Моят хотел в Космоса

Ще ви разкажа, сладки мои, за най-ужасния хотел, в който някога съм отсядала. Изпълвам се с ужас, само като си спомня и много не ми се говори на тази тема, но понеже ви обичам и сте ми скъпи, искам да ви предпазя да направите моята грешка.

Никога не ходете в хотел „Земя”! Най-напред, трудно ще ви бъде да го откриете. Това е най-забутаният хотел в цялата Слънчева система. Повярвайте ми, цялата я обиколих, докато най-накрая едни баби юптерианки не се сетиха, че тоя хотел се намира на Луната и че там са си правили някога абитуриентския бал.

Та, качих се аз на летящата чиния и отпраших за Луната. Уж само на няколко стотин светлинни години разстояние, пък ми се стори много далеч.

Проблемите започнаха още с пристигането. Най-напред, потроших си превозното средство в тия ужасни дупки. Но както и да е, пристигнах все пак пред хотел „Земя”. Спрях и зачаках някой да дойде да ме посрещне – все пак е редно, след като съм платила космическа цена за престоя си. Обаче нямаше никого. Чаках, чаках – стори ми се, че мина една земна година. По едно време от нищото пред мен се появи някакво розово същество с хобот на корема и смешна шапка на главата. Оказа се местното пиколо, което започна да ми се извинява и да се оправдава, че имали проблем с телепорта на рецепцията и затова са го изпратили толкова късно. После ми обясни, че за летящите чинии се изисква специално разрешително, за да можеш да се движиш с тях на Луната. Замърсявали, моля ви се, атмосферата, понеже били стари. Каква атмосфера на Луната, да ги пита човек, ама закон – как да споря. Яд ме е, че не си купих навремето космически кораб или ракета – с тях придвижването е свободно, но както и да е. Оставих чинията на паркинга и само помолих поне да я измият на автомивката, понеже беше цялата в звезден прах, след дългото пътуване, обаче пиколото и тук ме резна – според тяхното законодателство чиниите били съдове, следователно трябвало да се мият в съдомиялна.

Не ми се спореше и затова уморено подадох бакшиша в хобота на розовия пиколо и влязох сама във фоайето. Още с влизането една от двете звезди от табелката за категоризация, висяща отпред, падна.

-    Айдеее, отнеха ни още една звезда. – поклати глава едната рецепционистка с розоваглава и странично разположени триъгълни очи.

-          А тия на Земята пак ще се радват на падаща звезда. – захили се колежката от отдел „резервации”.

Моята поява прекъсна разговора за глупостта на земляните, който иначе щеше да започне, убедена съм. Поздравих розовата рецепционистка и я помолих да ми даде ключа за стаята. А тя ме погледна с триъгълните си очи, чиято симетрала видимо се измести, и учудено ме попита да й подам кое. Аз повторих, че искам ключовете, после почнах да обяснявам какво е ключ и за какво служи, а тя още по-учудено ми съобщи, че на Луната ключове не са необходими, защото никой не влизал там, където не е поканен. Не хванах голяма вяра, но не ми се спореше и с нея, затова влязох в стаята, която ми посочиха. Очаквах да видя модерно обзаведен апартамент, в който всичко да е последен писък на техниката. Смятах, че ще видя неща, които надхвърлят въображението ми, обаче нищо подобно – дори телевизор нямаше. И никой от персонала не се сети какво е телевизор. Пък като попитах за паролата за интернета, хептен се ошашавиха.

Леко започна да ми писва от тия задръстени извънземни и влязох в банята. Зарадвах се, че поне това имат в този „луксозен” хотел. Врътнах кранчето с надеждата да ме облее топла вода, но… не потече никаква вода… дори студена. Повъртях още малко – пак нищо. Облякох се наново и слязох сърдита на рецепцията. И знаете ли какво се оказа? На Луната нямало вода! Директно тръгнах към паркинга, качих се на летящата чиния, така както беше още мръсна, и газ за Земята. Кракът ми няма да стъпи повече на тая Луна и в тоя хотел „Земя”. От бързане чак багажа си забравих. Та, ако все пак някой се излъже и отиде в тоя пропаднал хотел, моля ви, вземете ми куфара.

