Маловажното е много важно

„По-важен е блурбът на книгата, отколкото самата книга,

по-важна е снимката на автора върху корицата на книгата,

отколкото съдържанието ù, по-важно е авторът да влезе

 в някой многотиражен вестник или ТВ шоу,

отколкото това, което е написал”

Дубровка Угрешич

Съвременната масова книга е като съвременната масова жена – една кифла с красива визия, но без никакъв пълнеж. Важното е да изглежда добре и да е приятна на допир, така че да може да бъде показвана с гордост на приятелите. Какво като е леко тъпичка, нали е лъскава? Говоря за книгата, не за жената. Макар че нещата се припокриват. Колкото по-предизвикателна е тя (книгата), толкова повече се продава: цветът на корицата, заглавието, шрифта – тези неща са точно толкова важни, колкото гримът, прическата и облеклото на жената.

Книгоиздаването отдавна е станало по-скоро част от шоубизнеса, отколкото от културата; книгите не са произведения на изкуството, а продукт, който трябва да донесе печалба. С такава книга, попаднала в ръцете на читателя, той изживява само една мимолетна авантюра, тя е „книга за една нощ”, която го забавлява в момента, но която бива забравена веднага щом е свършил с нея. Защото насладата е предимно физическа, но не оставя траен отпечатък в съзнанието. Защото външният вид на книгата привлича, но съдържанието е това, в което читателят се влюбва.

И изобщо не смятам за пресилено да се говори за отношението с книгата като за любовна история. То е такова по своята същност – когато той (читателят) е влюбен, мисли за нея (книгата), дори когато я няма, а когато е при него, не иска да се откъсне и за един миг. И когато всичко приключи, когато сложи точката накрая, си спомня дълго след това за изживяното и му се иска да се върне при нея, за да изживее всичко отначало. За любовта ли говоря сега или за четенето? Няма разлика, едно и също е да се влюбиш в хубава жена (може и мъж, зависи от собствения ти пол или по-скоро от предпочитанията ти) и да се влюбиш в хубава книга.

Ако се чудиш как един повърхностен парцал все пак си пробива път до читателите, отговорът е следният: с връзки. Да, книгата в наши дни не разчита на собствените си (литературни) достойнства, а на своя баща, така де – автор, и в двата случая става дума за създател. Съвременният писател вече не е онзи стар, брадат отшелник, който страни от хората и иска те да го опознаят единствено през неговото творчество. Днешният писател е добре облечено конте със статут на секс символ; споделя с феновете си в социалните мрежи свои голи снимки, тагва се от всяка точка на света, така че да може да бъде открит от медиите и вманиачените тийнейджърки, които си купуват всяка негова книга преди да си купят спирала за екстремен обем на миглите и червено червило за по-сочни устни, с които биха могли да омаят своя идол.

Литературата се е превърнала в евтин бордей, (не) извинявайте за поредното вулгарно сравнение, но подобно на платената любов, и тук целта е да се получи лесна печалба, а накрая са ощетени и трите страни: авторът, който е проституирал, като е използвал таланта си не за това да създаде нещо стойностно, а за да създаде нещо, което да задоволи и най-долните читателски извратености, а читателят от своя страна е принизил себе си, като е платил за една „лека” книга, която не е насочена лично към него, която не иска с нищо да го обогати, а чисто и просто да донесе печалба на своя автор-сводник. И най-потърпевша от всичко това е книга, която бива разтваряна от всеки празноглавец, който иска единствено да се изфука, че я има, че е бил с нея, подмята я по автобуси и градинки, за да го видят с нея и да му завидят, а интелектуалците я заклеймяват с определения като „боза”, „боклук” или чисто и просто я наричат снисходително „комерс”. А вината на горката книга е единствено в това, че се е появила (случайно) заради едни греховни, сбъркани отношения между автор и читател в съвременния свят – единият, преследващ лесна слава и пари, а вторият – поддал се на желанието да опита от това, което е модерно, за да може да говори след това с вдъхновение за тази книга и за да си спечели престижа в очите на другите и собственото си уважение, че и той се е докоснал до голямото изкуство.