Детето на учителката

Приятен следобеден ден в навечерието на зимната ваканция. Учителката по български език и литература госпожа Х. доволно се намества на дивана. Слага очилата с кръгли рамки, пуска си тихо мелодията от „Лешникотрошачката“ и се унася в проверка на класни работи. Изкушава се да увеличи удоволствието, като си налива кафе, но през ума ѝ бързо преминава ужасна картина – внезапен земетръс разклаща ниската масичка, един от краката се счупва, чашата се накланя и кафявата течност се излива върху класните работи. Ужас! Госпожа Х. изнася кафето и се задоволява с виртуалната чаша на десктопа на лаптопа. Скоро отново потъва в ученическите интерпретативни съчинения. „Хъшовете са сега кокошари, те са принудени да гледат кокошки в кръчмата на Странджата и да ги готвят на супа като баби.“ Божичко! Госпожа Х. задрасква с червен химикал съчинението от три реда и на следващите три страници изписва пространно обяснение на разликата между кокошар и кокошкар. Следват интерпретации и на други български автори: „Когато колелетата на Йовков запеят и вятърът задуха в мелницата на Елин Пелин, сякаш гласът на Галена ме гали и медът е по-сладък от Меди.“

Госпожа Х. е изтощена, когато идва наградата – работата на отличничката на класа. Тя с умиление чете собствените си думи, които момичето е запомнило наизуст и сега преповтаря върху карирания лист. И точно в най-красивия момент, когато природата и душата на лирическия герой се сливат в една буря, телефонът до нея звъни. Госпожа Х. вижда с изненада КЛАСНАТА НА ДЕТЕТО и вдига.

– Ало?

– Добър ден, госпожо Х., класната на Г. е. Спешно трябва да дойдете в училище!

– Защо? – госпожа Х. е притеснена, но повече раздразнена, че я занимават със собственото ѝ дете, когато има толкова много работа да ограмотява чуждите.

– Ами… как да Ви кажа… малко е неудобно по телефона… по-добре да видите сама… написал е… нещо на вратата на директорския кабинет… – класната заеква отсреща.

– Какво е написал? – госпожа Х. не се дава – няма да се откъсне току-така от класните. Точно преди ваканцията.

– Пише… господин Д. е п…

– П?

– Педераст – тихо прошепва в слушалката класната и телефонът се изчервява в ръката на госпожа Х.

– Как го е написал? – с трепет в гласа пита госпожа Х.

– Мисля, че с перманентен маркер – отговаря класната.

– Не, не, имах предвид… май наистина е най-добре да дойда на място.

След десет минути госпожа Х. вече се качва със свито сърце по стълбите, а пред очите ѝ е най-лошото. Тя се моли надписът да не е това, от което се опасява… но точно в този момент се озовава пред директорския кабинет, където я чакат класната, директорът и нейния син.

– Искам да видя – кратко се обръща тя към класната и директора, които закриват гледката.

Те кимват и се отместват и пред очите на госпожа Х. се материализира най-големият ѝ ужас: с червен маркер, с леко наклонен  почерк, огромни букви крещят ДИРЕКТОРЪТ Е ПЕДЕРАС върху вратата. Жената една не загубва съзнание, но се окопитва бързо и перва звучен шамар на сина си. Класната и директорът са в шок. Това никак не е педагогическо и за момент срам и съжаление към Г. обземат и двамата. Започват извинения един през друг:

– Ама не се притеснявайте, ще го изчистим… в крайна сметка, за какво държим чистачите – обади се пръв директорът господин Д.

– Пък и да си такъв не е престъпление в наши дни, даже е похвално. Нали, господин Д.? – класната поглежда към директора, който на свой ред кима. – Г. всъщност е много умен и явно има природно влечение към биологията…

Госпожа Х. не слуша. Строгият ѝ глас респектира не само сина ѝ.

– Как можа да ме изложиш така? Не те ли е срам? Майка ти е най-елитната учителка по български език в града, от София идват при мен на уроци, и все отличници съм изучила, а моят син… да пише педераст без т накрая! – после се обърна към директора и класната: – Приемете моите най-искрени извинения. Само да се приберем всъщи, ще види той – цяла тетрадка ще го накарам да изпише с думата педераст. Няма да допусна друг път да ме срами така пред хората…

Госпожа Х. помъкна Г. по коридора, а до класната достигна мърморенето ѝ:

– Добре поне, че беше написал директорът с пълен член…