Цървулите са велики!
За тях няма недостъпни места. Когато решат, че
трябва да достигнат до определено място, нищо не може да ги спре. Дори пътят да
е кален или направо лайнян, те смело ще прешляпат през помийната яма и ще
отидат там, накъдето са се устремили.
Цървулите
не мислят за имиджа си. На тях не им пречи, че докато вървят към целта, ще се покрият с мръсотия. Даже си
мисля, че мръсотията им харесва и че я приемат като украшение върху иначе
безличната си визия. Каквото и да си говорим, цървулите не впечатляват нито с
вид, нито с други качества. Те са си едни обикновени, никому ненужни цървули.
Т.е.
почти никому. Един уважаващ себе си човек не би обул цървули със смокинг или
вечерна рокля, нито пък ще отиде с тях на театър, ресторант и дори на мач. Ако обаче
тръгнете да газите в лайна, цървулите са вашите хора…. обувки. И съм сигурна,
че когато ги навирате в тор, им доставяте удоволствие. Защото единствено там, в
лайната, цървулите са предпочитани пред разните излъскани обувки, над които
хората треперят и които бършат с мокра кърпа, ако в дъждовно време върху велура
попадне дори капчица кал. Но цървулите никой не ги жали.
Да
си призная, на мен малко ми е жал за тях. Ама само малко. Става ми мъчно, като
си помисля в каква тиня им се налага да се накиснат, до степен изобщо да не си
личи кои са всъщност те под цялата гнусотия, полепнала отгоре им. И всичко
това, защото искат да бъдат носени. И когато това се случи, гумата им се пука
от щастие. Само че цървулите забравят или изобщо не знаят една важна подробност
– когато се покрият с кал и лайна, тях никой няма да ги изчетка. Защото са само
обикновени цървули.
Горките
цървули… горките лайняни цървули.
Здрасти ,Райна
ОтговорИзтриванеАз съм внука на обущаря от Смядово . След като пообиколих света се "засемих" ,тоест съм на брегът ,и от няма и къде почнах да обикалям и да си търся работа. Хубаво ,ама...както казваше дядо Иван, като не ми харесва тук ,после там и ...айде-реших да се занимавам с обущарство. Има една работилница и освен протези ,правят и обуки ,па да видим.
Аз обичам да пиша.Имам един блиг за проекта за градина .Но сега реших да си направя и втори " блог за обувките. Изобщо. Та започнах за цървулите .Дядо ми е правил ,а аз съм носил цървули с такава гордост... Чувствах се ,сякаш ще хвръкна.Както и да е .Но попаднах на твоето четиво за цървула.И малко се чувствам огорчен . "Как е възможно ТакОва нещо..." както казваше Тодор Колев ,да отделяш цървул от цървула !? Епохален пропуск и фатално разделение ,което опропастява цървуланският свят .Наистина няма по трагична гледка от мокри кални цървули изути и захвърлени пред врата. Но лайняни? Цървулите си миришат, но на кожа ,на животно . Друго какво да кажа ? Все пак си е интересно да се погледне и от твоята гледна точка . Знаем ,че ние си говорим с материални образи за не материални неща ,за състояния или отсъствия - изобщо за всякаква "фира" ... Това ,което се отделя от нас или от нещата ни и те ,и ние сме вече други.Та,харесвам стилът ти .
Това е. Благодаря за фирата .
Моля ,на пощата ми за разрешението ти да те цитирам от към "свястната "част ,ако е възможно.
Иван
Здрасти ,Райна
ОтговорИзтриванеАз съм внука на обущаря от Смядово . След като пообиколих света се "заземих" ,тоест съм на брегът ,и от няма и къде почнах да обикалям и да си търся работа. Хубаво ,ама...както казваше дядо Иван, като не ми харесва тук ,после там и ...айде-реших да се занимавам с обущарство. Има една работилница и освен протези ,правят и обуки ,па да видим.
Аз обичам да пиша.Имам един блиг за проекта за градина .Но сега реших да си направя и втори " блог за обувките. Изобщо. Та започнах за цървулите .Дядо ми е правил ,а аз съм носил цървули с такава гордост... Чувствах се ,сякаш ще хвръкна.Както и да е .Но попаднах на твоето четиво за цървула.И малко се чувствам огорчен . "Как е възможно ТакОва нещо..." както казваше Тодор Колев ,да отделяш цървул от цървула !? Епохален пропуск и фатално разделение ,което опропастява цървуланският свят .Наистина няма по трагична гледка от мокри кални цървули изути и захвърлени пред врата. Но лайняни? Цървулите си миришат, но на кожа ,на животно . Друго какво да кажа ? Все пак си е интересно да се погледне и от твоята гледна точка . Знаем ,че ние си говорим с материални образи за не материални неща ,за състояния или отсъствия - изобщо за всякаква "фира" ... Това ,което се отделя от нас или от нещата ни и те ,и ние сме вече други.Та,харесвам стилът ти .
Това е. Благодаря за фирата .
Моля ,на пощата ми за разрешението ти да те цитирам от към "свястната "част ,ако е възможно.
Иван