Джон Сноу се стопи – Калуньо е новият литературен секссимвол и модел за подражание

Ако искате да прочетете нещо, изпълнено със секс и насилие, тогава вашата книга е „Игра на тронове”, но ако вместо нея изберете „Калуня-каля”, ще получите не само бой и секс, а и философски размисъл за живота като бонус (вместо сръбска музика). Със своите скромни триста и няколко страници романът на Георги Божинов не може да се мери по обем с нашумялото фентъзи, затова пък не му отстъпва по отношение на история, драматизъм и колоритни герои (че даже и го превъзхожда).

Авторът не е посочил конкретен исторически период, в който се развива действието, но присъствието на каймакамина и на бея е ясен маркер за турско присъствие, а етническата принадлежност на героите локализира сюжета в Родопите. Главният герой – българо-мохамеданинът Калуньо е интересна смесица между Дон Жуан и Робин Худ, между обикновен човек и супер герой, между доброто и злото. Неслучайно дори произходът му не е чист – той е помак – от една страна, свързан кръвно с потиснатите и от друга – духовно с потисниците; чужд колкото на едните, толкова и на другите, защото е мюсюлманин сред българите и българин сред турците; той е различният, осъден цял живот да живее в противоречие със самия себе си и със света.

В началото на историята виждаме, че Калуньо в действителност е човек – и тялото, и душата му са уязвими, въпреки че заради своята нечовешка сила и начина, по който се справя всеки път с многократно превъзхождащия го числено враг – сам и с голи ръце, той е по-скоро хуманоид, на когото би завидял всеки екшън герой. Всичко, което иска е да живее в мир, на село, сред природата, да коси трева и да се отдава на плътски страсти. Постепенно той осъзнава, че за мира трябва да се пролее кръв и той се преобразява като в „Трансформърс”– от кротък селянин се превръща в кръвожаден войн, който убива безмилостно враговете и раздава справедливост. За да разбере накрая, по болезнен начин, че единственото, което носи щастие и удовлетворение на човека е любовта.

Трудно е да се определи дали Калуньо е положителен или отрицателен герой. Той ловко маневрира между нивата, където го чака неокосената трева, бойното поле, където го чака врага и леглото, където пък винаги го чака жена. Виждаме го като сладострастен женкар и жесток убиец, като човек, който в един момент се опиянява от своята власт – власт, която се опира на неговото богатството и на неговата сила, внушаваща страх. Но в същото време виждаме, че Калуньо е смел човек, отстояващ принципите си и борещ се за справедливост, и то не за себе си – той е заможен чорбаджия и живее богато, а за другите, за каурите, и подобно на вманиачен в каузата си психопат от трилърите на Дан Браун, той погубва всички, които по някакъв начин са нарушили установения от природата ред, който той връща чрез насилие и го налага отново чрез насилие – такъв, какъвто според неговите разбирания трябва да бъде редът. Но от страниците на книгата не изтича само обилно количество кръв и макар че главният герой води активен сексуален живот, половите сношения не са единственото му занимание. Калуньо показва, че може да използва и главата на раменете си и да размишлява философски както за дребните, така и за важните неща в живота, достигайки в един момент до извода, че те се препокриват.

В едно интервю Деян Енев определи „Калуня-каля” като „роман-шедьовър”, аз бих казала, че е „мега як роман”, а както изглежда, според читателите  е „мега як шедьовър”, тъй като откакто се завърна на пазара след 26 години в изгнание, неизменно присъства сред десетте най-продавани романа в месечната класация на „Хеликон”. Така че какъвто и въхваляващ епитет да му прикачим, няма да прекалим. И въпреки че критиците датират случката във времето – тя се развива през Априлското въстание и малко след това, историята може да бъде извадена от контекста и от времето, защото е универсална човешка история – може да се случи в Родопите, в далечна Австралия и дори на Луната; да се развие през последните години от турското робство, по време на Каменната ера или в далечното бъдеще, когато героите вероятно ще бъдат киборги. Романът е написан преди почти 30 години, за отдавна отминали времена, но хората изобщо не са се променили оттогава – те се обичат, любят се, прелюбодействат и страдат по изгубената любов и всъщност любовта е най-важната, най-открояващата се тема, любовта е тази непреходна сила, която крепи човека и в най-страшните дни и му носи радост, когато няма нищо радостно в света около него. Виждаме, че развратът не е запазена марка на „Дързост и красота” – в „Калуня-каля” се заплитат сложни любовни отношения и ако Форестър и Лоугън винаги са въвлечени в любовен триъгълник, то тук геометричната фигура е с пет ъгъла – Калуньо, първата му жена Гюла, любовницата му Костанда, която си има мъж, и двете деца, които той отглежда като свои – Нанко и Ленке. И въобще Калуньо се проявява като ненаситен любовник, който обича възрастовото и етническото разнообразие. Това, че той се люби с еднаква наслада и с помакинята, и с каракачанката, и с циганката и непреодолимото, мъчително желание да прегреши с невръстната българка, подсилва идеята, че за любовта няма граници – тя няма възраст, нито религия, нито цвят и в този контекст Калуньо в никакъв случай не може да бъде заклеймен като развратник, а напротив – той е човек, който се стреми към любов и красота.

„Калуня-каля” не е типичен български роман, не е тясно свързан с народа ни като други романи, описващи периода преди Освобождението, документалното е само основата, върху която увлекателно, с колоритен език Георги Божинов охудожествява и интерпретира фактите. В „Калуня-каля” зрелищните събития се редуват с моменти на пълно спокойствие, граничещи със скука, когато героят размишлява за постъпките си, за чувствата си, за света, в който живее, а после рязко се пренасяме в леглото с него, където го виждаме възбуден и разгорещен в компанията на някоя привлекателна жена. Когато свърших с прочита, след последната целувка и последното заровено в земята тяло, изпитах огромно желание да подаря тази книга. Да я подаря на известния режисьор Ридли Скот, защото тази книга заслужава да се превърне в епичен филм, а не се сещам кой друг би го направил по-добре от създателя на „Гладиатор” и „Робин Худ”. И не знам коя друга история би могла да свали от трона „Игра на тронове”, ако не историята на един смел и силен мъж, който убива не защото по природа е жесток, а защото, както самият той казва: „има страшни човеци на тоя свет, момче. Но срещу тях трябва да се изправят още по-страшни, за да ги довършат.”