За лошите предчувствия, падащите звезди, големите разбирачи... и изкукалите пенсии

* Текстът е фрашкан със спойлери!

 „Имам лошо предчувствие” – повтарям си тази реплика от момента, в който разбрах, че ще излезе нов филм за „Междузвездни войни”, при това режисиран вече не от Лукас. Представях си как „Дисни” ще превърнат най-великия филм за всички времена (никой да не ми противоречи, че ще премина към Тъмната страна и... не отговарям какво ще направя) в лигава мелодраматична боза, например, или че ще заложат само на визуалните ефекти, като по този начин ще прецакат историята; че ще вкарат нови, невзрачни и безлични герои; че новите актьори ще се изложат.... и допреди няколко месеца упорито твърдях, че няма да гледам филма (че си и вярвах даже).

Естествено, гледах „Силата се пробужда”, при това чаках премиерата с такова нетърпение, че през последните седмици виждах герои и мотиви от „Междузвездни войни” навсякъде – кошът за боклук се трансформира в R2-D2, кофата – в Дарт Вейдър, а парцалът за пода – в светлинен меч (така започнах да го ползвам по-честичко).... но лошото предчувствие си остана.

Джей Джей Ейбрамс, нещастникът, обаче, противно на очакванията ми, си е свършил работата отлично и ме лиши от удоволствието след  като гледах филма да кажа със самодоволно-саркастична усмивка: „Аз казах ли ви, че тия олигофрени от „Дисни” и скапаният им режисьор ще развалят всичко?”. Внушителните специални ефекти не бяха за сметка на историята – динамично развиваща се и в същото време достатъчно вълнуваща, макар и предвидима. Това е и основната критика на част от феновете – че не видяхме почти нищо ново в сюжета – въртят се познати мотиви, но с други герои, така че не е трудно да се предвиди какво ще се случи в следващата сцена. Точно това пък ми допадна и ме спечели, убеди ме, че Ейбрамс не е предал идеята на Лукас и че за него филмът значи не по-малко, отколкото за създателя му или за феновете – подходил е с уважение към предишните филми и преходът към новата трилогия е плавен и логичен. Много екшън, като в предисторията и препратки към оригиналната трилогия в сюжета – отлична комбинация!

Познатите ни герои – Лея, Чуи, Трипио и R2 са си хем  същите, хем  вече са по-зрели и за разлика от по-старите филми, тук разкриват по-широка гама от емоции. Определено се забелязва израстване дори при най-големите шматки, като Трипио. Принцеса Лея вече не е онази малка, капризна лигла, която иска да се налага над другите, а разумна, улегнала стара дама с много класа. Кари Фишер никога досега не ми е правила такова добро впечатление. Май вече я харесвам (въпреки неизменната завист към нея). Люк Скайуокър също е променен в положителна насока – вече не е някогашното хилаво, смотано хлапе, а закръглен, симпатичен старец, който със сигурност ще бъде в основата на събитията, също като в доброто старо време. Няколко секундната му поява в самия край ми дава основание да смятам, че ще видим един много по-интересен, не толкова идеализиран Люк и изпълнение на Марк Хамил, с което най-после ще докаже актьорските си качества, тъй като в оригиналната трилогия се залага основно на визията му (то пък една визия... но това е друга тема).

Не очаквах, че ще се случи, но наистина се влюбих в новите герои, моментално, без да се налага да премислям дълго отношението си към нях. Младите актьори са прекрасни и се вписват отлично в обстановката, до големите звезди. Крехката принцеска Дейзи Ридли е неузнаваема на екрана, в ролята на мъжкараната Рей,  която щеше да ми стане новата любимка, ако беше пречукала тъпото копеле Кайло Рен.

Като казах Кайло Рен, ще ме извинява Адам Драйвър, обаче много се е объркал. В едно интервю беше споделил, че не възприема героя си като злодей. Явно този човек не е съвсем наред, защото Кайло Рен е самото въплъщение на злото, в него няма дори частица добро (не знам къде го видя Лея това добро у него) и той е героят, към когото не изпитвам абсолютно никаква симпатия и чиято смърт искам да видя още в Епизод 8 (в момента това е единствената причина, поради която искам да го гледам). Иначе много силно изпълнение на Адам Драйвър, моите поздравления – накара ме да го мразя истински.

