Да пийнем боза и да поговорим за...

* Текст с високо съдържание на спойлери

Романтичните истории винаги са оказвали гадно влияние върху стомаха ми, също като бозата. Сигурно точно заради сходното им физиологично въздействие с тази кофти напитка, хората с несантиментална храносмилателна система ги наричат „бози”. Обаче колкото и да не обичам бозата, съвсем наскоро реших да си организирам дегустация, като за тази цел опитах една от старите марки и една съвсем нова. Хората, и особено жените (колкото и да ми е неприятно, че това е истината), винаги са имали склонност към производството на боза, както и към нейната консумация, и на мен ми беше крайно любопитно да направя съпоставка между някогашната технология и сегашната. И така, с известно мръщене и мърморене погълнах двете най-големи чаши боза, предлагани някога: произведената през 30-те години на миналия век „Отнесени от вихъра” и една прясна-прясна, сварена наскоро боза с необичайно сиви оттенъци – „Петдесет нюанса сиво”.

Боза с изтекъл срок на годност – това в общи линии представлява първата чаша – „Отнесени от вихъра”. Съдържа солидно количество любовна драма и сълзи – двете задължителни суровини, които за литературната боза са толкова важни, колкото са пшеницата и водата за истинската. Бозата (който иска, нека се придържа към традиционния термин „любовна история”) на Скарлет О`Хара и Рет Бътлър преминава през процес на ферментация по време на Гражданската война в САЩ. Скарлет е яка мацка, която сякаш принадлежи на бъдещето – държи се разкрепостено, говори цинично и се облича неприлично (естествено, според критериите на епохата). Рет пък е лошо момче със секси тяло, мъжкарско поведение и модерно мислене, заради което се превръща в обект на хейтърски атаки. Производителката, т.е. авторката на книгата, е проявила добър усет, като е вложила умерено количество подсладители, така че бозата има изненадващо приятен сладък вкус, без да става захаросана. Г-жа Мичъл е постигнала здравословен баланс между лигавщините и интересните исторически аспекти – съотношението им е като на мазнините и въглехидратите в бозата. И ако се извади любовната драма на Скарлет, романът всъщност представлява много интересна гледна точка върху Гражданската война и робовладелството. Събитията са интерпретирани по един доста скандален начин (не само за времето си), но пък тази интерпретация води до любопитни заключения. Така въпреки предубежденията ми към „Отнесени от вихъра” в началото, тази боза се оказа с по-плътна консистенция, отколкото очаквах, и с наистина приятен вкус (като за боза).

Отварям втората боза – „Петдесет нюанса сиво” – и си наливам още една чаша. Бозаджийката Е. Л. Джеймс е била прекалено пестелива, що се отнася до съставките, затова съдържанието на етикета се изчерпва с една единствена дума: секс. Главната героиня Анастейжа Стийл е доста смотано и задръстено момиче, което все още не е разбрало, че 19. век отдавна си е отишъл. Влюбва се в „загадъчния” Крисчън Грей – най-безинтересната загадка, на която някога съм попадала - модерен млад мъж по отношение на стила на живот и облекло, но пък много изостанал в начина на мислене. Двамата се забъркват в безвкусна боза с добавки от некачествено, за да не кажа фалшиво садо-мазо, което трябва да подчертае усещането за доминантно-подчинената връзка между Ана и Крисчън. Героите имат само едно състояние – перманентно възбудени, на ръба на оргазма, и ако се извадят секс сцените, от книгата няма да остане абсолютно нищо. Иначе казано, авторката е вложила само една гола вода и, очаквано, крайният резултат е пак същият – гола вода.

