Дори хейтърите обичат това-онова

                              

Да попиташ един хейтър какво обича, е доста глупаво... и рисковано, тъй като отговорът е ясен – нищо (освен Реймънд, но това се подразбира, защото него всички го обичат), а ако попаднеш на някой по-избухлив, като нищо ще отнесеш боя. Всъщност е глупаво и невъзпитано да питаш когото и да било какво обича (и кого). Това означава, че очакваш отсрещният да ти разкрие слабите си страни доброволно. Защото когато човек обича нещо (и някого), той се страхува за него, започва да изпитва омраза към тези, които искат да му го отнемат... а страхът, гневът и омразата водят към Тъмната страна, както казва учителят Йода. (СЛЕДВА СПОЙЛЕР за „Междузвездни войни” 3 – който не е гледал епизода, да прескочи следващото изречение!). Практически любовта превърна Анакин Скайуокър в Дарт Вейдър и само този пример ми е достатъчен, за да ми напомня да бъда предпазлива винаги, когато говоря за нещата, които обичам. Сега обаче съм изправена пред дилема – да проявя голяма смелост (и глупост), като разкрия малко секретна информация по опасната тема... или да се покажа като последната бъзла и да не участвам в предизвикателството...

1. Обичам клишетата. Наистина. Дори си имам едно много любимо, което ни призовава да обичаме простите неща – простите числа, простите изречения, простите захари... Следвайки тази логическа прогресия (идея нямам има ли такъв термин, но ще го ползвам), трябва да обичаме и простите хора (които усложняват живота), а това пък автоматично те поставя в списъка ми „Хора, които обичам”. Сещам се за един филм – „Десет неща, които мразя в теб” и за да стигна още по-далеч в това обяснение, ще перифразирам заглавието с положителен знак и ще изброя десет конкретни неща, които обичам в теб: на дясната ти ръка обичам палеца, показалеца, средния, безименния и кутрето, а на лявата – палеца, показалеца, средния, безименния и кутрето. Точно 10 неща – точно в десетката.

2. Обичам да готвя. Какво като грахът ми спокойно може да бъде използван при изпълнение на екзекуции, вместо смъртоносна инжекция например? Наистина не съм добра в готвенето, но кой е казал, че любовта винаги е споделена? Това не я прави по-малко истинска, дори напротив. Лесно е да правиш това, което можеш (и да обичаш този, който те обича). Аз обаче не се отказвам от това любимо занимание, колкото и да не ме бива. Нищо че създавам дискомфорт на околните. Понякога любовта е неудобна за обществото, но това е положението.

3. Като споменах захари и заговорих за храна, сетих се колко много обичам вафли. Знам, че са вредни, че причиняват кариеси, че доставят само енергия на организма, но не и полезни хранителни вещества и че са по-опасни даже от наркотиците. Обаче на мен не ми дреме – аз ги обичам и не мога без тях. Не е ли същото и при любовта – пристрастяваш се към някого и макар да знаеш, че тази любов те разрушава отвътре, че ти причинява само вреди и че рано или късно ще те убие (емоционално, ако не физически), ти не спираш, защото в момента имаш отчаяна нужда от нещо, което да ти подслади живота? На същия принцип, аз пък ще се тъпча с вафли, дотогава докато не започне да ми горчи... че и след това.

4. Интер. Вярно, че когато гледам мачове на любимия ми отбор обезумявам – викам по нашия треньор, псувам по собствените ни играчи, хвърлям предмети... Но и в любовта е така – само този, когото обичаш, може да те вбеси до крайна степен – толкова, че дори да приложиш насилие върху него – и да извади на показ най-лошите черти от характера ти. Любовта е страст, а страстта ни прави първични, заличава човешкото в нас... и така ставаме самите себе си (демек говеда).

5. Обичам да нося червени кецове. Честно казано, идея нямам защо точно този цвят. Но кой може да обясни любовта? Чувствата не са подчинени на разума и ако някой може да ги обясни рационално, значи всъщност не изпитва чувства, а следва интереси. Моите кецове непременно трябва да са червени (по възможност с бели връзки, но не издребнявам в това отношение). Вярно е, че сините може да са също толкова удобни, а дори по-удобни (а също така белите, черните, лилавите, шарените, и..., и...). Обаче аз си имам изисквания, така както имам изисквания за човека до себе си – да е рус (непременно, иначе да не се доближава), да е с тъмни очи (светлооките веднага да се разкарат), да е точно 1,83 (ни повече, ни по-малко), да има бенка на лявата буза (ако е на дясната – хич да не си пробва късмета)... Щом като се съобразявам с маловажни критерии при избора на партньор, значи мога да си имам безсмислени критерии и за избора на обувки. Така че държа да са червени. Пък ако ще, да са неудобни.

***

„Обичам шопската салата, мастика ледена да пия...” – списъкът стана прекалено дълъг, аз почувствах сътресение в Силата (ми) заради любовта, която се носи във въздуха, но съм спокойна, защото няма опасност да я прихвана по въздушно-капков път, тъй като отдавна съм се имунизирала против нея и антителата действат с пълна сила и към днешна дата.