга. Без автограф.

3. Какво те привлече в Райна Княгиня, за да напишеш книга за нея?

Винаги ми е било мъчно за нея, от малка. Нямаше правилната книга за нея, нямаше книга за живота ѝ, за личността ѝ, за жената и човекът Райкя. Всички книги за Райна Княгиня ми стояха изкуствени и свършваха с развяването на знамето. А това е по-скоро началото на живота ѝ, на истинският ѝ живот. С узряването си  се убедих, че правилната книга за Райна Княгиня просто не е написана. Почудих се защо толкова колосални имена в българската литература са подминали Райкя. С времето и това разбрах. И понеже аз не съм колосално име в българската литература и нямам какво да вардя от последствия (нито бих, дори да съм), и понеже не може да ми бъде платено, за да пиша по специфичен начин на специфични теми, последвах отличният съвет: „Ако искаш да прочетеш определена книга, но не я намираш – напиши я ти.“ Така и направих – без уговорки и указания, без реклами, без милиметър отстъпление от истината. Писането е отговорност – към белия лист, към читателите, към истината, а в случая с тази книга – най-вече към Райкя. Постоянно мислех какво ли би казала, ако чете редовете ми иззад гърба ми... Това ме държеше на пръсти през цялото време на създаването на книгата. Гордея се с Райкя. Имала е две висши (за времето си) образования – акушерство и учителство, родила е и отгледала петима прекрасни сина, не се е огънала никога под нищо. Страдала е безмерно, но е устояла на всичко. Каква жена! За сравнение Жана Дарк си е била просто едно невзрачно селско момиче, (без да подценявам възможностите и заслугите ѝ, разбира се).

4. Изпитваш ли носталгия по българското минало?

Изпитвам носталгия по българското бъдеще.

5. Рекламата определяща ли е за успеха?

Зависи от определението за „успех“. За финансов успех – сигурно. Който е вложил в теб го е направил, за да умножи парите и реномето си. За литературен успех – не, защото истински такъв идва само след проверката на времето.

6. Има ли място за конкуренция в литературата?

Там, където са намесени парите, винаги има конкуренция. Парите са намесени в съвременната литература, по времето на всяко съвремие. Когато едно съвремие отмине и дойде друго съвремие, времето пресява авторите и творбите им, и конкуренцията спира. Остават добрата литература, която се превръща в класика и се чете и от следващите поколения, и изчезващата литература, която събира прахта по рафтовете на домове и библиотеки известно време преди да отпътува към печките и вторичните суровини. 

7. Коя твоя книга смяташ, че ще бъде успешна и на английски?

Предстои да разберем.

8. Да очакваме ли от теб стихосбирка?

Да, започвам я веднага след като завърша успешно копието на Мона Лиза.

9. Ходила ли си на финал на „Уимбълдън“?

Само по телевизията.

10. Кой е любимият ти тенисист?

Всеки спокоен, уравновесен, постоянен, неотстъпно подобряващ играта си, методичен, скромен, стойностен мълчаливец, който е на манежа на тениса за момента. Такъв беше Сампрас, такъв в момента е Синер.

11. Какво четеш, когато не пишеш?

Слушам книги и се движа. Предпочитам биографии, историческа документалистика, конспирации. Позволявам си и по малко поезия, но гледам да не преяждам с нея.

12. Какво мислиш за съвременната българска литература, като цяло?

Много съм щастлива да бъда свидетел на един пост-демократичен разцвет на българската литература. Бях млада, но помня времената, когато издаването на книга се случваше само за определени хора и то след много филтри от всякакво неприятно естество. Ако бяха продължили онези времена, нямаше да има начин аз да съм една от издаваните автори. Благодарна съм, че мога да наблюдавам промяната и в литературата. Радвам се на всяко ново заглавие, от всеки жанр, на всеки нов или утвърден автор, радвам се на многотията и шаренията на издателства, писатели, поети, илюстратори и труженици на нивата на словото. Горда съм, че сме такова кадърно племе и при толкова намален състав и разпръснатост на населението по света и въпреки всичко успяваме да творим и да обогатяваме света с многобройни и в голямата си част стойностни  произведения. Същото се отнася и за художниците ни, за музикантите и останалите ни творци. Културата ни е жива! Не се гаси туй, що не гасне, истина е!Браво на нас!

13. Какво трябва да знаят за теб твоите читатели?

Че ги обичам и меря строго всяка написана дума, преди да изпратя посланията си към тях. Че ги уважавам за това как усещат мислите ми и между редовете и успяват да разчетат изпратените послания. Че им благодаря за искреността, с която четат книгите ми и за чувствата, които изпитват и за които не се срамуват да говорят. Че на верността им отвръщам с вярност.