Когато уврят тиквите

Война! Да се събудим! Да сварим тиквите! Да унищожим последователите на Сатаната чрез статуси в социалните мрежи! Паисий да вади перото и да го забива в окото на тиквения фенер! Нека Първи ноември победи!

Всяка война се започва от хора с противоположни идеи, които не могат да съществуват паралелно и единственият начин да просъществува поне едната е да бъде унищожена другата, но войната не се води само от идеалисти. Трябват и редови войници, които да маршируват на там, накъдето им посочат, без да задават въпроси „защо”, „как”, „не може ли иначе…” и да стрелят по врага, който някой друг, по-висшестоящ и (вероятно) по-умен от тях е определил за враг и против когото при други обстоятелства тези мобилизирани редови войници не биха имали нищо против, а кой знае – може би дори биха били приятели. Но, както казваше Андрей Болконски (герой на Толстой от „Война и мир”, в случай, че се чудите кой пък беше този и дали сте му фенове в „Туитър”, а ви е срам да попитате), „ако всички воюваха само по собствено убеждение, не би имало война.” И ако знаеха къде са разминаванията в същността на Хелоуин и Деня на народните будители, бих добавила аз.

В нашия случай войната е предимно медийна и се води с мирни средства, а престрелката е словесна – все пак в нея участват почитатели на книжовността и е нормално тяхното оръжие да са думите, а не гранатите (макар че някои от използваните думи са дефектни, например „Хелоуйн”, „Народни Будители” и „католически празник” като определение за Хелоуин, но нищо – и без това почти никой не забелязва техническата повреда в писането).

 Най-големи щети срещу врага нанасят снимките на млади момичета в народни носии, които държат не кобилици, а лозунги от рода на „НЕ на тъпите Католически празници това е БЪЛГАРИЯ! Пазете нашите Родни традиций и обичай!”, които споделят воюващите ревностни защитници на българщината, като по този начин се грижат за съхранението на българските традиции и обичаи (и рейтинга на разни страници с кое от кое по-националистично име). А пленените американски вампири, които кръстосват фейсбук пространството, бойците за независимост от чуждо културно влияние завързват с мартеници, като за пазачи им оставят Пижо и Пенда.

По всичко личи, че накрая Хелоуин ще капитулира и ще преклони глава пред силата на българското слово, но аз, макар да се гордея с тази славна победа, продължавам да търся причините за избухването на войната между Перото и Тиквата и да питам къде, наистина, се крият тези непреодолими различия между нашия и „католическия американски празник”, който всъщност е келтски и се празнува, още от времето, когато президент на САЩ е бил Седящият Бик (написала съм „Бик” с главна буква, защото е фамилно име, а не защото съм неграмотна). Нима няма нещо, което да обединява двата враждуващи лагера, от които на практика само единият е активен в агресията?

Да вземем за пример облеклото на будителите – всичките носят на раменете си някакви наметала ала Граф Дракула, имат рошави коси като на Баба Яга и сплъстени бради (пак като на Баба Яга). Честно казано, и Паисий, и Кирил и Методий изглеждат малко страшни, а Любен Каравелов, с този свиреп поглед, направо ми смразява кръвта. А като се има предвид, че повечето будители от епохата на Възраждането, освен че са се занимавали с книжовна дейност са били и революционери, което означава, че окървавените лица са присъщи и на тях, така както на Хелоуин героите.

Да оставим външните сходства, защото те са най-несъществени и може да са чисто съвпадение. Да сравним делата на будителите и на шестващите чудовища в нощта на Хелоуин и от там – смисъла на двата празника. Мисията на народните будители е да се преборят с невежеството и да победят тъмнината, казано метафорично, и чрез знанието да победят злото, което властва по нашите земи. Чудовищата, таласъмите, вещиците и всички други изчадия, които ни се зъбят насреща в последната нощ на октомври, макар че изглеждат страшни и грозни (като будителите), имат същата благородна цел – да изплашат злото, да го изгонят от нашия свят и да победят мрака.

Ами дълбането на тиквени фенери и поставянето на свещ в кухината за Хелоуин? Не ви ли напомня на това, което е правел Паисий? И той е дълбал празни тикви – тези на неуките българи, за да постави в тях свещ – тази на просветата, чийто пламък  да гори и да пръска лъчи, които да осветяват пътя.

Прилики, както се оказва, има. И сигурно не са само тези, които изброих, а това ме убеждава още повече в безсмислието на водената война. Всъщност сега ми е трудно да намеря има ли изобщо разлики между двата празника, които са свързани с почитта към празните сурови тикви. Само че у нас, за разлика от англоезичните народи, които си украсяват с тях домовете, ние издигаме тиквите в култ и им се кланяме, докато те гордо се извисяват на „Орлов мост”. А лично мен такива тикви ме плашат повече от побитите на кол или окачените на вратите.