От идея до търговска марка

Остава по-малко от месец до премиерата на „Последните джедаи” – осмият поред епизод от „Междузвездни войни”, а аз все още не съм казала и дума по темата. Може би на тези, които ме познават, мълчанието ми им прави впечатление, може на никого да не му дреме за мен и моето мнение – все едно, сега най-накрая ще си кажа, каквото имам да казвам.

Ако питате ще гледам ли Епизод 8 – да, ще го гледам (все пак, фенка съм – няма как да не ме човъркат въпроси от рода на кои са родителите на Рей, какво ще стане с принцеса Лея и жив ли е Хан Соло). Ще гледам и 9, ако Силата е с мен до тогава. И съм дотам.

„Междузвездни войни” не е само един обикновен филм и така е било винаги. „Междузвездни войни” е велика идея, религия, любов и начин на живот… и мания.  Точно към последното се насочва „Дисни”. Филмите вече не се правят заради идеята, а само за пари. Защото се разчита на вманиачеността на феновете. Не искам да обиждам никого, но феновете (тук не става дума само за звездните, а въобще за феновете) понякога се държат като стадо и не проявяват критичност. И са готови да харчат парите си за всяка ненужна вещ, върху която се появи кофата на Дарт Вейдър. Ако ще да струва повече, отколкото могат да си позволят.

В действителност, да си фен не означава да приемаш безусловно всяка помия, която решат да ти предложат под марката „Междузвездни войни” (за съжаление, днес „Междузвездни войни” е преди всичко търговска марка). Гениалната идея на Лукас отдавна е опорочена с ненужно разпъване на локум – по последна информация, подготвя се нова трилогия без Скайуокър. Ми то е все едно от CBS да извадят Форестър от „Дързост и красота”. И за това вина имат не само алчните директори в „Дисни” и зомбираните фенове. Виновен е и Лукас. Защото продаде своята далечна галактика. И ако той може да гледа унищожаването ù спокойно и може да понесе превръщането на „Междузвездни войни” в космически вариант на „Дързост и красота”, аз не мога. Силата вече не е с мен. Да видим до кога ще бъд с вас. И дано тези джедаи наистина да бъдат последни.

Най-идиотските Фейсбук статуси (ІV част)

2016 

• Да ядеш само бял шоколад е крайна проява на расизъм.
• По-добре да останеш с една обувка и два крака, отколкото с две обувки и един крак.
• Едни си падат по мъже, други - по жени, а трети си падат по гъз.
• Всичко знам, но нищо не разбирам.
• На 10-и ноември през 1989 г. комунизмът тръгна да си ходи, но все още си взима довиждане до пътната врата-

2015

• Дори изключенията трябва да се основават на някакви правила.
• Ако до момента статусът ти е бил "обвързан", не е ли по-правилно, след като се освободиш, да минеш към "развързан"?
• Колко зловещо звучи "шампионатът по плуване в Казан", когато се произнася.
• Храната вреди на здравето; гладът убива.
• Недай боже, да огладнееш, докато нямаш интернет - нито можеш да покажеш къде ядеш, нито какво ядеш, нито с кого... ми то по-добре да си остане гладен човек.
• Най-лесният начин за премахване на неравенството между половете е премахването на половете.
• Преди малко открих находище на нов вид въглеща - кексови въглища. Добиват се в моята фурна.
• Разликата между изкуствено създадените идоли и истинските музиканти е, че първите стават богати от музиката, а вторите я обогатяват.
• Най-неподходящите думи, с които да окуражите приятел, очакващ притеснено резултатите от тест за СПИН са "бъди позитивен".
• Принцесата завъртя кранчето на чешмата и от новия тръбопровод потекоха Cu и машинно масло.
• Поръчах си пържола. Попитах сервитьора дали е от врат. Той отговори утвърдително. И не ме излъга - пържолата наистина беше отврат.
• Който яде златни ябълки, се сдобива със златни зъби.
• Монтрьорите на електроуреди са пречка в борбата с расизма, защото все още делят техниката на черна и бяла.
• Листата капят. Сополите капят. Есен е.
• Казват, че човек трябва да обича и цени простите неща. А трябва ли да обичаме и ценим простите хора?
• Не че имам летяща чиния, но в случай, че имах, се чудя къде трябва да я мия - на автомивка или в съдомиялна?

2014

• Във филмите мъжете и жените първо се мразят, а после се женят. В живота първо се женят и после започват да се мразят.
• Преводачът и готвачът си поръчат по това, че дори когато хората си поръчат помия, трябва да им я поднесат.

