Чорапи

Единичният чорап е най-мразеното нещо в гардероба. Дори да е здрав, чист, от хубава материя, с подходящ цвят и от известна модна марка (в реалността е невъзможно да срещнете чорап, отговарящ едновременно на всички тези условия; по-невъжможно от това да срещнете мъж, който е едновременно красив, умен, забавен, богат, умеещ да готви, перфектен в леглото, неизневеряващ, кавалер… Харисън Форд), той е абсолютно безполезен и непотребен (освен за еднокраките, но те също са малцинство, за съжаление… т.е. за щастие), защото е сам.

Има чорапи, които никак не са хубави, има и такива, които направо са грозни. Може дори да имат малки дупчици на петите… и на пръстите също. Може дупчиците да са направо дупки. Скъсани, вмирисани, дори бели –  чифтът винаги е за предпочитане пред единия сам чорап. Затова „красавецът на чорапите” бива отбутван при всяко отваряне на гардероба и никой никога не го търси.

Загубеният чорап е като починал съпруг. Когато след дългогодишно съвместно съжителство единият от двамата си отиде от този свят, често другият си отива скоро след него. Когато загубим чорап, почти веднага след това изхвърляме и другия. Чорапите са ушити, за да бъдат два. Заедно. Останат ли сами, не могат да изпълнят своето предназначение.

Понякога останалият сам чорап се комбинира, поради крайна необходимост от чифт, с друг сам чорап. Но произволното комбиниране на чорапи въз основа на някакво сходство, което все пак съществува между тях (цвят, материя, размер, например) не прави истински пълноценен чифт. Такъв насила сглобен чифт е по-лош и от единичния чорап и неговата нелепост предизвиква единствено подигравки.

За щастие, повечето чорапи остаряват заедно. С годините качеството на материята се влошава, цветовете избледняват, бавно се прокъсват (левият първи), но докато са чифт, все още вършат работа, все още са някому потребни. Дори само за домашно носене, след козметична хирургическа интервенция с игла и конец. Един здрав чорап е достатъчен, за да спаси чифта от изхвърляне. Затова е важно чорапите да се пазят. Важно е всеки чорап да пази своя чорап (особено когато пералнята ги завърти бясно в буря от прах за пране сред бошуваща вода). Макар да е вече скъсан и захабен.

Пазете чорапите.

Хората са чорапи.