Господи, колко си некадърен

Не са луди хората, които вярват, че светът е създаден от симпатично беловласо старче, защото това е истината. Аз дори знам името му. Знам и точната дата, на която започва всичко. Естествено, ще ви издам с кеф тази несекретна информация, защото важните неща не ги пише в Библията и ако разчитате само на нея, ще си умрете в неведение. Датата е 25 май 1977, а истинското име на Създателя... името му е... неговото име е... Джордж Лукас.

Впрочем, ако сега някой си мисли, че сравнението между Лукас и Бог е неприемливо, прав е. Защото Лукас създаде „Междузвездни войни”, а какво създаде Бог – само един калпав свят. Господ яко е претупал работата – трудил се Нашия само шест дни, ама толкова се е и трудил – ръцете си е оставил. За сравнение, Джордж Лукас, макар и постигнал съвършенството, продължава да работи върху творението си и до днес, докато Бог отдавна е изоставил проекта си на произвола.

По отношение на качеството Космосът на Лукас е на светлинни години пред Света на Бог. Нищо чудно, че днес много хора са заменили принципите от Книгата на книгите с тези от Филма на филмите и охотно бягат при Дарт Вейдър, Люк Скайуокър и Хан Соло (вместо на Терминал 2). Не че преди милиони години в една далечна галактика животът е бил по-различен от нашия – същите взаимоотношения между мъжа и жената, същото противопоставяне на расите, мафиотски организации, които контролират бизнеса и т.н. Само че в тази далечна галактика Доброто и Злото непрекъснато се борят за надмощие – веднъж на власт е Републиката, после невидимата заплаха става видима и Федерацията прави преврат, после клонираните атакуват, но ситите си отмъщават, след това се появява нова надежда за добрите, веднага Империята отвръща на удара, но джедаите се завръщат... и така до безкрайност. На Земята такава битка няма – все лошите командват, откакто свят светува и всички са ок с това. Обаче аз не искам да вярвам, че Светът на Бог е несправедлив, по-скоро съм склонна да се съглася, че в него въобще няма друга страна на Силата, освен Тъмната, и заради това липсва разнообразие. В тази връзка е интересно да се обърне внимание на отношението на героите от космическата сага към политическите лидери. Обикновените хора (и другите видове) не подкрепят злодеите, като императора и Дарт Вейдър, а същевременно земните фенове на „Междузвездни войни” ги обожават – доказателство, че тук хората са свикнали със злото дотолкова, че дори го харесват. Понякога се чудя как може да носят тениски и всякакви дрънкулки с лика на Вейдър и как може да симпатизират на Империята. Но на нашата планета открай време си падаме по диктатурите и лудите водачи (за справка виж учебника по история, няма значение на кое издателство). Днес нещата не са по-различни и щом като Путин има привърженици, защо и Дарт Вейдър да няма? При всички положения не е по-лош от Владимир Владимирович или от който и да било съвременен политик.

Всеки свят се крепи на морални устои, изграждащи религията. За нас това са Десетте Божи заповеди (а също така Петте стълба на исляма и какви ли не още дивотии), а за героите от „Междузвездни войни” – Джедайският кодекс. Мисията на мъдреците Мойсей, Мохамед, Буда и Йода е да проповядват тези добродетели сред непросветените и да им помогнат да намерят правилната посока в живота. Естествено, и много отдавна, и по наше време, и в една далечна галактика, и в познатата ни има хора, които не спазват правилата на възприетото от общността философско учение. Интересно е взаимодействието между моралните и не чак толкова моралните обитатели в Света на Лукас и в Света на Бог. При нас се казва, че с какъвто се събереш, такъв ставаш. Тази древна мъдрост е доказана отдавна, но има разлика в начина, по който протича метаморфозата на персонажите в „Междузвездни войни” и тази на земните жители. Мошеникът Хан Соло, например, попада в компанията на идеалиста Люк Скайуокър и на учителя Оби-Уан Кеноби и скоро се превръща в нравствено извисена личност с принципи. Ако обаче те тримата бяха родени в света, създаден от Бог, щеше да се случи точно обратното – не Хан щеше да стане благороден като Люк и Оби-Уан, а Люк и Оби-Уан щяха да станат негодници като Хан. Вероятно младият Скайуокър щеше да се откаже от идеята да спасява някаква си луда принцеса, вярваща в утопии, да започне да се занимава с контрабанда като новия си приятел и да изпълнява поръчки на подземния свят с цел бърза и сравнително лесна печалба. Разбира се, не всички герои от „Междузвездни войни” избират да вървят по пътя на джедаите, защото Тъмната страна дава повече възможности за професионално развитие. Пътят на джедая е труден и дълъг, но най-смелите и най-упоритите успяват да се докажат, дори когато следват правилата. В Света на Бог начинът да успееш е само един – да се съюзиш с лошите. Не искаш ли да играеш задкулисни игри и да манипулираш другите, трябва да се примириш, че ще си винаги последен. И докато пред героите от филма стои изборът дали да успеят честно или нечестно, т.е. по-бавно или по-бързо, пред нас изборът е между това да успеем или да бъдем честни. Голям избор ни е оставил Бог, няма що.

Двата свята си приличат не само като съдържание и идеен замисъл, но и визуално. Специалните ефекти са важна част от работата на Лукас и до голяма степен на тях се дължи очарованието на „Междузвездни войни”. Бог също си служи с много специални ефекти – при него се наричат „природни бедствия”. Ефектите придават зрелищност на произведенията и на двамата творци, но докато Лукас ги използва, за да гради с тяхна помощ своя свят, Бог ги пуска в действие с цел да руши нашия. Доста груби разбирания за ентъртейнмънт.

Сходствата между Света на Бог и Света на Лукас се откриват във всеки дребен детайл, като се започне от момента на сътворението. В началото Бог изрече „да бъде светлина!”, а Лукас – „камера...и снимаме!” (който не вярва, че това са били точните думи, може да върви по дяволите... или по ситите), но и в двата случая „в началото беше словото”. И въпреки, че святмейкърите са използвали еднакви материали и обща схема, хората все пак предпочитат действителността на „Междузвездни войни” пред действителността, в която живеят, защото Лукас просто се е справил по-добре от Бог с изпълнението. Нещо като задачата в предаването „Мастър шеф”, когато всички получават кошница с едни и същи продукти, работят по една и съща рецептата, само че крайният резултат при някои е ужасна помия, а при други – шедьовър. Да го кажем направо – има талантливи хора (може би думата „хора” в случая е неуместна) като Джордж Лукас, има и некадърници като Бог. И, за съжаление ние принадлежим на света, създаден от некадърника, така че колкото и да се опитваме да избягаме, накрая, подобно на всички нелегални бежанци биваме върнати насилствено там, където ни е мястото. Затова НЕКА СИЛАТА Е С НАС!