2012

• Ако трудът наистина е превърнал маймуната в човек, защо мързелът не е превърнал нито един човек в маймуна?
• Понякога птиците (също като дойстойните хора) падат или биват свалени в калта, но прасетата (или подлеците) никога няма да полетят.
• Младостта е интересен период, в който в теб съжителстват детето и зрелият човек. Ако искаш да успееш и в същото време да бъдеш щастлив, понякога се налага да шамаросаш разглезеното хлапе, а друг път просто трябва да угодиш на детските капризи.
• Всеки ще наруши правилата, ако знае, че няма да има лоши последствия за него. Истинският бунтар нарушава правилата, когато е сигурен, че ще бъде наказан за това.
• Бъди като слънцето, което блести по-силно от всички звезди, а не като облакът, който просто ги засенчва.

Списък с книги, които трябва да бъдат забранени само заради заглавията

Сезонът на риалитата е в разгара си и, закономерно, както всяка година, моралистите започнаха своите атаки срещу простащината и чалгата, които развращават народа. Доскоро забили нос в дебелите книги, интелектуалците надигнаха глави, за да размахат пръст (не, не среден, простаци такива) на нас, нискоинтелектуалните. Обаче тоя пръст, дето ми го сочите насреща, вземете да си го наврете… абе пробвайте, няма кой знае колко варианти. Защото не брадърите, фермерите, готвачите и певачите     , а вашата литература възпитава в пороци и престъпления.

Какво очаквате от децата, след като още в училище започвате да ги тровите с „Тютюн”. Вие, учените (професори и нагоре) смятате за шедьовър книга, която носи толкова скандално заглавие и не само че не я забранявате на подрастващите, а ги задължавате да я четат. И после се чудите защо пушат нагло дори в присъствието на родители още от детската градина. Веднъж да заобичат тютюна и край – никакви никотинови дъвки не могат да ги откажат от удоволствието да си свиват сами цигара. Най-малкото, ако все пак „Тютюн” ще се продава по книжарниците, редно е на корицата да се сложи предупреждение, че пушенето убива. И да не се продава на лица под 18 години (и да се поясни, че има „Тютюн” с филтър и без филтър, т.е. в оригиналната версия са филтрирани голяма част от партизаните). А най-големият цинизъм тук е, че лекар (за автора говоря) прави тази скандална пропаганда на цигарите. Извинете, но имам нужда да запаля, че се ядосах.

Литературата подтиква към тютюнопушене, но не само. За съжаление, и друг порок обществото ни дължи на книгите и, между другото, се гордее с този порок - алкохолизма. Най-лошото е, че не някое неизвестно писарче, а класиците, светилата, гениите и патриарсите на словото дават този лош пример. Е, как да не станеш пияница, след като гениалният Ботев те приканва в механата с едноименното си стихотворение и след като Дядо Вазов отделя цяла глава от „Под игото”, за да възпее пиянството на народа ни… Не издържам на тази пошлост, ще си сипя едно малко и продължавам да изливам гняв и мъка.

Заговорих за пиене и сега трябва да кажа нещо и за храненето. Притеснява ме, че пак вие същите, интелигентите, смятате за нужно да се чете разказът „Чорба от греховете на отец Никодим”. Тук има два възмутителни факта: първо, този разказ може да разпали вегански протести и, второ, той е в разрез с принципите на здравословното хранене. Какво общо имат веганите ли? Честно, много сте смотани. Нищо, че сте по-учени от мен. Веганите са против консумацията на всичко, което е продукт на животните или човека. Греховете са резултат от човешка дейност, следователно може да се смятат за животински продукт. А в разказа ще ги варят на чорба! Пълен ужас… Но да оставим настрана веганите. Да приемем, че са ненормалници и че гореизложената теория е несериозна. Ще се съглася за момент, че можем да готвим грехове. Обаче тук говорим за грехове на свещеник. Вие знаете ли колко грехове имат божиите служители? Една купа такава чорба и холестеролът ви ще се завиши стократно. Един от най-сериозните проблеми на нашето съвремие е затлъстяването на населението, особено на подрастващото. И такава вредна литература само задълбочава проблема.

