"13 за късмет" с Мелани Шакири

Снимка: Мелани Шакири 

Когато за първи  път видях слънчевата красавица Мелани Шакири и разбрах, че е писателка, предположих, че любовният роман е нейният жанр. Нищо подобно! Зад миловидната външност се крие талант на звяр, готов да разкъсва на парчета своите герои и да източва и последната им капка кръв. За щастие, всичко това се случва единствено във въображението на младата авторка.

1.      Страх ли те е от тъмното?

Рационалната част от мен би желала твърдо да заяви, че изобщо не я е страх, но реално честичко подскачам, когато остана сама в тъмна стая (дори и вкъщи). Отдавам го на факта, че доста повече ме плашат свръхестествените неща, които по принцип живеят в тъмното, отколкото реалните опасности. Основно, защото първите си нямам никаква идея какво се предполага да представляват (всяко въображение си ги създава по свой си начин) и как да се боря (хипотетично) с тях. Така че не ме е толкова страх от самата тъмнина, а от нещата, които те чакат, в мрака. Опасно си е, „когато настане мрак“...

2.      Ще видим ли „Когато настане мрак“ и на италиански език?

Силно се надявам, че ще дойде и такъв момент, тъй като съм обещала на роднини и приятели по едно копие. Намирането на преводач за българо-италианска литература обаче е сложно начинание, а аз самата не вярвам достатъчно в познанията си за книжовния италиански език, тъй като го владея повече разговорно. Затова първо следва превод на английски и пускане сред англоезичното книжно общество, така че сборника да достигне по-широка читателска аудитория. А и да зарадвам пък приятелите си в Америка, понеже не разбраха много от българските издания, които им изпратих 😄

3.      Откъде идва мракът в творчеството ти?

Колкото и странно да звучи – от сънищата ми. Още от малка сънувам всякакви кошмари, даже преди да започна да ги гледам и чета. Когато съм будна, съм една лъчезарна и позитивна личност, “второто ми Аз“ обаче май не е на същото мнение. Повечето от историите ми всъщност са създадени върху основа, положена от кошмарите ми.

4.      Как се чувстваш, докато пишеш хорър разкази?

Понякога, в бързината да запиша мислите си върху белия лист, така че да ги запечатя преди да са избягали, сърцето ми се разтуптява по-бързо. Понякога тръпна в очакване да разбера какво ще се случи, какво ще ми разкрият героите, защото за мен самата също е мистерия. Понякога стоя и се усмихвам глуповато, забавлявайки се на остроумните диалози между персонажите или на доброто хрумване в развитието на някоя случка. На моменти обаче ми се е налага да спра и да се огледам наоколо, особено когато пиша на публично място, понеже ме обсебва притеснението, че всички покрай мен могат да прочетат/чуят налудначивите ми мисли и зловещите сцени, които създавам.

5.      Да очакваме ли скоро и роман?

Как разбра? *смее се* Всъщност в момента работя по първата част от една поредица. Засега само че единственото, което ще издам, е че първата книга ще бъде фентъзи/хорър/романтика, а втората – научна-фантастика/хорър. За останалите части ще се договорим с писателските духове, обитаващи творчеството ми, в по-късен момент. Едно е сигурно - всичките ще се преплитат... но не точно.

6.      Какво може да научи за писането Стивън Кинг от теб?

Много ласкателен въпрос, имайки предвид, че Кралят е най-големия ми кумир. Определено повечето от нещата, които аз знам за изграждането на добър стил на писане, съм попила от неговото творчество. Какво би могъл той да научи от мен обаче? Може би, само може би... Всъщност няма такова нещо. Все още не сме достигнали момента, в който ученикът да надмине учителя. А и с този учител, не мисля че някога би могло да се открие такава възможност. Не случайно той е Кралят!

7.      Стоят ли зад кървавите убийства в историите ти твои намерения към реални хора? 😉

Разбира се, че не! *хаха* Старая се да се обграждам само с хора, които харесвам и на чиято компания се наслаждавам, така че да нямам никакви поводи да желая гибелта им. Сега като се замисля май даже трябваше да добавя едно – “Всяка прилика с действителни лица, места и събития е случайна.”, в началото на сборника… За другия път ще си знам.

8.      Ако се налага да убиеш, как би го направила? 😉

Едно нещо, което съм научила от всичките филми и книги, то е че женските хитрини, понякога са най-ценните. Така че ще бъде тиха, но безмилостна, смърт чрез отрова. Ако пък ми се налага да мисля бързо, най-вероятно ще бъде нож, тъй като предпочитам хладните пред огнестрелните оръжия. А и съм се заигравала няколко пъти да науча по една-две техники за бой с ножове 😌

9.      Вярваш ли в призраци и живот след смъртта?

Както със страха ми от тъмното, донякъде ми се ще да отрека, но няма да го направя. Реално вярвам в призраците, магията и всякакви паранормални проявления. Смятам че след като хората използваме максимум 10% от мозъка и сетивата си, то покрай нас преспокойно би могла да се крие цяла една друга реалност (или даже няколко), която само някои от нас са способни да усетят.

10.  А вярваш ли в любовта отвъд смъртта?

Вярвам че, ако наистина обичаш нещо, любовта никога не умира, дори когато то физически вече не е сред живите. Когато обичаш, ти приемаш частица от душата на човека в своята, и му даваш частица от твоята душа. Затова, когато умре, частица от душата ти умира с него, но тази частица от неговата душа - продължава да живее в теб.

11.  Коя е най-страшната ситуация, в която си попаднала?

След дълго мислене осъзнавам, че не съм имала много такива. Една ситуация, която по уплаха бих сравнила със сцена от прословутата “Куджо” на Стивън Кинг, бе когато на петгодишна възраст бях нападната от няколко доста гневни кучета. Членовете на тази глутница просто изскочиха озверели и пръскащи слюнка с лая си, докато аз треперех пребледняла, вкопчила се в полата на майка ми. Опа, сетих се и за нещо друго, също толкова страшно като това изживяване – филмът “Коралайн” по книгата на Нийл Геймън. Казах каквото казах! До ден днешен ме е страх от този филм...

12.   Усещаш ли завист от страна на своите връстници заради ранния успех в литературата?

До преди година щях да кажа “Да, определено!”, но средата ми вече е различна, затова и отговора ми ще бъде различен. Нещо, което осъзнах обаче едва наскоро е, че всичко много зависи от начина, по който ти самия възприемаш нещата. На повечето мои връстници не им харесваше, че правя нещо с живота си, нещо което обичам, и още повече нещо, в което малко или много имам определен успех. С времето обаче приех идеята, че аз не мога да контролирам техните реакции и мисли, а само собствените си. Промених погледа си над тези ситуации и сега животът ми, както и общуването ми с останалите, е далеч по-приятно преживяване, дори и те да таят негативизъм към мен и творчеството ми.

13.  Кой от разказите ти би предложила за сценарий на страшен филм?

Ууу, страхотен въпрос! Значиии *започва да ги изброява подред* Ох, много ми е сложно да реша! Най-вероятно на големия екран най-добре би изглеждал “Първият разрез е най-дълбок “, заради възможността да се предадат чрез различни игри със светлината и чрез музика, “емоциите” които се крият в чистата лудост на един човек. Друг свой разказ, на който залагам, е „Като истинско семейство“  – в киното, по време на прожекцията, със сигурност ще има доста наплашени и подскачащи зрители 😁

 

Благодаря много за интервюто! 🥰