Viva la musica... ама и текстът е важен

Обичам да слушам песните, за които ще стане дума по-нататък (и аз мога да обичам, колкото и да не ви се вярва) и обичам и другите хора да ги слушат. Много мразя обаче да не се разбират правилно посланията на тези песни и текстовете да се възприемат метафорично. Вашият подход към тълкуването на посланията е дразнещ и показва истеричното ви, неистово желание да бъдете умни и отчаяната потребност да докажете на другите колко сте умни. Е, аз пък имам доказателство, че е точно обратното (т.е. колко не сте умни).

За какво, предполагате, се пее в песента на Принс Purple rain? Естествено, за вас това е лигава любовна балада („лигава” е моя добавка), не очаквах и да мислите друго, като имам предвид ограничените ви, романтично настроени розови мозъчета. Затова и не ви прави впечатление, че дъждът е с необичаен цвят. Красиво, а? За вас розовият дъжд е символ на любовта, която се посипва върху любимата на лирическия герой. Пълни глупости! В розовия дъжд няма никаква красота – той издава тревога, внушава напрежение, защото не е нормално дъждът да бъде цветен. Оцветените валежи са признак за замърсяване, вероятно с цианидини, съдейки по розовото. Затова и Принс почти изплаква тази песен – защото е притеснен за бъдещето на планетата. Purple rain е наситена с болка балада, обаче не любовта  е причина за страданията. Съжалявам, ако някоя тийнейджърка е останала разочарована – това е положението. Песента, която обичате да си припявате не е посветена на жена, а на екологията и се радвам, че точно аз разбих романтичните ви илюзии.

Да опитаме с друга любима песен – Dust in the wind на Kansas. „Прах във вятъра” – какво ви говори това? Каквото и да мислите, не е вярно. Съдържанието на прах във вятъра е признак за недобросъвестно отношение на отдел „Чистота”. Вашите интерпретации на текста със сигурност са много красиви, но действителността е съвсем прозаична – Kansas сигнализират за прахоляка, който дишаме всеки ден, защото улиците не се метат редовно. И чак когато духне вятър, се вижда мръсотията. Така че в тази песен изобщо не се пее за вас и за вашата съдба, нито за бързо отминаващото време и няма никакви екзистенциални истини и философски дивотии, закодирани между редовете – всичко е само на редовете. Надявам се само, след като научихте истинския смисъл все още да харесвате и да слушате с удоволствие песента, защото е наистина прекрасна, макар и с малко повече смисъл, отколкото ви се иска.

Предполагам, че вече загряхте и ще се справите поне със следващата известна песен – обещавам да дам нещо лесно като... да кажем... например... айде нека бъде Love is in the air, защото така или иначе си говорим за въздуха. За какво се пее? За любов ли? Въздух? Я! Някой каза ли за замърсяване? Точно така. Според REC (идея нямам каква е тая организация) „въздухът е смес от азот (78%), кислород (21%), въглероден диоксид CO₂, някои инертни газове и известно количество водни пари. Във въздуха се наблюдават естествени замърсители, като прах и вулканична пепел, както и замърсители, които се отделят вследствие на човешката дейност.” (http://education.rec.org/bg/air/air_composition/index.shtml). Ако възприемем любовта като вещество, отделяно вследствие на човешката дейност, тя автоматично попада в групата на замърсителите и присъствието ù във въздуха, дори и да е естествено, е нежелателно и вредно. Така че браво на вас, този път се справихте.

