Как да кажем „Не” на расизма

„Не! Не! Не на расизма!” Ето – казах го – нали така ни подканват всички важни световни организации. Само че те не са първите, решили да се борят срещу това явление. Далеч преди това Хитлер е казал „Не” и  го е премахнал (или поне се е опитал), и то по най-лесния начин – изтрепал е ненужните етноси. Ако се замислим, ще стигнем до извода, че този проблем нямаше да го има, ако не съществуваха негри, цигани, евреи и всевъзможна сган. В интернет пространството се върти една мъдрост: „Расизмът е като негъра – просто не трябва да го има”. Разбира се, не е нужно да прилагаме методите на Хитлер – най-малкото те вече са остарели. Пък и той не е проявил голямо въображение, като е унищожавал излишните раси по общ принцип. Ние ще внесем разнообразие, като най-напред си ги разпределим по цветове подобно на прането и след това, на базата на тази класификация,  можем да изберем най-ефективния начин за изтребление на всяка една от тях.

Така в първата група автоматично попадат циганите и негрите. Те се размножават най-бързо и затова срещу тях трябва спешно да се предприемат действия. Веднага ми хрумва баналният призив: „Циганите на сапун!” Идеята да се използват за нуждите на парфюмерията и козметиката не е лоша като цяло, но е необходимо да бъде осъвременена. Не можем да ги похабим за един прост сапун. Освен на калъпи, спокойно може да бъде произведен и течен. А ако продуктите се харесат, трябва да има  готова стратегия серията да се разшири с различни шампоани, пяна за вана, душ гелове, балсами, кремове, парфюми и какво ли още не. Черните са идеалната суровина за тази индустрия – хем имат аромат, хем са мазни – също като етеричните масла. Добивът от едно малко цигане е по-голям, отколкото от една маслодайна роза например. По този начин спадат производствените разходи за сметка на производителността, а полученият продукт е 100% натурален.

С жълтурките е малко по-трудно, защото не притежават кой знае какви ценни качества и не могат да се използват в промишлеността. Това, което съществува като възможен вариант е частта от Азия, която населяват тия с дръпнатите очи, да се обособи като ловно стопанство. Така ще се реши още един проблем – този с бракониерството. Вместо да убиват невинния дивеч, ловците ще могат да отстрелят по някой и друг китаец, а ловният сезон ще продължава целогодишно заради изобилието от гадинки.

Накрая остава да се освободим от арабите и евреите. Най-добре е да го направим като ги оставим да се унищожат взаимно. На някой стадион може да се организира нещо от рода на популярните в миналото гладиаторски боеве. Ще се излъчат два отбори от определен чрез регламент брой състезатели, които ще се бият до смърт. Отборът победител ще получи право неговият етнос да унищожи всички представители на врага, а приходите от подобно зрелище ще надминат в пъти тези от мача между Кличко и Кобрата. Нека не забравяме и залаганията  на спортни срещи – сблъсъкът между Чаршафите и Мошениците със сигурност ще изкуши любителите на хазарта и ще напълни джоба на някой предприемчив букмейкър. Накрая трябва да решим как да се отървем от победителите. Най-хуманно ще бъде да използваме нещо познато и любимо на съответното племе. Така ако спечелят арабите, ще сложим края им с взрив, а на евреите можем да предложим добре познатият им метод с газта.

В случай, че сме пропуснали да споменем някоя гадна раса и съответно нямаме план за нейното премахване, можем просто да убиваме нейните представители за удоволствие. Така убийците ще могат да практикуват законно хобито си и престъпността ще намалее.

Светът безспорно ще се избави от расизма, ако следваме тези препоръки. Остава въпросът дали наред с това ще изчезне омразата или тя просто ще се пренасочи към нов обект и ние ще продължим да се мразим вече не заради цвета на кожата, а заради цвета на косата, на очите, номера на обувките, размера на бельото или дори без причина? И не е ли омразата без причина синоним на расизъм?