За лошите предчувствия, падащите звезди, големите разбирачи... и изкукалите пенсии

* Текстът е фрашкан със спойлери!

 „Имам лошо предчувствие” – повтарям си тази реплика от момента, в който разбрах, че ще излезе нов филм за „Междузвездни войни”, при това режисиран вече не от Лукас. Представях си как „Дисни” ще превърнат най-великия филм за всички времена (никой да не ми противоречи, че ще премина към Тъмната страна и... не отговарям какво ще направя) в лигава мелодраматична боза, например, или че ще заложат само на визуалните ефекти, като по този начин ще прецакат историята; че ще вкарат нови, невзрачни и безлични герои; че новите актьори ще се изложат.... и допреди няколко месеца упорито твърдях, че няма да гледам филма (че си и вярвах даже).

Естествено, гледах „Силата се пробужда”, при това чаках премиерата с такова нетърпение, че през последните седмици виждах герои и мотиви от „Междузвездни войни” навсякъде – кошът за боклук се трансформира в R2-D2, кофата – в Дарт Вейдър, а парцалът за пода – в светлинен меч (така започнах да го ползвам по-честичко).... но лошото предчувствие си остана.

Джей Джей Ейбрамс, нещастникът, обаче, противно на очакванията ми, си е свършил работата отлично и ме лиши от удоволствието след  като гледах филма да кажа със самодоволно-саркастична усмивка: „Аз казах ли ви, че тия олигофрени от „Дисни” и скапаният им режисьор ще развалят всичко?”. Внушителните специални ефекти не бяха за сметка на историята – динамично развиваща се и в същото време достатъчно вълнуваща, макар и предвидима. Това е и основната критика на част от феновете – че не видяхме почти нищо ново в сюжета – въртят се познати мотиви, но с други герои, така че не е трудно да се предвиди какво ще се случи в следващата сцена. Точно това пък ми допадна и ме спечели, убеди ме, че Ейбрамс не е предал идеята на Лукас и че за него филмът значи не по-малко, отколкото за създателя му или за феновете – подходил е с уважение към предишните филми и преходът към новата трилогия е плавен и логичен. Много екшън, като в предисторията и препратки към оригиналната трилогия в сюжета – отлична комбинация!

Познатите ни герои – Лея, Чуи, Трипио и R2 са си хем  същите, хем  вече са по-зрели и за разлика от по-старите филми, тук разкриват по-широка гама от емоции. Определено се забелязва израстване дори при най-големите шматки, като Трипио. Принцеса Лея вече не е онази малка, капризна лигла, която иска да се налага над другите, а разумна, улегнала стара дама с много класа. Кари Фишер никога досега не ми е правила такова добро впечатление. Май вече я харесвам (въпреки неизменната завист към нея). Люк Скайуокър също е променен в положителна насока – вече не е някогашното хилаво, смотано хлапе, а закръглен, симпатичен старец, който със сигурност ще бъде в основата на събитията, също като в доброто старо време. Няколко секундната му поява в самия край ми дава основание да смятам, че ще видим един много по-интересен, не толкова идеализиран Люк и изпълнение на Марк Хамил, с което най-после ще докаже актьорските си качества, тъй като в оригиналната трилогия се залага основно на визията му (то пък една визия... но това е друга тема).

Не очаквах, че ще се случи, но наистина се влюбих в новите герои, моментално, без да се налага да премислям дълго отношението си към нях. Младите актьори са прекрасни и се вписват отлично в обстановката, до големите звезди. Крехката принцеска Дейзи Ридли е неузнаваема на екрана, в ролята на мъжкараната Рей,  която щеше да ми стане новата любимка, ако беше пречукала тъпото копеле Кайло Рен.

Като казах Кайло Рен, ще ме извинява Адам Драйвър, обаче много се е объркал. В едно интервю беше споделил, че не възприема героя си като злодей. Явно този човек не е съвсем наред, защото Кайло Рен е самото въплъщение на злото, в него няма дори частица добро (не знам къде го видя Лея това добро у него) и той е героят, към когото не изпитвам абсолютно никаква симпатия и чиято смърт искам да видя още в Епизод 8 (в момента това е единствената причина, поради която искам да го гледам). Иначе много силно изпълнение на Адам Драйвър, моите поздравления – накара ме да го мразя истински.

