Сини очи

Красиви са сините очи.

Вгледаш ли се в тях, откриваш една нова реалност, която силно наподобява нашия свят. Но те ù придават друго очарование – показват я красива, завладяваща, неописуема.

Те пречупват светлината по такъв чудноват начин, че засияват по-силно от Слънцето. Лъчите, може би мислейки ги за небе, се надпреварват кой пръв ще ги обиколи. А те, може би разбрали грешката на палавите лъчи, с усмивка се опитват да ги върнат на сърдитото Слънце, почувствало се ненужно и отхвърлено. Защото очите греят хиляди пъти по-силно от него и разтопяват дори най-мразовитите ледове.

Но очите също могат да бъдат студени. Тогава те са тъй безстрастни и ледени. Приковават на място и спират сякаш целия живот. Заледяват и обгръщат със снежна пелерина всичко – мисъл, чувства, дихание…

Толкова ясни са сините очи. Приветливи и чисти като планински езера. Когато погледнат небето, Слънцето неволно се оглежда в тях и хилядите малки капчици блещукат блажено.

Толкова ясни… и същевременно толкова дълбоки. Поглеждайки ги дори само веднъж, бавно започваш да потъваш. Все по-дълбоко и по-дълбоко. Потапят те, тъй както бушуващото море отнася нещастните кораби. Докато накрая те обгърнат изцяло и се изгубиш в синята бездна.

А колко благи и топли са. Те нежно галят душата, там където най-много боли. И раната бързо оздравява под лековитата синя сила.

Колко искрени са сините очи. Те сякаш казват всичко, без да говорят. Изолират мисълта и внушават всичко направо в сърцето и ти не разбираш какво казват те, но го чувстваш. И им вярваш безрезервно…

И колко коварни са в същото време. Въртят се палаво, играят си и закачливо се усмихват. Но това е лукавство. Измама. Илюзия. Единственото, което искат е да те примамят и отвлекат на дъното. Там те те омагьосват и затварят между тъмносините решетки. И неусетно ставаш техен пленник. Завинаги.

И как силно се впиват те. И колко навътре. Когато желаят нещо, изстрелват хиляди малки карфички, които пробождат сърцето и стават негов господар. Те не молят, а заповядват. И не приемат отказ. За тях „не” не съществува… Колко властни са само. И могъщи. Когато са влюбени, те използват цялата си сила и винаги успяват да вземат това, което искат. Защото са неустоими.

А колко страшни са, когато самите те не желаят. Тогава събират всичката студенина, всичкия мраз. И дълго време се пълнят с лед, докато накрая той не се пръсне на парчета. И тогава се разразява истинска снежна буря – с хвърчащи навсякъде ледени късчета, които причиняват дълбоки рани, и виелица, отнасяща всичко. Дори омразата, насъбрала се в тях. И те отново се проясняват и стават чисти и нежни като детска сълза…

Когато изпитват щастие, сините очи са прекрасни. Забравили тъгата, те сякаш се раждат отново, стават игриви, безгрижни, мили, чаровни, дори наивни. Всяка частица от тях се забавлява, радва се на живота. Тогава те изпълват света с обич и доброта.

Няма по-мрачни от тъжните сини очи. В един миг ъгълчетата се събират в зеницата, мракът ги обгръща и те посивяват. В такъв момент небето посърва в унисон с тях и им изпраща всички облаци. И от тях започва да вали кристално чист дъжд, в който сякаш се изливат цялата болка, страдание и мъка на сините очи. И този лековит дъждец грижовно и постепенно ги пречиства, скръбта лека-полека си отива. Сивото бавно започва да се оттегля, по крайчетата плахо се опитва да наднича синьото. Цветовете започват плавно да се преливат, подобно на дъгата, появила се след пороен дъжд, докато синьото отново завладее всичко…

И колко загадъчни са, когато мечтаят. Сякаш виждат нещо невидимо, което  ги опиянява, кара ги да искрят като снежинки… Но това, което преживяват, си остава тяхна съкровена тайна.

Но защо са толкова прекрасни сините очи? От какво са направени? Защо са толкова променящи се?

Може би невидим майстор стъклар е събрал в тях стотици милиони мънички стъкълца. И всяко едно стъкълце е различно от другите, един малък Космос, който отразява света по свой уникален начин. Всяко едно стъкълце пречупва светлината, така както никое друго. И всичко това, събрано в едно изгражда съвършено нова Вселена – непозната, примамлива и загадъчна…

Колко талантлив трябва да е бил този майстор стъклар! От едни обикновени стъкълца да сътвори нещо толкова прелестно, изящно, очарователно, нежно и чисто. Красотата на сините очи е по-истинска от  тази на всички перли, диаманти и скъпоценности. Защото, макар и висока, диамантът има цена. А сините очи са безценни. Безценна е тяхната неповторимост, контрастните чувства, които в тях се сливат в едно цяло. Само в гневни сини очи можеш да видиш горящ лед и това е най-ужасяващото и удивително явление… Техният свят е нов – непрекъснато променящ се, тайнствен и необясним.

Просто техният свят – на сините очи. Те възбуждат въображението, дават поводи за размишление. Стоят над дребнавото всекидневие и безразлични към възхищението, което предизвикват, се надсмиват над човешката глупост и невежество – безгрижни и непринудени.

Красиви са сините очи.

2008 г.