Още щом вкусих втората боза, веднага ми направи впечатление приликата с първата. Е. Л. Джеймс изглежда е откраднала рецептата на Маргарет Мичъл, но некадърното техническото изпълнение е довело до появата на имитиращ продукт с ниско качество. Все пак между имитацията и оригинала има много сходства, най-вече по отношение на основните персонажи. И в двете книги главните герои изобщо не се вписват във времето, в което живеят – Скарлет и Рет са твърде модерни, а Анастейжа и Крисчън – прекалено старомодни. Иначе между готината Скарлет и невзрачната Анастейжа няма почти никакви прилики, освен че и двете не обичат да бъдат командвани и че майките им са родом от Савана. Маргарет Мичъл успя да ме убеди, че едрогърдата, зеленоока ирландка с тънка талия е хубавица, но за госпожица Стийл няма кой знае какви доказателства, освен субективното мнение на Крисчън Грей. От поведението на двете дами (които не са никакви дами) обаче можем да си извадим ценно  заключение за методите, чрез които жените от Джорджия свалят мъже – повръщат в тяхно присъствие. След като бременната Скарлет изпразва вътрешните си органи пред бъдещия си съпруг, години по-късно пияната Анастейжа повтаря същото пред своя възлюбен. Но щом тези излияния на стомашно съдържание носят успех, срамът си струва.

От своя страна двамата джентълмени (които всъщност не са джентълмени) също използват органите си, за да впечатлят жените, но се доверяват на по-традиционен метод от драйфането, какъвто е сексът. И, естествено, постигат успех –  две независими жени започват да им играят по свирката (едната мацка го прави буквално), поне за известно време. Все пак постижението на Рет Бътлър е по-значимо от това на Крисчън Грей, защото Скарлет има сравнително богат сексуален опит и много по-опърничав характер от Анастейжа Стийл. Крисчън трябва да се справи просто с една девственица, която и без това си пада по него, затова и не му се налага да положи особени усилия в свалката. „Господин Петдесет нюанса” обаче се отличава с отговорно поведение в леглото, въпреки че е все още много млад. Той непрекъснато носи презерватив в джоба си и така предотвратява усложненията, за разлика от немарливия Рет Бътлър, който на два пъти докарва главоболия на своята съпруга. Най-после един показател, по който героят на Е. Л. Джеймс бие този на Мичъл.

Господата си приличат много като типажи, но в ключови ситуации действат коренно различно. Рет и Крисчън са заклети ергени и разбивачи на женски сърца, но особнячките Скарлет и Анастейжа се справят с тях на бърза ръка. Само че Рет, който твърди, че няма жена, заради която да промени статуса си във Фейсбук на „женен”, дори когато осъзнава, че ситуацията е критична, т.е. че е влюбен, все пак се съпротивлява и инати до края и опитва всичко, преди да наруши този си принцип – да остане „необвързан”, а процесът по укротяването му е бавен и остава незавършен. Кръсчън обаче се оказва прекалено лесен – той уж не правел любов, а чукал, уж не спял с други хора в едно легло и какви ли не други негови щуротии, но още на първата среща сам се отказва от измислените си правила, за да вкара мацката в леглото и да получи все пак някакъв секс. И на всичкото отгоре, по собствено усмотрение и без никакви молби от страна на Ана, Крисчън я оставя да преспи в леглото му, сладко сгушена в него. В крайна сметка се оказва, че съвременният мъжкар е всъщност въздухар и мухльо. Иначе и двамата пичове притежават моден усет и винаги носят в джобовете си копринени кърпички със своите инициалите, в които често завиват женски сополи. Авторките са се поовлекли във физическото описание на своите герои, докато за героините сякаш са си броили думите, така както се броят калории – около 143354 пъти са споменати тъмните очи на Рет и поне още толкова – сивите очи на Крисчън. Течащите ми лиги са доказателство, че Маргарет Мичъл е успяла да внуши колко апетитен е наистина мургавият Рет Бътлър с космати гърди и мускулести ръце.  Е. Л. Джеймс обаче така и не ме накара да пожелая сивоокия блондин с изваяно тяло Крисчън Грей, и то не защото проявявам специални предпочитания към тъмнокоси мъже. Явно самата аз имам сексуални отклонения, щом не се възбудих нито ведвъж, докато чета за небрежно разрошената му коса и висящата около кръста хавлия, под която няма бельо. Но вече е време да спра с капризите и приказките за мъже, че се олях и ще ми остане петно от боза.