Абсолютният ми любимец от Новата генерация герои е пилотът Поу Дамеран. Щеше да е страхотно, ако го бяхме видели в повече сцени, за да се насладим на силното мъжко присъствие на Оскар Айзък. За момент се притесних, че хубавкият нов пилот може наистина да е загинал след катастрофата в самото начало, но имах предчувствието, че е оцелял и ще се появи отново. Ето едно предчувствие, което се оказа вярно. Надявам се, че в Епизод 8 ще отделят повече внимание на Поу, защото е интересен персонаж, за когото за съжаление не научихме много до момента (втора причина да гледам и следващия епизод).

За да завърша темата за героите – мисля, че всички, които бяха настроени срещу Джон Бойега и които щяха да бойкотират филма заради присъствието на чернокож, сега не трябва да си замълчат, а да поднесат големи извинения, защото той е страхотен в ролята на щурмовака Фин. А симпатягата ВВ-8 сигурно няма да заеме мястото на R2 във фенските сърца, но е сигурно и че в сърцата на феновете вече има място за него, точно до R2-D2. Изобщо, доста звезди изгряха в „Силата се пробужда” (отговарям на собствения си въпрос от една предишна публикация).

Филмът не се оказа това, което очаквах, и слава богу. Лошите предчувствия не се сбъднаха и сега, вместо да напиша най-хейтърския си текст, пиша може би най-положителния. Безспорно „Дисни” имат много безумни идеи, но за момента поне ще си позволя да се успокоя, защото тези идеи са все още само във вид на проекти и защото най-големият ми страх не се сбъдна – Епизод 7 категорично не е боклук.

Накрая бих искала да кажа все пак и нещо негативно, защото не се ли заям поне за една дреболия, няма да съм аз (точно една е и забележката, която имам и наистина е дребна, но все пак няма да си затрая). Субтитрите са ужасно направени. Хората, които са превеждали филма са се подиграли с перфектно свършената работа на целия снимачен екип. Недопустимо е филм с космически размери като „Силата се пробужда” да излезе на екран с правописни грешки и английски субтитри да вървят под българските, когато героите разговарят на непознати езици. Сякаш са правили превода в нощта преди премиерата и не е имало време за намеса на редактор. Но пък, от друга страна, нека на всеки филм само това да му е кусурът – лошо направените субтитри.

... и не, малкият, съвършенството не може да се усъвършенства. Може обаче да се запази положението и за момента точно това се случва с „Междузвездни войни”. За момента...

***

П.П. Знам, че накрая все ще се намери идиот, който да ме апострофира, че съм забравила нещо (или някого), затова бързам да кажа: „Я си затваряй всезнаещата човка, тъпако!” Нищо не съм забравила, а го пропуснах съвсем умишлено, защото просто не ми се говори за Хан Соло (може би някога, съвсем скоро, ще му отделя специален материал, защото за мен е прекалено важен и не искам да го коментирам наред с останалите герои, просто като най-обикновена част от цялото... пък и нека първо ми мине малко мъката от случилото се). Така че нито дума за изпълнението на Харисън Форд – този побъркан пенсионер, който със сигурност има вина, че видяхме падаща звезда от моста (който е гледал филма – знае за какво говоря, а който не е, се досеща. Ах, ти любопитна сврако, казах ли да не четеш, защото има спойлери!?). Наистина не ми се говори за играта му – ако зависи от мен, ще спечели „Оскар” (обаче не Айзък, него бих искала аз да го спечеля) за ролята си на поостарелия, още по-чаровен Хан Соло. Ама няма да спечели „Оскар” (между другото, тъпата статуетка е копие на Трипио –  не че е важно, просто го отбелязвам като факт, от който не следват никакви изводи), дори няма да бъде номиниран, защото Хан Соло не е достоен за награда герой (и защото Академията не се интересува от мнението ми... а аз пък не се интересувам от нейното) – той не е нито хомосексуалист, нито умиращ в агония болен старец, наркоман, черен... или някакъв друг шизофреничен типаж, любим на филмовите разбирачите. Просто е прекалено готин за сухарските вкусове на критиците, така че посмъртно (буквално) няма да спечели тяхното признание... Но сега наистина не ми се говори за Хан. Може би следващия път... или пък не...