Какво искат българите

От няколко месеца из социалните мрежи се разпространява нещо като декларация, в която са събрани желанията на Българите (така и не разбрах причините за употребата на главна буква при изписването на нашата националност, както и присъствието/отсъствието на някои препинателни знаци в текста,  но както и да е – по-добре да пишеш неграмотно, но смислено, отколото да пишеш глупости, спазвайки правилата за правопис). Притеснителното обаче е, че исканията на българите (позволете ми да се придържам към речника и да пиша „българи” с малка буква, както повелява нормотворецът) са хем неграмотно написани, хем са глупави. Някои от тях са направо абсурдни и взаимно изключващи се или, най-малкото, изпълнението на едното искане обезсмисля другото.

Например желанието за безплатно образование. Пълна глупост! За какво ви е да е безплатно? Все едно имате намерение да се възползвате от тази услуга. По-добре пиенето да е безплатно. Много важно, че няма да се плаща за учебници, като и без това българските родители нямат намерение да харчат парите си за помагала. Ама ракията? От нея всеки има нужда.

Впрочем, образованието и сега е безплатно. За всички… включително за работещите в сферата (не мрънкам по даскалски заради ниските заплати). На всичкото отгоре е и задължително. Пиенето обаче се плаща. Слава богу, поне не е задължително. Та думата ми е, че искане за безплатно образование трябва да се редактира, другари и другарки братя българи. Вместо безплатно образование искайте безплатно пиене. И задължително. Пък образованието  - нека баламите, на които им е притрябвало, да си го плащат. Даже предлагам да му сложат акциз – всички знаем крилатата фраза, че образованието (висшето най-вече) не е простило на никого (както и алкохолът де, но да не издребняваме). И нека бъде по желание, а не по задължение.

Обаче това няма да стане и знаете ли защо? Защото няма как истински ценните неща, каквото е пиенето, да са безплатни. Сега, макар че алкохолът е бая скъпичък, потреблението е стабилно, пък представяте ли си какво ще стане, ако е без пари? Производителите на алкохол няма да смогнат да произвеждат толкова, колкото се изпива. А, от друга страна, образованието никога няма да стане платено, защото търсенето му е ниско, дори когато е безплатно. Стане ли платено – ще изчезне напълно (ако приемем, че все още го има).

Друго глупаво искане е искането за „добре платени работни места”. Абе будали, вие акъл нямате! Защо изобщо се бутате за работни места? По-добре направо искайте да не работите. Но отстоявайте исканията си да получавате заплата – 1200 лв минимална, доколкото помня (защо толкова малко, не мога да разбера).

Иначе съм съгласна за безплатното здравеопазване, пътища, освобождаване от данъци (но не само на хората с увреждания, защото това е дискриминация), безплатни „кибапчита, кифтета и лимонада” и, изобщо, всичко да е безплатно. Това е начинът да се справим с битовата престъпност и да изчезнат кражбите.

И сега става оплетено – след като всичко е безплатно, значи всеки може да си взима, каквото поиска, без да плаща и това няма да се счита за кражба. След като е така, тогава за какво ни е МВР и какво спокойствие искаме да ни осигури? Аз, да речем, съм много неспокойна днес, защото любимият ми отбор Интер гостува на Аталанта, а от известно време все падаме от тях. В такъв случай, мога ли да се обадя в районното, за да ми изпратят някой униформен (по-хубавичък, по възможност), който да дойде и да ме успокои?

Не мога да си обясня още едно от исканията на българите – да се намали броят на депутатите от 240 на 120. Няма да хабя енергия, за да размишлявам доколко е разумно числото им наистина да се редуцира. Хващам се за бройката – 120. Защо пък точно толкова? Защо направо не ги намалим на 1/3 или дори 1/4… и така до 1/10 (само с 1/7 и 1/9 трябва да внимаваме, че се получават дробни числа, а това ще навреди на целостта на нечие депутатско тяло)? Единственото логично обяснение е, че най-лесно се дели наполовина и затова толкова упорито настояваме (не съм убедена дали това е наше желание, или на един гологлав и празноглав шоумен) за парламент със 120 народни представители.

Да се върнем пак на ползите от безплатните стоки и услуги. Мисля си за това и започвам да си задавам още един въпрос – ако искането наистина бъде изпълнено, как ще харчим заплатите от минимум 1200 лв? Да не ни ги дават изобщо тия пари тогава, по-добре. Обаче ако не ни дават пари, тогава защо да работим? Нали трудът трябва да се заплаща, за да не се чувстваме недооценени. А ако не работим, кой ще произвежда безплатните стоки? Ама те пък, като са безплатни, каква ни е ползата да ги произвеждаме, след като няма да спечелим от тяхната продажба?... Ааа, че сложно стана, като се замислих! Да не бях мислила, по-добре.