И във връзката между Скарлет и Рет, и във взаимоотношенията между Ана и Крисчън има по един извратеняк и по един будала. Будалата в „Отнесени от вихъра” се казва Рет Бътлър, а в „Петдесет нюанса сиво” – Анастейжа Стийл. Тези двамата изхабяват всичките си нерви, сълзи и други телесни течности, за да спечелят любовта на едни егоистични комплексари, маниаци на тема хранене, които показват по извратен начин любовта си –  причиняват болка (от всякакво естество) на хората, които ги обичат. И накрая, когато на Скарлет и Крисчън най-накрая им идва акълът в главите, Рет и Ана демонстрират простотия (за пореден път) и ги зацепват, въпреки молбите и жалката гледка на влачещи се по пода, изпаднали в истерия бивши (?)  любими. Общо взето, всички си счупват дървените главите от инат.

Въпреки че за моя претенциозен вкус „Петдесет нюанса сиво” се оказа прекалено блудкава боза, признавам, че от гледна точка на маркетинг и реклама удря „Отнесени от вихъра” в земята. Даже топлият хляб не се продава толкова бързо, колкото сивата боза и в това няма нищо изненадващо, след като при пазарната икономика търсенето определя предлагането, а сред потребителите се наблюдава силна жажда за скандални истории. Само че, ако потребителите имаха възможността и уменията да направят химичен анализ на двете бози, щяха да открият, че нивото на скандалност, изненадващо, е по-високо в „Отнесени от вихъра”. Защото колкото и да е смешно, някога наистина се е смятало за крайна проява на вулгарност бременна жена да се показва пред хората и да говори открито за състоянието си, докато днес е съвсем нормално дамите да псуват като каруцарки, както правят героините на Е. Л. Джеймс. И това е само един незначителен пример. Маргарет Мичъл е провокативна и дръзка, и то не само за времето си, както вече споменах в началото. „Отнесени от вихъра” може да се възприеме като скандална книга дори и в наши дни, защото засяга деликатната тема за расизма. Отношението на южняците към негрите и към робството, което изглежда съвпада с отношението на самата Мичъл, е категорично неприемливо в съвременния етнически толерантен свят. Героите на Маргарет Мичъл с пълно право могат да бъдат наречени ексцентрици, защото са живели във време на прекалено строг морал и ограничения, докато героите на Е. Л. Джеймс живеят в общество без абсолютно никакъв морал и във време на пълна свобода. Гей браковете вече са разрешени, по дяволите, всички сме гледали Ем Ти Ви и „Планета”, така че „нетрадиционен” секс в наши дни няма. Затова не виждам нищо скандално и новаторско в „Петдесет нюанса сиво”. Не виждам и нищо смело от страна на Джеймс, що се отнася до избор на тема, защото отдавна вече няма табута и затова не може да ме впечатли с няколко пошляпвания по дупето и връзване в леглото.

Като цяло втората боза, която опитах, се оказа рядка, прокисната и с отвратителен вкус. Липсват ù онези стабилизатори, които ще я съхранят във времето, така както се е съхранила „Отнесени от вихъра”; липсват оцветителите, които да придадат пъстрота и изразителност на езика; липсват подсладителите, които да смекчат изкривената представа за любов. Бозата „Петдесет нюанса сиво” е носител на празни калории, тя утолява жаждата, но не носи полза на организма. За сметка на това обаче може да навреди на здравето и да предизвика обилно повръщане.

Аз все още не обичам боза и едва ли ще се изкуша някога да опитам нещо и от известната фабрика на Бронте или пък оригинална турска боза в предизвикателна червена опаковка, след като току-що преглътнах цели две. Но всяка дегустация трябва да завърши с обобщение на резултатите и евентуални изводи и по този начин упражнението да има някаква полза за бъдещите консуматори. Обстойният анализ на двете проби категорично сочи, че технологията на първата контролна проба, т.е. на „Отнесени от вихъра”, и вложените в нея съставки са по-качествени, процесът на ферментация е бил значително по-продължителен и всичко това се е отразило на крайния резултат. Произведената през 20. век  боза се отличава със сравнително висока хранителна стойност и въпреки че сладникавият ù вкус със сигурност няма да се хареса на всички, нейната консумация е препоръчителна.