Стига с този въздух, хайде малко да поговорим за водата (а после пак ще се върнем на околната среда, за да ни е по-интересно), пък и е време за нещо по-хард. Всички обичате Deep Purple и всички (дори и чалгарите) сте чували Smoke on the water. Преди години е бил популярен и преводът на заглавието – „Дим над водата”. Smoke on the water, fire in the sky… пее Йън Гилън и всички си умирате от кеф, тръскате буйни гриви и куфеете (и аз го правя, така че това не е упрек). Обаче аз знам и за какво се пее. Някой от вас, рокаджии, замислял ли се е досега за текста (ето сега вече ви упреквам) и за това, че този дим над водата и този огън в небето сигнализират за пожар вследствие на разлят петрол в морето (тук се сетих за един любим филм от детството ми – „Волният Уили”, в който се поставя същият проблем). Действията, по моя преценка, се развиват в района на Персийския залив, където се е спукал петролопровод за транспорт на „черно злато”. Заради сериозните проблеми, с които се занимава тази песен напълно заслужава да бъде определяна като една от най-великите за всички времена. Жалко обаче, че репутацията на Smoke on the water се дължи на музикалните ù характеристики и великолепното изпълнение, а силното послание на текста остава незабелязано. Дори феновете на Purple я смятат за безсмислица, но пък с готин риф и изпята жестоко, обаче са в голяма заблуда.

Няма как да пропусна, особено след като съм споменала вече Smoke on the water, песента с най-готин и запомнящ се риф в хард рока – Thundurstuck на любимите ми AC/DC. В тази песен, както и в парчето на Purple, никой не търси смисъл. Пък и кой слуша текста, когато музиката е трепач. Само че Thundurstuck не е песен с безсмислен текст от една дума – тя е призив да внимаваме, когато сме сред природата по време на гръмотевична буря, защото иначе ще ни порази мълния. Вярно, че не е точно на екологична тема, но пък ни кара да се замислим и да бъдем отговорни и внимателни с природните стихии.

Понеже стана много хард, зарязвам за малко метъла и ви пускам едно леко и приятно парче от 1987 година на Белинда Карлисъл – Circle in the sand. Симпатична изпълнителка, която пее предимно за любов, както е и в тази песен. Да, съгласна съм – и за любов се пее, ама освен любов, има и още нещо, както казваше Катето Евро. За мен е много важно да знам какви са тези кръгове в пясъка, защо и как са се образували (всъщност кръгът е един, но кой знае дали скоро няма да станат стотици). Разбира се, отговорът ми е известен отдавна, защото умея да разсъждавам логично и да възприемам буквално, вместо да тълкувам, но ми се ще и вие малко да помислите, докато се наслаждавате на песента. Ще ви дам и малко насоки, защото хич не ми харесва, че започнахте да говорите за космически кораби, които кацат по плажа. Няма никакви космически кораби, мили ми сладурчета, тези кръгове са отпечатъци от вашите палатки, които разпъвате нерегламентирано по плажната ивица. Палатките са кръгли и когато престоят известно време, омачкват пясъка и нарушават структурата му, а следите са неестетични и заради тези неприятни последствия от вашия престой на плажа правителството реши (правилно) да забрани къмпингуването.

Ами сори, ама пак се връщам на метъла – влече ме и това е. Ще ви препитвам още съвсем малко, обещавам. Просто няма как да пропусна Брус Дикинсън и неговата песен The power of the sun, която сигурно и вие обичате. А знаете ли, че тя предупреждава за опасните ултравиолетови лъчи, които излъчва слънцето и за необходимостта да се ползват слънцезащитни кремове на плажа? Споменавам тази песен, защото така и така от одеве сме на темата за морето, поне да я приключим.

Накрая искам все пак да поговорим и за летуването в планината. Докато слушате The fire burns forever на Hammerfall е хубаво да си мислите за опасностите от горски пожари, които, както знаете, се потушават много бавно и трудно, унищожават декари растителност и причиняват смъртта на и без това изчезващите животни.

Наистина съжалявам, че вашите любими песни носят съвсем различен смисъл от този, който бихте искали. Знам, че харесвате песни за любов и за силен дух и че искате в музиката да откриете собствената си житейска история, а певците да са вашата утеха и вдъхновение, но истината е, че вашите житейски истории не са толкова важни, колкото съдбата на нашата планета. И какво по-хубаво от това точно любимите ви изпълнители да са природозащитници, пропагандиращи опазването на околната среда (и водите), които като истински супергерои да спасят света от екологична катастрофа, и то само чрез силата на словото и музиката. Затова слушайте хубаво какво ви пее радиото и умната това лято.