Скорпионс оставиха глас, сърце и душа на сцената. AC/DC и Metalika подгряваха концерта на легендите

Още една сбъдната мечта – Скорпионс са тук!  Още един грандиозен концерт, от който имах късмета да съм част като зрител. Ето ги – Клаус Майне и компания, с чиито песни са ме приспивали, сега са само на няколко метра от мен. Не вярвам, че е истина… Но нека се върнем малко назад и проследим хронологията на събитията, довели ме тук.

И така, всичко започна преди около месец с въпроса „идваш ли на Скорпионс?”, подхвърлен ей така, между другото, от нищото, от моя брат. От този момент мисълта за предстоящия концерт обсеби съзнанието ми, животът буквално започна да се върти около това събитие, все още толкова далечно, но така силно жадувано. Времето сякаш течеше по-бавно. По дяволите! Няма ли как да пропуснем няколко скучно сиви и еднообразни седмици, няколко дни от живота ми, за да дойде по-бързо тази съдбовна дата – 16.12?

Най-после! След безсънна нощ настъпи така дългоочакваният ден. Ето ме – на входа на Арена „Армеец”, с билет към щастието в ръка. Група нетърпеливи фенове са вече там. Сковаващият до болка студ не е попречил на тези ентусиасти да дойдат облечени само с тениски на любимата група и да заявят пред всички, че са фенове на големите Скорпионс. С наближаването на обявения начален час вълнението расте все повече. В залата звучат едни от най-обичаните рок и метъл хитове. Така в ролята на подгряващи групи влязоха други легенди – Браян Адамс, Nickelback, AC/DC, Metalika. Все пак на сцената предстои да излязат богове. Нетърпението ме обзема все повече. Enter Sandman кара тълпата да изригне и с бурни аплодисменти да подкани Скорпионс най-сетне да започнат истинското шоу, за което съм дошла и аз. Но не, зазвучава Run to you… после приглушената светлина… и ето ги-великите – германци са на сцената, посрещнати от шумните и екзалтирани фенове.

Оттук нататък всичко е ясно – мега грандиозно двучасово шоу, което просто мина на един дъх, като един миг, запечатан завинаги във времето. Поостарелите вече момчета, в които навремето са се влюбвали нашите майки, не са загубили дори частица от чара и магнетизма си. Подариха сърцата си на всички нас, в замяна получиха нашите. Забавление, емоция, енергия, любов… получих накуп всичко, за което отдавна жадувам. И като кулминация на всичко зазвуча Wind of change – тази красива и знаменателна за цяло едно поколение балада. И този вятър нежно ме понесе на крилата си, за миг ме отведе в света на сбъднатите копнежи и мечти. И вече не съм същата. Днес съм по-различна от вчера, защото бях там, усетих посланието им, гледах в очите им, отразявах усмивките им, пях и държах протегнати ръце във въздуха, бях толкова близо тялом и духом до Скорпионс.

17.12.2013