четвъртък, 7 юли 2016 г.

Моето мигновение в любовта



Няма по-прекрасно нещо от това да обичаш. Любовта сякаш променя с вълшебна пръчица света ти и го прави да изглежда идеален. Неусетно дори самият ти се променяш към по-добро.
Любовта е като горски пожар, разразил се в горещ летен ден. Не можеш да предвидиш кога ще пламне, нито пък да ù забраниш да гори. Понякога дори един разменен поглед в автобуса е достатъчен да породи силни и трайни чувства. И когато това се случи, всички идеали, които си имал досега, рухват. Защото си изграждаш представа за идеалния принц чрез ума, но не можеш да заповядаш на сърцето в кого да се влюби. И когато заобичаш всеки малък недостатък, когато свикнеш с цигарения дим и дори започне да ти се струва по-опияняващ от аромата на скъп парфюм, когато превърнеш в твоето съзнание лошите черти от характера му в рицарски качества, това означава, че истински го обичаш.
Несравнимо е чувството, когато си с твоя любим. Сякаш краката ти вече не стъпват върху земята, а леко и нежно се носиш по пухкави облачета. Като че светът около теб в миг изчезва, вече не чуваш и не виждаш нищо друго, освен него. А той те гледа с приковаващ поглед, силната му мъжка ръка държи твоята, която трепери от вълнение и ти се иска този миг да не свършва.
Любовта те кара да спреш да мислиш, а просто да хванеш вълната и да се насладиш на мига. Усещаш как адреналинът ти се покачва, изпълваш се с неподозирана сила и изгаряш от желание да направиш нещо екстремно. Може би под влияние на емоцията и страстта изглеждаш като луд в очите на другите.
Когато се влюбиш, преосмисляш много от своите ценности, даваш си сметка, че единствено заради любовта си струва да се живее. Всичко друго на този свят е лъжа, нищо материално няма стойност, ако няма човек, когото да обичаш. И именно тогава започваш истински да живееш.
И колко нещастен се чувстваш, когато любимият е далече. Спомените са тези, които те утешават в момент на раздяла, дават ти сили да потърпиш още съвсем мъничко до момента, в който отново ще бъдете заедно.
Светът се преобръща, видян през очите на влюбения човек. Дори най-красивият пролетен ден изглежда сив, слънцето не свети и песента на птиците секва без любимото същество. И най-студеният, мъглив и дъждовен ден е ведър и слънчев, когато той е до теб.

ок. 2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.