Обичам те като зелен фасул

Отдавна искам да ти кажа колко те обичам, но все не събирам смелост да направя любовно обяснение. Нито пък  успявам да намеря подходящите думи. Каквото и да измисля, ми се струва не достатъчно мило.  А и винаги ми е изглеждало малко вулгарно една жена да споделя открито чувствата си. Затова аз, понеже съм истинска дама, ще ти се обясня в любов  по най-заобиколния начин, така че вероятно ще се изпотя и ще замирише на пот, преди да достигна целта –мъничкото ти сърчице. Но обещавам, ще я достигна.

Ако приемем, че всяка храна има своя човешки еквивалент, то ти си зелен фасул.  Извинявай, че те сравнявам с една проста чорба, но  за мен животът е ресторант с разнообразно меню, в което се предлагат едновременно обикновени, но пък доказано вкусни манджи; нестандартни гозби с приятна визия и съмнителен вкус; екзотични ястия, които предизвикват любопитството, защото са непознати, и какво ли не още. А аз само трябва да си седя, да поръчвам и да опитвам блюдата едно след друго, докато открия моето любимо. И точно в този момент искам да поръчам зелен фасул.

 Чувството да бъда с теб е като да ям зелен фасул, защото по всички органолептични показатели  ми напомняш на тази манджа. Зеленият фасул има странна визия – мътна червеникаво-кафява течност с вид на аквариум, обитаван от риби-мърлячки, чиято вода не е сменяна от месеци (също като твоите дрехи) и с мирис на спарени чорапи (вероятно пак от твоя гардероб), престояли във влажен буркан четири зими. Само че за едно ястие не трябва да се съди по външния му вид, така както за човека не трябва да се съди по облеклото му. За да си съставиш мнение за зеления фасул, трябва да пуснеш лъжицата в дълбините на купата, да хванеш едно от плуващите в нея зелени неща, приличащи на крокодилски опашки и да го изядеш, за да се убедиш, че първото впечатление не те е подвело и че вкусът е точно толкова приятен, колкото и външният вид. И така, хапнах си аз от фасулчето. Огромните ми зъби разкъсаха кожичката на малкото зелено гущерче, след това раздробиха безпомощното му телце, после безжизненото разчленено трупче се спусна по хранопровода, продължи надолу към стомаха, където парченцата от фасуленото зверче се събраха и то сякаш оживя, почувства се не на мястото си, втурна се уплашено по обратния път и накрая, поомачкано и покрито със слуз, изпълзя през входа, от който беше влязло.

Казват, че понякога подправките са причината за чудесния  вкус на храната и че тяхната липса прави яденето безвкусно. Обаче това не е вярно. Каквото и да сложиш в зеления фасул, ако ще да добавиш шоколад в него и самата английска кралица да ти го сервира в ръчно изрисувана с врабчета купичка от китайски порцелан, да го поднесе върху копринена покривка със златни ресни и да го ядеш със сребърна лъжичка, той пак си остава същият прост, блудкав и непоносим зелен фасул.

Исках да ти кажа колко те обичам и ще ти кажа – обичам те колкото зелен фасул. След като те опознах се оказа, че физиологичното ти въздействие върху организма ми е същото, каквото е и на зеления фасул (за тези, които не са разбрали – кара ме да повръщам) и че колкото и да добавям измислени добродетели към личността ти, пак си оставаш същия – като зеления фасул. Затова не ми остава нищо друго, освен да ти посоча входната врата, през която влезе в дома ми. Защото, както стана ясно, през входа може и да се излезе.

Обаче като казах, че те обичам колкото зелен фасул, излъгах. Прости ми. Истината е, че обичам зеления фасул прекалено много. Толкова, че ако трябва да избера дали да ям зелен фасул по пет пъти на ден или да прекарам с теб само пет минути, бих избрала него. Обичам го до полуда, дори повече от теб. Знам, че е грях, скъпи, и съжалявам за това, но ще ти призная истината –  обичам те по-малко от зеления фасул.