Когато уврят тиквите

Война! Да се събудим! Да сварим тиквите! Да унищожим последователите на Сатаната чрез статуси в социалните мрежи! Паисий да вади перото и да го забива в окото на тиквения фенер! Нека Първи ноември победи!

Всяка война се започва от хора с противоположни идеи, които не могат да съществуват паралелно и единственият начин да просъществува поне едната е да бъде унищожена другата, но войната не се води само от идеалисти. Трябват и редови войници, които да маршируват на там, накъдето им посочат, без да задават въпроси „защо”, „как”, „не може ли иначе…” и да стрелят по врага, който някой друг, по-висшестоящ и (вероятно) по-умен от тях е определил за враг и против когото при други обстоятелства тези мобилизирани редови войници не биха имали нищо против, а кой знае – може би дори биха били приятели. Но, както казваше Андрей Болконски (герой на Толстой от „Война и мир”, в случай, че се чудите кой пък беше този и дали сте му фенове в „Туитър”, а ви е срам да попитате), „ако всички воюваха само по собствено убеждение, не би имало война.” И ако знаеха къде са разминаванията в същността на Хелоуин и Деня на народните будители, бих добавила аз.

В нашия случай войната е предимно медийна и се води с мирни средства, а престрелката е словесна – все пак в нея участват почитатели на книжовността и е нормално тяхното оръжие да са думите, а не гранатите (макар че някои от използваните думи са дефектни, например „Хелоуйн”, „Народни Будители” и „католически празник” като определение за Хелоуин, но нищо – и без това почти никой не забелязва техническата повреда в писането).

 Най-големи щети срещу врага нанасят снимките на млади момичета в народни носии, които държат не кобилици, а лозунги от рода на „НЕ на тъпите Католически празници това е БЪЛГАРИЯ! Пазете нашите Родни традиций и обичай!”, които споделят воюващите ревностни защитници на българщината, като по този начин се грижат за съхранението на българските традиции и обичаи (и рейтинга на разни страници с кое от кое по-националистично име). А пленените американски вампири, които кръстосват фейсбук пространството, бойците за независимост от чуждо културно влияние завързват с мартеници, като за пазачи им оставят Пижо и Пенда.

По всичко личи, че накрая Хелоуин ще капитулира и ще преклони глава пред силата на българското слово, но аз, макар да се гордея с тази славна победа, продължавам да търся причините за избухването на войната между Перото и Тиквата и да питам къде, наистина, се крият тези непреодолими различия между нашия и „католическия американски празник”, който всъщност е келтски и се празнува, още от времето, когато президент на САЩ е бил Седящият Бик (написала съм „Бик” с главна буква, защото е фамилно име, а не защото съм неграмотна). Нима няма нещо, което да обединява двата враждуващи лагера, от които на практика само единият е активен в агресията?

Да вземем за пример облеклото на будителите – всичките носят на раменете си някакви наметала ала Граф Дракула, имат рошави коси като на Баба Яга и сплъстени бради (пак като на Баба Яга). Честно казано, и Паисий, и Кирил и Методий изглеждат малко страшни, а Любен Каравелов, с този свиреп поглед, направо ми смразява кръвта. А като се има предвид, че повечето будители от епохата на Възраждането, освен че са се занимавали с книжовна дейност са били и революционери, което означава, че окървавените лица са присъщи и на тях, така както на Хелоуин героите.

Да оставим външните сходства, защото те са най-несъществени и може да са чисто съвпадение. Да сравним делата на будителите и на шестващите чудовища в нощта на Хелоуин и от там – смисъла на двата празника. Мисията на народните будители е да се преборят с невежеството и да победят тъмнината, казано метафорично, и чрез знанието да победят злото, което властва по нашите земи. Чудовищата, таласъмите, вещиците и всички други изчадия, които ни се зъбят насреща в последната нощ на октомври, макар че изглеждат страшни и грозни (като будителите), имат същата благородна цел – да изплашат злото, да го изгонят от нашия свят и да победят мрака.

Ами дълбането на тиквени фенери и поставянето на свещ в кухината за Хелоуин? Не ви ли напомня на това, което е правел Паисий? И той е дълбал празни тикви – тези на неуките българи, за да постави в тях свещ – тази на просветата, чийто пламък  да гори и да пръска лъчи, които да осветяват пътя.

Прилики, както се оказва, има. И сигурно не са само тези, които изброих, а това ме убеждава още повече в безсмислието на водената война. Всъщност сега ми е трудно да намеря има ли изобщо разлики между двата празника, които са свързани с почитта към празните сурови тикви. Само че у нас, за разлика от англоезичните народи, които си украсяват с тях домовете, ние издигаме тиквите в култ и им се кланяме, докато те гордо се извисяват на „Орлов мост”. А лично мен такива тикви ме плашат повече от побитите на кол или окачените на вратите.