За мишките сред хората

Както винаги, и тази нощ опитът ми да заспя е неуспешен. Нещо гризе, навярно е съвестта ми. Обаче много шумно хрупа тази съвест. И цвърчи. Да не би да пържи нещо – вероятно грешната ми душа? Святкам лампата. Съвестта притича през стаята и се опита да се шмугне под вратата, само че не успя – залових я.

Моята среднощна, гризяща съвест се оказа малка, сладка сива мишка с розово носле, къси мустачки (единият от ляво стърчи нагоре – вероятно мишките си извиват мустаците, така както жените - миглите) и дребни ушенца (едва ли може да си сложи пиърсинг). Сега е временно арестувана под един буркан. Обмислям съдбата ù, т.е. опитвам се да реша как точно да я екзекутирам. А защо пък да не я освободя (как пък не)?

Да си призная, никак не обичам мишките. Хубавки са, но са жалки. Крият се по цял ден, а нощем, когато няма никой, излизат тихомълком, правят поразии и после пак се скриват. А на сутринта единствената улика, оставена на местопрестъплението, е едно дребно мише ако. Сякаш ти се подиграват. Ах, че малки подлеци! Тези факти ме ядосват и затягат примката около врата на моята мишка, която подскача в стъклената си килия, вре симпатичната си физиономия в стените и ми се усмихва угоднически. За малко да се поддам на манипулацията и да я пусна веднага. Само че няма, поне веднъж ще се опитам да бъда справедлива и да взема решение, без да обръщам внимание на негативни емоции, обиди или подкупни мили личица.

Тази нощ моята малка сладурана, която вече се клатушка като надрусана в буркана, вероятно поради намаляващия кислород, наруши тишината след 22:00 часа, влезе с взлом в дома ми и нанесе непоправими щети върху имуществото ми (нагриза някакви записки от лекции и един шоколад, които бях оставила на пода, вече не помня кога) – по мое мнение си е закоравял рецидивист. Но всъщност мишката няма вина за поведението си. Защото тя е родена да бъде мишка. В нейния живот човешките закони и морални принципи не важат. При нея действа само един закон – природният закон да оцелее.

Хората обаче не са създадени просто да оцеляват, те са създадени да живеят (достойно). Ама не живеят (достойно). Сред човешкия род има екземпляр, наречен Човека мишка, който подобно на супергерой се спотайва под (привидно) безлична същност и крие истинското си лице с маска. Само че в това поведение няма нищо суперско и нищо геройско. Човекът мишка, за разлика от Човека паяк, не се разкрива не защото иска да помага на околните инкогнито, а за да може да им вреди инкогнито. Когато наоколо се разхождат „опасни” хора, които могат да разкрият самоличността му, Човекът мишка стои кротко в своята дупка и чак когато усети, че е в безопасност, излиза навън, гризе ти репутацията, незабелязано от теб, и щом се усети застрашен, се шмугва обратно в своето тясно скривалище. И накрая заварваш само лайната, които е изсрал отгоре ти, но не знаеш чие дело са и дори и да подозираш, не можеш да докажеш кой е мръсникът, пробил дупка в живота ти. А Човекът мишка продължава да бъде неутрален – не защитава приятелите си (с действия), нито пък напада враговете си (освен с постове във ФБ, в които не споменава имена).

Мишките първи напускат потъващия кораб, Човекът мишка прави същото. Щом усети, че се е качил на неправилния кораб (с неправилния екипаж), той оставя и кораба, и екипажа и се спасява, вместо да помогне на приятелите си да запушат пробойните. Но как може хората да се сърдят на една безполезна мишка и да очакват от нея да прояви смелост и лоялност?

Мишките и хората живеят заедно, често в една и съща сграда, така че няма как да се избегнат и да не си оказват взаимно влияние. Само че животът сред хората не е превърнал нито една мишка в човек. Между хората обаче има много мишки. Явно не е готино да си човек. Моята малка затворница сигурно е на същото мнение – веднъж опита да бъде човек – прояви смелост и излезе открито пред врага, т.е. пред мен, рискува да бъде заловена… и беше заловена. Сега ме гледа нагло и дори си позволява да ми обръща гръб. Мамка му, кефи ме тази мръсна гадинка! Човекът мишка обаче не ме кефи, ама изобщо. Той се скатава в колонията от себеподобни и тази колония опустошава всичко, което създава нормалният човек. И оцелява за негова сметка. Защото никой не може да спре набралата инерция мишочовешка маса.

Вече не съм толкова убедена, че мишката, която залових преди малко, е толкова лоша. Дори ми стана някак симпатична, като я сравних с Човека мишка. Няма да изпълня присъдата. Ще я пусна. Та тя е напълно невменяема, не съзнава вредата, която причинява и не изпитва психопатска наслада от нещастието на човека, останал без здрави чорапи за сутринта, за разлика от злорадия Човек мишка. Но преди да я освободя, ще ù покажа, че съм човек и ще ù дам малко сиренце  – нали това обичат мишките (само че моето не е сирене, а имитиращ продукт, дано ме извини).

Сега стоя с подута ръка. От разкъсаната кожа не тече кой знае колко кръв, но ме боли сериозно. По всичко личи, че до сутринта мястото ще се инфектира и ще имам големи неприятности заради проявената добрина. Добрина – трънки! Глупост. Но как да подозирам, че толкова малко и сладко същество с такива малки зъбки може да ми причини толкова проблеми. Ааа, да, ето какво стана: отрязах едно голямо парче от сиренето на мира, бръкнах под буркана, улових уплашената мишка за опашката и я сложих върху ръката, в която държах сиренето, за да може да си  хапва удобно. А тя ме погледна подло, ухапа ме, грабна парчето и побягна нанякъде (знаех си, че не трябва да ù пробутвам фалшиво сирене). Сигурно се е обърнала миг преди да се скрие, за да ми се оплези, но аз не я видях, защото разглеждах пораженията от зъбите ù върху ръката ми. Ама че надълбоко са проникнали!

Ето това е то – мишка. Никаква благодарност.

Все пак не вярвам едно ухапване да ме убие. Надявам се само да не ме сполети съдбата на Питър Паркър – оня пич, който беше ухапан от тарантула и после почна да се катери по стените. Той поне имаше късмет с животинката и сега живее на тавана, като паяк, високо над мишките и хората, а аз ще трябва да потъна на дъното на смрадливата канализация или да се навра в някоя тясна, непроветрена, студена дупка без отделен санитарен възел.

Нееее, моля ви! Помощ! Не искам аз да бъда Човека мишка! Моля ви, не позволявайте да ми се случи! Спасете ме!