„Мостът на шпионите” – филм, създаден само за награди

Режисьор: Стивън Спилбърг, сценаристи: Мат Чарман, Итън Коен и Джоуел Коен, в главната роля: Том Ханкс... не е нужно да знаете нищо повече за този филм, за да предположите, че вероятно ще е сред номинираните за „Оскар” тази година. Така предполагат и специалистите – на базата на предварително излезлите списъци прогнозират, че „Мостът на шпионите” ще е основният претендент за най-добър филм, но със сигурност ще попадне и в още няколко категории.

Името на Стивън Спилбърг винаги поражда у мен очакване да видя много космически кораби и преследване на извънземни, а присъствието на Том Ханкс е гаранция за дълъг като времетраене филм, лишен от екшън и изпълнен с драматизъм. Какво да очакваме от съвместната им работа в такъв случай? Дълго, драматично гонене на извънземни с леки елементи на екшън? Това бяха поне моите очаквания, когато разбрах, че един от любимите ми режисьори и един от любимите ми актьори ще работят заедно.

Познах единствено за драмата. Темата, която засяга филмът е само една от предпоставките за спечелване на наградата на Филмовата академия. Сценаристите са напипали хитро горещата тема за Студената война, която отново стана актуална през последната година, тъй като назря нов конфликт между САЩ и Русия. „Мостът на шпионите” е създаден по действителен случай от времето на Студената война. Героят на Ханкс Джим Донован е нает от американското правителство да защитава заловен руски таен агент. Въпреки, че Рудолф Абел, по произход германец, е враг на Съединените щати, Донован се бори да му осигури справедлив процес и да го върне в родната му Германия, като едновременно с това се опитва да откупи пленени от комунистите американци. Филмът тръгна по кината в година, в която целият свят живя под напрежение, създавано от терористи и нелегални имигранти, а отношенията между демократичните и тоталитарните страни отново се изостриха. На фона на тези актуални събития от новинарските емисии, героят на Том Ханкс дава пример за това, че човек трябва преди всичко да уважава закона и да цени справедливостта, без да се поддава на предразсъдъци и омраза към хора от която и да е националност. Той рискува собствената си свобода и дори живота си, от една страна, за да спаси свой млад сънародник и, от друга, за да възтържествува справедливостта и шпионинът Рудолф Абел да бъде оправдан, защото да служиш на родината си не е престъпление и не е грях. С „Мостът на шпионите” Спилбърг ни предоставя възможност да си припомним още веднъж безумното издигане на Берлинската стена и това как всяка една война разделя хората. Дава ни възможност да се замислим за нашата действителност и да си отговорим на въпроса дали искаме пак да живеем в разделен и несигурен свят, и всичко това в името на парите и властта.

Излишно е да се споменава, че Том Ханкс е страхотен, както винаги. Тази роля не го поставя дори в предварителния списък с 10-те актьори, които имат шанс да грабнат статуетката и би било странно, ако Академията го беше номинирала именно за тази му роля, тъй като е играл далеч по-интересни и сложни образи през годините, но това не значи, че изпълнението му трябва да бъде подценявано. Брилянтна работа и на човека зад камерата, който ни пренася в атмосферата на 60-те години и филмите за войната от онова време.

Както казах, „Мостът на шпионите” е филм, създаден само за награди. И това е най-големият му недостатък – че е създаден, само за да печели награди... но не и публика. Явно Спилбърг е помислил за всичко останало, но е забравили, че все пак филмът трябва и да се гледа. Действието тече толкова мудно и монотонно, че можеш да заспиш, преди да видиш развръзката. Казано без заобиколки, филмът е скучен. Точно както обича журито.