Ще падне звезда или ще изгрее звезда

Тази година Осми декември, Коледа и Нова година се обединяват в един по-мащабен, глобален, космически празник, който ще се чества в целия свят точно в 00:00 часа на 18-и декември. Има нещо много символично в часа и датата на прем... на празника. Най-напред – полунощ. Тайнствен час на чудеса, в който обикновено по това време на годината очакваме да се роди Спасителят, а седмица по-късно пък отброяваме оставащите секунди, след чието изтичане новата година заема мястото на старата. После имаме 18-и. Осем. Числото, символизиращо безкрайността. От „Дисни” вече заявиха, че искат да превърнат „Междузвездни войни” във вечен, безкраен франчайз. Едно – (филмово) събитие номер 1, до момента номер 1 по предварителна продажба на билети... с една дума – създателите са си поставили за цел филмът да е пръв във всяко едно отношение. И накрая – декември... за избора на месеца нямам обяснение, но все едно (и без това вече доста телета излязоха изпод вола).

Събрани в едно, тези факти предопределят, че точно на този ден, в този час Силата трябва да се пробуди и да постави едно ново, вълнуващо (да се надяваме) начало. Рождеството на новата трилогия ще даде отговор на въпроса „може ли съвършенството да бъде подобрено”, който зададе героят на Лео Ди Каприо в „Бърз или мъртъв”. Може би ще се сбогуваме с любимите Люк, Лея, Хан и Чуи (както вече се сбогувахме с други обичани персонажи: Оби-Уан Кеноби, Йода и Дарт Вейдър), а на тяхно място ще дойде Новата генерация от герои и злодеи, която ще поеме щафетата, т.е. светлинните мечове и ще продължи битката между Светлата и Тъмната страна, като по този начин ще запълни (евентуално) празнината в сърцата на феновете (макар че не виждам кой би заместил Хан Соло, например).

Тази част от земното население (обзалагам се, че това е по-малката част), която не живее в света на „Междузвездни войни”, съвсем естествено (и противоестествено по мое мнение) не разбира техния... нашия свят и се дразни на лудостта, която ни е обхванала от известно време насам. Има много причини, поради които хората не харесват филма и, разбира се, всичките са неоснователни. Едни го критикуват, защото е по детски наивен, други директно го определят като глупав, но това не означава, че трябва да извадим бластерите и да започнем да стреляме без предупреждение по тези хора, защото те имат право да не са прави. Лично аз дори се радвам, че не всички са така обсебени от „Междузвездни войни”, защото в противен случай намирането на билети, особено за първата прожекция, щеше да е по-трудно от намирането на Люк.

Съгласна съм единствено (и то само донякъде), че истерията с пазаруването наистина е прекалена. Месеци преди премиерата всеки уважаващ себе си фен трябва да се е сдобил със солидно количество мърч. Кайло Рен, Дарт Вейдър и ВВ-8 изскачат от кутии със зърнени закуски и пакетчета носни кърпички; появяват се върху долни и горни гащи, презервативи (дали има и дамски превръзки?)... а цените на всичките тези играчки, очаквано, са доста надути. Наистина е безсмислено да похарчиш цели 2 лева за обикновена пластмасова чаша, върху която едва се различава образът на любимия ти герой (в това отношение феновете на Хан Соло и Люк Скайуокър сме облагодетелствани, защото никой не се е сетил да ги сложи поне на картинка в обикновени дъвки). От друга страна, обаче, как може празник да мине без практически ненужни подаръци? Та нали и на Коледа, докато чакаме да се роди малкият Исус, с още по-голямо нетърпение чакаме да дойде Дядо Коледа?

Един от любимите ми упреци към нас, вманиачените последователи на джедаите и ситите, е че се вълнуваме от измишльотини, когато светът е на прага на война,  винетките са по-скъпи от частите на „Хилядолетния сокол” и в общи линии сме заплашени да изживеем реално сценария от „Междузвездни войни". Само че ние не сме апатични дебили, за каквито ни смятат. Точно обратното. Феновете на филма също се вълнуват от политика -  едните поддържат Светлата страна, а другите – Тъмната. Това обаче не ни пречи да бъдем приятели, защото над всичко стои любовта към „Междузвездни войни”. За сравнение – между привържениците на различните политически партии съществуват вражда и разделение, защото за тях червеният, синият или зеленият цвят са по-важни от любовта към страната (отбелязвам го като факт – мечовете на лошите са червени и това ме кара да се замисля дали Лукас не е противник на една конкретна политическа партия?). Дори спортът ни разделя на червени и сини, омразата ескалира и се стига до фатални инциденти. Да сте чули обаче фенове на „Междузвездни войни” да са извадили мечовете и да са си рязали ръцете заради това, че нямат общо становище по вечния въпрос „кой стреля пръв”? Или защото едните смятат за по-добра оригиналната трилогия, а другите – предисторията? Или защото според част от хората Лукас е съсипал филма, като е направил промени в някои сцени след повече от 20 години, докато другата част счита,  че по този начин е постигнал съвършенство?

Изобщо всичко на този свят, за което се сетите – политика, религия, спорт, дори музика – разделя хората, а различните убеждения пораждат насилие: бият се леви с десни, християни с мюсюлмани, левскари с цесекари, чалгари с метъли... Така че, уважаеми рационално мислещи, здраво стъпили на земята, пораснали хуманоиди, може би все пак има какво да научите от нас – вятърничавите, вдетенени фенове на „Междузвездни войни”. Не виждам нищо лошо в това, че някои от нас ще влязат в киното с черна маска и светлинен меч (при това бутафорен). По-добре, отколкото с черна маска и бомба (истинска), нали?. И може би, ако си направите труда да изгледате всички епизоди непредубедено, когато си припомните суперлативите по адрес на космическата сага, които някога сте чували от нас, накрая и вие ще признаете: „Истина е. Всичко това е истина” .