Абсолютният ми любимец от Новата генерация герои е пилотът Поу Дамеран. Щеше да е страхотно, ако го бяхме видели в повече сцени, за да се насладим на силното мъжко присъствие на Оскар Айзък. За момент се притесних, че хубавкият нов пилот може наистина да е загинал след катастрофата в самото начало, но имах предчувствието, че е оцелял и ще се появи отново. Ето едно предчувствие, което се оказа вярно. Надявам се, че в Епизод 8 ще отделят повече внимание на Поу, защото е интересен персонаж, за когото за съжаление не научихме много до момента (втора причина да гледам и следващия епизод).

За да завърша темата за героите – мисля, че всички, които бяха настроени срещу Джон Бойега и които щяха да бойкотират филма заради присъствието на чернокож, сега не трябва да си замълчат, а да поднесат големи извинения, защото той е страхотен в ролята на щурмовака Фин. А симпатягата ВВ-8 сигурно няма да заеме мястото на R2 във фенските сърца, но е сигурно и че в сърцата на феновете вече има място за него, точно до R2-D2. Изобщо, доста звезди изгряха в „Силата се пробужда” (отговарям на собствения си въпрос от една предишна публикация).

Филмът не се оказа това, което очаквах, и слава богу. Лошите предчувствия не се сбъднаха и сега, вместо да напиша най-хейтърския си текст, пиша може би най-положителния. Безспорно „Дисни” имат много безумни идеи, но за момента поне ще си позволя да се успокоя, защото тези идеи са все още само във вид на проекти и защото най-големият ми страх не се сбъдна – Епизод 7 категорично не е боклук.

Накрая бих искала да кажа все пак и нещо негативно, защото не се ли заям поне за една дреболия, няма да съм аз (точно една е и забележката, която имам и наистина е дребна, но все пак няма да си затрая). Субтитрите са ужасно направени. Хората, които са превеждали филма са се подиграли с перфектно свършената работа на целия снимачен екип. Недопустимо е филм с космически размери като „Силата се пробужда” да излезе на екран с правописни грешки и английски субтитри да вървят под българските, когато героите разговарят на непознати езици. Сякаш са правили превода в нощта преди премиерата и не е имало време за намеса на редактор. Но пък, от друга страна, нека на всеки филм само това да му е кусурът – лошо направените субтитри.

... и не, малкият, съвършенството не може да се усъвършенства. Може обаче да се запази положението и за момента точно това се случва с „Междузвездни войни”. За момента...

***

П.П. Знам, че накрая все ще се намери идиот, който да ме апострофира, че съм забравила нещо (или някого), затова бързам да кажа: „Я си затваряй всезнаещата човка, тъпако!” Нищо не съм забравила, а го пропуснах съвсем умишлено, защото просто не ми се говори за Хан Соло (може би някога, съвсем скоро, ще му отделя специален материал, защото за мен е прекалено важен и не искам да го коментирам наред с останалите герои, просто като най-обикновена част от цялото... пък и нека първо ми мине малко мъката от случилото се). Така че нито дума за изпълнението на Харисън Форд – този побъркан пенсионер, който със сигурност има вина, че видяхме падаща звезда от моста (който е гледал филма – знае за какво говоря, а който не е, се досеща. Ах, ти любопитна сврако, казах ли да не четеш, защото има спойлери!?). Наистина не ми се говори за играта му – ако зависи от мен, ще спечели „Оскар” (обаче не Айзък, него бих искала аз да го спечеля) за ролята си на поостарелия, още по-чаровен Хан Соло. Ама няма да спечели „Оскар” (между другото, тъпата статуетка е копие на Трипио –  не че е важно, просто го отбелязвам като факт, от който не следват никакви изводи), дори няма да бъде номиниран, защото Хан Соло не е достоен за награда герой (и защото Академията не се интересува от мнението ми... а аз пък не се интересувам от нейното) – той не е нито хомосексуалист, нито умиращ в агония болен старец, наркоман, черен... или някакъв друг шизофреничен типаж, любим на филмовите разбирачите. Просто е прекалено готин за сухарските вкусове на критиците, така че посмъртно (буквално) няма да спечели тяхното признание... Но сега наистина не ми се говори за Хан. Може би следващия път... или пък не...