Опазването на околната среда е много важен приоритет, който, за съжаление, човечеството забравя непрекъснато. На прага на екокатастрофите, които ни заплашват, вие четете „Железният светилник”. И дори не виждате проблема. Как да го видите, под слабата светлина, уважаеми мои умници? Светилникът гори с ценен природен газ, който един ден ще се изчерпи и навред ще настъпи тъмнина. „Железният светилник” е една от книгите, които първи трябва да бъдат забранени… освен ако газта не се замени с енергоспестяваща крушка. Тогава няма да имам нищо против да четете този патриотичен роман.

Много ме дразни и друго заглавие, в което, убедена съм, не виждате нищо нередно – „Нежната спирала”. Спирала! Сякаш отваряш козметичен каталог. Не се съмнявам, че поне половината девойки очакват точно това – да прочетат за различни видове спирали за мигли (дай боже да си представят такива спирали, които си слагат жените, а не онези другите, които пак жени си ги слагат, само че по-надолу от очите).

От одеве изразявам притеснения за подрастващото поколение и затова няма как да подмина може би най-възмутителното произведение в българската литература. Става дума за „Крадецът на праскови” – повест, която подтиква към извършване на противообществени прояви. Не случайно домовете за малолетни престъпници са пълни. Децата попиват всичко от книгите. Те искат да подражават на положителните герои, затова се обличат с тениски на Супермен, Батман и Дарт Вейдър. Вярно, последният е от лошите, но в сравнение с главния герой в „Крадецът на праскови” е божа кравичка. Положителният герой в родната класика Иво влиза с взлом в чужда собственост, брули нагло овошките на собственика и за капак му отмъква жената. И когато накрая на човека му писва и му тегли куршума, вие, литературните критици, го съдите. Както се случва и в действителност де. Ей заради такива неадекватни реакции възрастни хора, станали жертви на престъпления, накрая стават обвиняеми, понеже са се осмелили да защитят своето. И после ми говорете, че има ползи от литературата.

Не мислете, че само авторите на проза отправят грозни послания към читателите. В поезията също има ярки примери за грубо погазване на морала и човешките права. Като „Две хубави очи”. Защо пък трябва непременно да са две, за да бъдат хубави? Ами ако са по-малко? Или повече? Яворов по най-брутален начин дискриминира хората в неравностойно положение, които по нещастно стечение на обстоятелството разполагат само с едно око, а в същото време даскалите по литература се превъзнасят по него. И това ми били хуманисти. А може би е по-лесно да римуваш „очи”, отколкото „око”. Ето как би могло да изглежда стихотворението, ако беше писано за хора с физически недъг: „Едно хубаво око. Стъпваш на гомно…” Вярно           , римуването е по-трудно. Затова, след като не му е достигал талант да римува око с нещо по-свястно от това, с което го римувах аз, поне е можело да бъде политически коректен и да напише само „хубави очи”, без да акцентира върху бройката.

Забелязала съм (с двете си хубави очи), че вие, повечето родни интелектуалци, много обичате да се присмивате снизходително на американците. Ама били прости, ама били невъзпитани, некултурни, па история нямали, па география… и не знам какво още. Смейте им се, обаче я сравнете техните литературни заглавия с нашите. За разлика от родните автори, които пишат само за пороци и повърхностни неща, писателите зад Океана засягат сериозни теми.

Да вземем за пример „Белият зъб”. По много деликатен начин Джек Лондон намеква за това колко е важна добрата устна хигиена. Когато прочетат тази книга и се влюбят в главния герой, децата сами ще започнат редовно да си мият зъбите, без да се налага да ги увещавате дълго преди всяко лягане. Я ги вижте американчетата какви са озъбени всичките, с големи бели усмивки. Всичко това се дължи на Джек Лондон.

Ако трябва да пренесем американския опит у нас, трябва да започнем с „По пътя”. Роман, който всеки български (особено пловдивски) шофьор трябва да държи в жабката си, наред с документите. И непременно трябва да се изучава в училище, защото е свързан с безопасното движение по пътищата. Ама не се учи и оттук идват всички главоболия по магистралите.

Както виждате, драги ми книжни плъхове, четенето на книги не води непременно до поумняване, нито пък гледането на риалита – до затъпяване. Защото е важно не само какво се чете (и гледа). Важно е и кой чете.  И как разбира прочетеното. Ако изтълкува произведенията, така както аз  го направих току-що…