Няма по-прекрасно нещо от това
да обичаш. Любовта сякаш променя с вълшебна пръчица света ти и го прави да
изглежда идеален. Неусетно дори самият ти се променяш към по-добро.
Любовта е като горски пожар,
разразил се в горещ летен ден. Не можеш да предвидиш кога ще пламне, нито пък
да ù
забраниш да гори. Понякога дори един разменен поглед в автобуса е достатъчен да
породи силни и трайни чувства. И когато това се случи, всички идеали, които си
имал досега, рухват. Защото си изграждаш представа за идеалния принц чрез ума,
но не можеш да заповядаш на сърцето в кого да се влюби. И когато заобичаш всеки
малък недостатък, когато свикнеш с цигарения дим и дори започне да ти се струва
по-опияняващ от аромата на скъп парфюм, когато превърнеш в твоето съзнание
лошите черти от характера му в рицарски качества, това означава, че истински го
обичаш.
Несравнимо е чувството, когато
си с твоя любим. Сякаш краката ти вече не стъпват върху земята, а леко и нежно
се носиш по пухкави облачета. Като че светът около теб в миг изчезва, вече не
чуваш и не виждаш нищо друго, освен него. А той те гледа с приковаващ поглед,
силната му мъжка ръка държи твоята, която трепери от вълнение и ти се иска този
миг да не свършва.
Любовта те кара да спреш да
мислиш, а просто да хванеш вълната и да се насладиш на мига. Усещаш как
адреналинът ти се покачва, изпълваш се с неподозирана сила и изгаряш от желание
да направиш нещо екстремно. Може би под влияние на емоцията и страстта изглеждаш
като луд в очите на другите.
Когато се влюбиш, преосмисляш
много от своите ценности, даваш си сметка, че единствено заради любовта си
струва да се живее. Всичко друго на този свят е лъжа, нищо материално няма
стойност, ако няма човек, когото да обичаш. И именно тогава започваш истински
да живееш.
И колко нещастен се чувстваш,
когато любимият е далече. Спомените са тези, които те утешават в момент на
раздяла, дават ти сили да потърпиш още съвсем мъничко до момента, в който
отново ще бъдете заедно.
Светът се преобръща, видян през
очите на влюбения човек. Дори най-красивият пролетен ден изглежда сив, слънцето
не свети и песента на птиците секва без любимото същество. И най-студеният,
мъглив и дъждовен ден е ведър и слънчев, когато той е до теб.
ок. 2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.