Защо 3 март?

„Вие, учените, сте големи диванета“, казваше Бай Ганьо и макар да не е еталонът ми за българин, тук съм съгласна с него. Защото вие за всичко се заяждате, всичко опорочавате с вашите знания и познания, все под вола теле търсите и разваляте всичко хубаво, постигнато от не толкова начетения, но сърцат народ.

Последната ви жертва от известно време насам е националният празник. Трети март. Една пошла, според вас, дата, която трябва да бъде зачеркната. Мотивът – свързана е с Русия.

Тези, които ме познават добре (а и не само) знаят, че съм доста краен русофоб и с готовност изхвърлям всичко руско като влияние, но в случая нещата ми се струват пресилени. Вие, учените историци и всякакви други, наблягате на руското участие в освобождението, на политиката, на последствията, защото имате възможност да проследите събитията отзад напред. Това обаче ми се струва нечестно и мисля, че трябва да се върви хронологично, по стъпките на нашите предци, за да се оцени подобаващо датата 3-и март, която така мразите.

За какво са се борили българите, докато са били 5 века под османско (робство, присъствие, съжителство – не искам да влизам в спор и за термина, все едно)? Свобода! Няма нужда да припомням какво е извезано на знамето на панагюрските въстаници, надявам се. Свобода или смърт! Не съединение, не независимост, а свобода. Свободата е била съкровената мечта на Левски и Ботев, които в момента много сънародници лекьосват с дюнер по тениски и суичъри (друга тема) и върху чиито лица някои патриоти режат мезето за ракията. За свобода са се борили и загинали. Разбира се, когато тя идва, не е точно тази, която са си представяли героите, но въпреки това денят е бил празник за предците ни. Все едно е било дали я постигаме изцяло сами (наивно е да се смята, че е възможно), или с помощ отвън. Договорът между Русия и Османската империя, в който големите държави включват тънките си сметки на наш гръб, е отделен въпрос. Важното е, че на 3-и март  България се връща на картата. Мечтата се сбъдва. Може да е за кратко, но всички усилия, всичката пролята кръв и сълзи се материализират на тази свята в 1878 г. дата. Какво става после – това е тема на друг разговор. Неслучайно не празнуваме 13 юли (подписването на Берлинския договор).

И без да съм историк съм наясно, че според идеологията на Левски България е трябвало сама да се освободи. Но един народ/една държава не съществуват изолирано от останалия свят (дори Северна Корея). Каквото и да е ставало в нашата история и предстои да се случи, винаги е било и ще бъде част от световната история, вследствие на взаимодействие с други страни. Съединението е важна дата, която много сънародници смятат за истински национален празник, другият претендент е денят на независимостта, но тези две дати (6-и и 22-и септември за не толкова учените) са вследствие освобождението (и разделянето на България) и също в голяма степен са свързани с омразните Велики сили.

Освен свързването на празника с Русия (която и аз недолюбвам като учените „диванета“), другият силен мотив срещу празника е провалът на свободата от идеала на Левски. И все пак, добре че се е случила, нали? Защото по тази логика и 10-и ноември трябва да е черна дата в историята (за 9-и май не смея да спомена). Хубавото в тези дати е, че един наивен идеал, макар и за кратко, става реалност. И само защото след това някой е прецакал нещата не прави събитията по-маловажи. Дори да не се е осъществило всичко, за което са мечтали предците ни, все пак нещо хубаво се е случило. Така е и с 3 март, и  с 9  май (не е честно да го пропускам), и с 10 ноември. Нещо лошо е свършило. Вярно, след него е дошло друго лошо, (вероятно) дори по-голямо, но това го знаем ние, от дистанцията на времето, които можем да се върнем назад, после напред, да спрем в средата на историята и да я оценим трезво. Но в далечната 1878 г. нашите прадеди са гледали само напред, с надежда в бъдещето, развълнувани сърца и опиянен ум. Нека празнуваме това. Без да ни интересува Русия. Нито Запада. Нито Турция. Мечтата си е само наша, българска. И на 3 март 1878 г. се осъществява. Затова нека приказката свърши дотук. С развято българско знаме (и никакви други чужди знамена)!

 

        ЧЕСТИТА СВОБОДА!