сряда, 13 януари 2016 г.

Любовта смърди на пот



* По желание на Мария Тодорова

Как се нарича човек, който се поти при отрицателни температури? Не, не е Веселин Маринов, верният отговор е „фен на Рони О`Съливан”. (А някой каза ли „изрод”? Не е чак толкова далеч от истината).
Като се има предвид, колко много са... сме феновете на Ракетата, и дума не може да става, че това потене при нетипични условия е някакъв биологичен феномен или ненормално явление (и вие да сте на наше място, ще се консервирате в собствения си ароматен разтвор от соли и вода, дори ако живеете в Замръзналото кралство по време на Ледена епоха). Не бих си позволила да говоря от името на всички фенове, но на мен неговата поява край масата ми е достатъчна, за да повиши температурата в стаята ми над стойностите, които термометърът на Данте е отчел в Ада. И това е голямо предимство, защото откакто съзнателно гледам снукър, вече не се притеснявам как ще се топля през зимата – не ми трябват нито дърва, нито климатик, нито парно... даже алкохол за загряване не ми трябва. (Съответно имам леки неудобства през лятото, но няма как всичко да е идеално, пък и охлаждането е по-евтино от отоплението, така че не се оплаквам). Стигат ми мачовете на Рони. Лошото е, че понякога тази новооткрита от мен топлинна машина с марка „Ракета” се поврежда... и на мен ми става много напечено.
По време на осминафиналния си мач срещу Марк Уилямс на тазгодишния „Мастърс” Рони О`Съливан откри нова рецепта, за която би му завидял дори Ути Бъчваров – пържени сърца (от фенове, разбира се - хора) на въздух... при това под високо налягане (да, много откачен начин на топлинна обработка, ама от О`Съливан не може да се очаква нищо нормално и традиционно). Мачът започна спокойно, с два бързи фрейма за Рони... и още в този момент пуловерът ми рязко се смали и започна да ми стяга около врата. Защото опитът ми на негова фенка ме е научил, че когато той играе добре, е опасен най-вече за себе си. Притесненията ми се оказаха основателни (защо никога не греша бе, мамка му?). Една-единствена грешка на Рони, един кик по бялата... и термостатът се повреди, Рони прегря и даде 3 поредни фрейма на Уилямс (свалям го тоя скапан пуловер). Моят човек вече губи с 2-3.
За момент си зададох въпроса (не за първи път) защо съм си избрала да подкрепям такъв откачен психопат, който топи нервите ми на водна баня от години, сякаш са фин млечен шоколад. Сещам се, че наскоро с един симпатяга – мой приятел – си говорехме за любовта (явно вече сме изчерпали всички други интересни теми, щом сме изпаднали до тази). Та той ми показа някаква кратка историйка, май жанрово я определи като притча. Не помня подробности, но ме впечатли сравнението на голямата любов с вещица, която ти трови живота. Много идиотско. Хареса ми. И важи на 100% за конкретния спортен случай. Може би точно от това има нужда един фен – от лудост, от несигурност, от страх, от болка и сълзи – всичко, което предлага Ракетата – негативни емоции, които да ти напомнят, че все още я обичаш тази загубена, мудна игра и че все още, противно на логиката, си луд по този побъркан англичанин. Иначе нямаше да е истинска любов, ако не причиняваше страдание. Рони О`Съливан е като камикадзе, което се самовзривява и заедно със себе си убива и своите стотици хиляди фенове. Но дори когато се чувстваш мъртъв, той не те оставя на мира – изравя те от дълбоката депресия (в която самият той те е закопал) с някой сенчъри брейк и ти връща надеждата... за да ти я отнеме отново още със следващата елементарна грешка, когато заедно с пропуснатата червена за горния десен джоб, твоето сърце също пропуска да удари.
Междувременно, резултатът вече е 5-5, на масата е Марк Уилямс, който е в удобна позиция... ще разчисти масата... и край... само че... той пропуска, оставя разпръснатите червени пред изненадания Рони... и сега всичко е в ръцете на един психически нестабилен ненормалник (не издържам, свалям и блузата).
... най-после температурата в стаята се нормализира. (Защо съм боса и по потник в тоя студ пък аз?). Наливам си чаша студена вода и включвам отоплението (ама че неадекватно). Само секунда де, да си поема въздух и ще кажа резултата... Рони.... ох, че е ледена тая вода... ами той... опа, извинявам се, че се оригнах... спечели с 6-5.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.