Какъв будител си ти, даскале?

Я ми кажи, даскале, какъв будител си ти и как се осмеляваш да се наредиш до Паисий? Какъв будител си ти, който живееш живот по-недостоен от квартален пияница? Какъв будител си, щом вечно мислиш какво си дал – време, любов, пари – на своите ученици? Нали учителят трябва да даде от себе си на тези, които имат по-малко от него? Нали мечтае постоянно за равенство, а не иска да направи равни на себе си своите ученици. Равни като знания, възпитание, ценности. Но за какви ценности си говорим, даскале, когато и ти като децата се перчиш с нов телефон и скъпи почивки? Парите са единствената ти ценност, даскале. И колкото и да ги имаш, не достигат на алчната ти душа. Затова плащаш сметката до последната жълта стотинка и си търсиш рестото най-педантично и завиждаш на касиерката в магазина за заплатата, която получава без да има твоето образование. Защото твоята единствена кауза е да обогатиш себе си, даскале, а не света. Какъв будител си, ми кажи?

Какъв будител си, даскале, щом нямаш срам да клеветиш и доносничиш? Какъв будител си, щом се занимаваш с клюки и сплетни и не гледаш своите си дела, а тези на съседа по класна стая? Какъв будител си ти, който си подлец в живота и не заслужаваш да се наречеш човек, камо ли учител? Защото учителят е най-висшата форма на човек; човек извисен морално и духовно, комуто са чужди малките неща. А ти, малки даскале, защо нямаш срам да се наричаш будител?

Какъв будител си ти, който се плашиш и от сянката си? Ти, който трепериш пред стоящите в канцеларии министри, експерти и други полуграмотни без твоя практически опит, без твоите знания, без твоя ум? Защо се гърчиш като червей пред недостойните и неуките, само защото някой някак си ги е поставил над теб? Нима същите тези – недостойните и неуките – могат да извадят знанията от ума ти или да изтръгнат уменията от ръцете ти? Не, даскале, те не могат да ти попречат да бъдеш учител, дори да те прогонят от класната стая, защото учител не е професия, а мисия, начин на живот. Учителят е роден да води, а не да се влачи след стадото; роден е да се извисява, а не да се крие в низините, сред кал и прахоляци, където не могат да го застигнат бурите. Но какъв будител си ти, даскале?

Какъв будител си ти, даскале? Какъв будител си, щом се боиш да се отличиш от масата? Защо оставаш послушен, когато трябва да се бунтуваш срещу неправдите? Защо все търсиш да се слееш с тълпата, вместо да изпъкнеш сред нея? Да, разбирам, страх те е да не те сочат с пръст, да те забележат. Но нима ти самият си забравил, че също имаш пръст, който не сочи, а се навира в лицето на онези, които искат да те обезличат и подчинят? Забравил си, даскале, или не смееш да признаеш, че помниш. И затова самият ти заличаваш учениците си. Първо ги набутваш в униформи, после заменяш имената им с номера и пречупваш у тях всеки порив към свобода, към собствена мисъл. Правиш ги по свой модел, а после роптаеш защо обществото ни е заспало и безхарактерно. Заради тебе е, даскале! Заслугата е изцяло твоя! Ти си този, който приспива света!