***

Накрая, да обобщим исканията на българина – да не работи, да получава голяма заплата и всичко да му е безплатно (и 120 броя депутати). И пита българинът толкова ли много иска. А аз питам българина толкова ли малко мисли.

Нищо лично

Само не ми казвай, че според теб Злото не съществува и че никога не е действало срещу теб. Съществува си. И си действа. И срещу теб също. И не ми казвай, че Злото не е оправдавало преднамерените си действия, които са прецаквали точно теб – невярващия в съществуването му – с думите „извинявай, нищо лично”.

Всъщност аз вярвам на Злото. Вярвам, че в действията му наистина няма личен мотив, т.е. че целта му не е да съсипе точно твоя живот, да провали точно твоите планове, да злепостави точно теб и да те направи нещастен. Злото просто има нужда да върши това – да нанася умишлено вреди. Шантавичко е наистина, но всеки си има хоби. На някои хобито е да играят футбол, на други – да гледат сапунени сериали, на трети – да готвят, а на Злото – да прави гадории. Няма значение дали са на теб или на някой друг – удоволствието за него  е винаги едно и също, стига да има страдаща жертва. А ти си мислиш, че си важен някому, било то и на Злото. Мислиш си, че то мисли за теб, когато крои злонамерените си планове, с които да скапе деня ти. Въобразяваш си, че то полага усилия заради теб и че иска да те накара да се чувстваш зле. Не! Няма такова нещо! Ти си абсолютно незначителен – една случайна личност, чиято болка радва извратената душа на Злото. То не върши злини, за да те направи нещастен, а за да ощастливи себе си. Защото, какво друго може да донесе удовлетворение на Злото, ако не вършенето на злодеяния. Но то ги прави някак инстинктивно, несъзнателно, защото такава е природата му – зла – и то просто ù се подчинява. Ти нямаш нищо общо. Ти не си важен за него. И ако не беше толкова самовлюбен и не изпитваше такава остра нужда да си винаги в центъра на вниманието щеше да забележиш, че Злото, също като теб, е един голям егоист, който се ръководи единствено от собствените си интереси и преследва единствено собственото си щастие, част от което е твоето нещастие. И в неговите действия наистина няма нищо лично спрямо теб, колкото и да ти е неприятно.

Но ако Злото не действа против теб, а просто задоволява личната си потребност от вършене на злини, това значи ли, че и Доброто не ти прави добро, за да ти е добре на теб, а го прави, за да му е добре на него? Ръководи ли се и то от егоистични подбуди? Ами а добър ден, както се казва, най-после се усети.

 Ама чакай, как е възможно, нали е Добро, викаш? За какъв егоизъм говориш? Доброто има добри намерения… в които аз имам съмнения обаче. Защото, ако Злото е създадено, за да върши лоши неща, то Доброто пък е родено да прави добрини. Не е важно на кого – то просто има вроден инстинкт да дава от себе си. Но дали иска да даде лично на теб, или просто иска да се освободи от нещо, което има в излишък, без да се интересува кой ще се възползва от даденото? Вярно, дори ако мотивът на Доброто се окаже егоистичен, поне ефектът върху теб е положителен, защото все пак получаваш нещо. Но пък, от друга страна, и кошчето получава остатъци от недоядени сандвичи, наръфани банички, скъсани чорапи и какво ли не още. Понякога, по стечение на обстоятелствата, в него попадат и цели, недокоснани, пресни и вкусни лакомства, които някой просто не е имал време да дояде, защото е трябвало да се качи в автобуса, например. Така е и с добрините. Доброто просто има нужда да върши добри дела и ти се оказваш неговото кошче, в което то „изхвърля” своята добрина (за да не я пилее и „хвърля” ей така, насред улицата, както се хвърля фас или употребена пластмасова чаша. Така не е възпитано!) Да бъдеш кошче за чуждите добрини – ей това се казва чест!

Много ми е симпатичен наивният начин, по който възприемаш действията на Злото и Доброто. Ти вярваш, че Злото наистина може и да не ти вреди умишлено и допускаш, че в неговите действия няма „нищо лично”, а в същото време си убеден, че Доброто винаги действа целенасочено и „лично” спрямо теб. А в действителност, колкото и да ти е неприятно, самовлюбено нарцисче, никой на този свят не се ръководи от мисълта как би се почувствал ти вследствие на неговите действия. Или може би не е съвсем вярно – и Злото, и Доброто се интересуват от твоите емоции, но само дотолкова, доколкото те влияят пряко върху техните собствени чувства. Злото ще ти прави злини, защото това го прави щастливо, Доброто – добрини, за да зарадва собствената си душа. Но нищо от това, което правят Злото и Доброто не е заради теб.

Това е истината. Съжалявам. Нищо лично.