Избрани тъпотии от 2015 година

Бурна любов

Не знам дали ти ме хвана или аз теб. Дори не помня кога беше първата ни среща и как започна всичко. Но оттогава си ми се лепнал, не ме оставяш да живея спокойно. Правя всичко възможно да те държа далеч от мен, гоня те с всякакви средства, но след време ти пак се връщаш - по-силен от всякога и ме тръшваш в леглото. Не знаеш колко добре се чувствам без теб. Искам вече да ме оставиш на мира, да се разкараш, да изчезнеш и да не се връщаш повече при мен, ти скапан, гаден, досаден, мръсен, коварен, противен... грип!

Празна свобода

Аз съм празна... Вече непотребна. Захвърлена и подмятана от вятъра. Само допреди минути с него бяхме заедно, чувствах неговата топлина в себе си, отъркваше в гладките ми стени кадифеното си тяло, усещах силния му аромат и се потях от удоволствие... А проклетият машинист ми го отне... Сега съм студена. Сега съм без съдържание. Сега съм празна пластмасова чаша.

Аз съм свободна... Вече не изпълнявам насила предназначението, което хората ми отредиха. Освободена и носеща се по вятъра. Само допреди минути той ме беше обсебил, заемаше вътрешното ми пространство, пареше ме, оставяше тъмни петна по чистото ми тяло, задушаваше ме със силна миризма  и  ми причиняваше болка... Докато онзи машинист не ме спаси от него... Сега чувствам прохлада. Сега съм незаета. Сега съм свободна пластмасова чаша. 

Криминално

Снощи извърших серия от убийства. Шест трупа все още лежат на пода в стаята ми, всичките размазани вследствие удар с тъп предмет, а до тях - оръжието на престъплението. Сцената, напомняща за жестокото кръвопролитие обаче явно не е достатъчна, за да уплаши притаилия се в пердето и готов да атакува последен оцелял гигантски комар. 

3:30 to Karlovo

Три часа и половина до тръгването на влака. Време за поне три кафета, кутия цигари и един вестник, плюс игрословиците. Само дето нито пия кафе, нито пуша... пък и нямам вестник.