Избрани тъпотии от 2015 година

Бурна любов

Не знам дали ти ме хвана или аз теб. Дори не помня кога беше първата ни среща и как започна всичко. Но оттогава си ми се лепнал, не ме оставяш да живея спокойно. Правя всичко възможно да те държа далеч от мен, гоня те с всякакви средства, но след време ти пак се връщаш - по-силен от всякога и ме тръшваш в леглото. Не знаеш колко добре се чувствам без теб. Искам вече да ме оставиш на мира, да се разкараш, да изчезнеш и да не се връщаш повече при мен, ти скапан, гаден, досаден, мръсен, коварен, противен... грип!

Празна свобода

Аз съм празна... Вече непотребна. Захвърлена и подмятана от вятъра. Само допреди минути с него бяхме заедно, чувствах неговата топлина в себе си, отъркваше в гладките ми стени кадифеното си тяло, усещах силния му аромат и се потях от удоволствие... А проклетият машинист ми го отне... Сега съм студена. Сега съм без съдържание. Сега съм празна пластмасова чаша.

Аз съм свободна... Вече не изпълнявам насила предназначението, което хората ми отредиха. Освободена и носеща се по вятъра. Само допреди минути той ме беше обсебил, заемаше вътрешното ми пространство, пареше ме, оставяше тъмни петна по чистото ми тяло, задушаваше ме със силна миризма  и  ми причиняваше болка... Докато онзи машинист не ме спаси от него... Сега чувствам прохлада. Сега съм незаета. Сега съм свободна пластмасова чаша. 

Криминално

Снощи извърших серия от убийства. Шест трупа все още лежат на пода в стаята ми, всичките размазани вследствие удар с тъп предмет, а до тях - оръжието на престъплението. Сцената, напомняща за жестокото кръвопролитие обаче явно не е достатъчна, за да уплаши притаилия се в пердето и готов да атакува последен оцелял гигантски комар. 

3:30 to Karlovo

Три часа и половина до тръгването на влака. Време за поне три кафета, кутия цигари и един вестник, плюс игрословиците. Само дето нито пия кафе, нито пуша... пък и нямам вестник.

Ще падне звезда или ще изгрее звезда

Тази година Осми декември, Коледа и Нова година се обединяват в един по-мащабен, глобален, космически празник, който ще се чества в целия свят точно в 00:00 часа на 18-и декември. Има нещо много символично в часа и датата на прем... на празника. Най-напред – полунощ. Тайнствен час на чудеса, в който обикновено по това време на годината очакваме да се роди Спасителят, а седмица по-късно пък отброяваме оставащите секунди, след чието изтичане новата година заема мястото на старата. После имаме 18-и. Осем. Числото, символизиращо безкрайността. От „Дисни” вече заявиха, че искат да превърнат „Междузвездни войни” във вечен, безкраен франчайз. Едно – (филмово) събитие номер 1, до момента номер 1 по предварителна продажба на билети... с една дума – създателите са си поставили за цел филмът да е пръв във всяко едно отношение. И накрая – декември... за избора на месеца нямам обяснение, но все едно (и без това вече доста телета излязоха изпод вола).

Събрани в едно, тези факти предопределят, че точно на този ден, в този час Силата трябва да се пробуди и да постави едно ново, вълнуващо (да се надяваме) начало. Рождеството на новата трилогия ще даде отговор на въпроса „може ли съвършенството да бъде подобрено”, който зададе героят на Лео Ди Каприо в „Бърз или мъртъв”. Може би ще се сбогуваме с любимите Люк, Лея, Хан и Чуи (както вече се сбогувахме с други обичани персонажи: Оби-Уан Кеноби, Йода и Дарт Вейдър), а на тяхно място ще дойде Новата генерация от герои и злодеи, която ще поеме щафетата, т.е. светлинните мечове и ще продължи битката между Светлата и Тъмната страна, като по този начин ще запълни (евентуално) празнината в сърцата на феновете (макар че не виждам кой би заместил Хан Соло, например).

