Цената на знанието

Квитанция за платена семестриална такса и фиш за заплата – два документа, които удостоверяват покупко-продажбата на стоката – Знанието. Студентът е купувачът, преподавателят – продавачът – от икономическа гледна точка всичко е ясно. Извън финансовата сфера обаче именно преподавателите – тези, които получават заплащане срещу извършената услуга по доставка на Знанието, плащат неговата истинска цена.

Студентите кредитират своята сметка за семестриална такса, квартира, учебни помагала, Осми декември и други по-дребни разходи, а за Знанието изобщо не се тревожат. Достатъчно е да отворят капака на черепчетата си, където да се излее цялото Знание (ако след това, при нужда от Знание, по някаква причина капакът заяжда – отварянето на Гугъл върши същата работа). Понякога капки от него попадат отвън, друг път огромно количество изтича отстрани – няма значение, нищо фатално не се е случило. Младежите имат други грижи, за които трябва да намерят решение – на дискотека ли да отидат довечера или да се съберат „на домашно”, уиски или водка да купят, да вземат ли и бира? И как на другия ден, след тази тежка, безсънна нощ, когато главите им се пръскат, да натъпчат в тях и Знанието до Махмурлука?

Безсънна нощ е прекарал и преподавателят. С чаша кафе цяла нощ преглежда курсови работи, подготвя материали за следващия ден, проверява контролни и си скубе косите от отчаяние, че и този път е разлял Знанието извън мозъка на студентите. Дали защото е преливал невнимателно, или съдът, в който се опитва да го изсипе е прекалено плитък? В повечето случаи студентите затварят херметически своите умове и пречат на всеки опит на отсрещната страна да капне дори мъничко от това Знание вътре. Излиза, че преподавателят е произвел една безполезна, никому ненужна стока и целият му труд е бил безсмислен. И след като предлага на пазара продукт, за който няма търсене, всички производствени разходи си остават за негова сметка.

Днес всичко на този свят има цена. Това обаче не означава, че има стойност. Образованието има цена – то може да бъде купено, дори буквално. Но образованието е само услугата. За да оцениш качеството и ценността на самия продукт – Знанието, е необходимо да го приведеш в експлоатация. А за да го използваш правилно, трябва преди това добре да си прочел инструкциите. Проблемът възниква тогава, когато изхвърлиш тези инструкции, старателно написани от специалистите в твоя услуга, било от невнимание или от самонадеяност, че ти е ясно какво трябва да правиш със закупената стока.