Тази част от земното население (обзалагам се, че това е по-малката част), която не живее в света на „Междузвездни войни”, съвсем естествено (и противоестествено по мое мнение) не разбира техния... нашия свят и се дразни на лудостта, която ни е обхванала от известно време насам. Има много причини, поради които хората не харесват филма и, разбира се, всичките са неоснователни. Едни го критикуват, защото е по детски наивен, други директно го определят като глупав, но това не означава, че трябва да извадим бластерите и да започнем да стреляме без предупреждение по тези хора, защото те имат право да не са прави. Лично аз дори се радвам, че не всички са така обсебени от „Междузвездни войни”, защото в противен случай намирането на билети, особено за първата прожекция, щеше да е по-трудно от намирането на Люк.

Съгласна съм единствено (и то само донякъде), че истерията с пазаруването наистина е прекалена. Месеци преди премиерата всеки уважаващ себе си фен трябва да се е сдобил със солидно количество мърч. Кайло Рен, Дарт Вейдър и ВВ-8 изскачат от кутии със зърнени закуски и пакетчета носни кърпички; появяват се върху долни и горни гащи, презервативи (дали има и дамски превръзки?)... а цените на всичките тези играчки, очаквано, са доста надути. Наистина е безсмислено да похарчиш цели 2 лева за обикновена пластмасова чаша, върху която едва се различава образът на любимия ти герой (в това отношение феновете на Хан Соло и Люк Скайуокър сме облагодетелствани, защото никой не се е сетил да ги сложи поне на картинка в обикновени дъвки). От друга страна, обаче, как може празник да мине без практически ненужни подаръци? Та нали и на Коледа, докато чакаме да се роди малкият Исус, с още по-голямо нетърпение чакаме да дойде Дядо Коледа?

Един от любимите ми упреци към нас, вманиачените последователи на джедаите и ситите, е че се вълнуваме от измишльотини, когато светът е на прага на война,  винетките са по-скъпи от частите на „Хилядолетния сокол” и в общи линии сме заплашени да изживеем реално сценария от „Междузвездни войни". Само че ние не сме апатични дебили, за каквито ни смятат. Точно обратното. Феновете на филма също се вълнуват от политика -  едните поддържат Светлата страна, а другите – Тъмната. Това обаче не ни пречи да бъдем приятели, защото над всичко стои любовта към „Междузвездни войни”. За сравнение – между привържениците на различните политически партии съществуват вражда и разделение, защото за тях червеният, синият или зеленият цвят са по-важни от любовта към страната (отбелязвам го като факт – мечовете на лошите са червени и това ме кара да се замисля дали Лукас не е противник на една конкретна политическа партия?). Дори спортът ни разделя на червени и сини, омразата ескалира и се стига до фатални инциденти. Да сте чули обаче фенове на „Междузвездни войни” да са извадили мечовете и да са си рязали ръцете заради това, че нямат общо становище по вечния въпрос „кой стреля пръв”? Или защото едните смятат за по-добра оригиналната трилогия, а другите – предисторията? Или защото според част от хората Лукас е съсипал филма, като е направил промени в някои сцени след повече от 20 години, докато другата част счита,  че по този начин е постигнал съвършенство?

Изобщо всичко на този свят, за което се сетите – политика, религия, спорт, дори музика – разделя хората, а различните убеждения пораждат насилие: бият се леви с десни, християни с мюсюлмани, левскари с цесекари, чалгари с метъли... Така че, уважаеми рационално мислещи, здраво стъпили на земята, пораснали хуманоиди, може би все пак има какво да научите от нас – вятърничавите, вдетенени фенове на „Междузвездни войни”. Не виждам нищо лошо в това, че някои от нас ще влязат в киното с черна маска и светлинен меч (при това бутафорен). По-добре, отколкото с черна маска и бомба (истинска), нали?. И може би, ако си направите труда да изгледате всички епизоди непредубедено, когато си припомните суперлативите по адрес на космическата сага, които някога сте чували от нас, накрая и вие ще признаете: „Истина е. Всичко това е истина” .