"13 за късмет" със Симона Панова

 

Снимка: Симона Панова

 

Симона Панова твори в жанр, който никак не ми е на сърце. Парадоксално, но поредицата ѝ „Змей закрилник“ се превърна в моя любима, въпреки че изобилства от митологични същества. Симона е истинска вълшебница както с думите, така и с иглата. Нейните книги приличат на красиви шевици, събрали цялото тайнство на литературата.

       1.      На кое митологично същество се оприличаваш?

Старая се да съм като самодивите: да бъда спокойна, да си върша работата и да не се бъркам на останалите. Струва ми се обаче, че досега все някога щях да съм се превърнала в юда.

      2.      Искало ли ти се е наистина да вградиш някого в основите на крепост?

Да: себе си. Не мога да реша дали това е страшно егоистично, или точно обратното. Ролята на закрилница би ми паснала идеално: идеята ми допада и бих се постарала, а и имам чувството, че бих се справила прилично.

3.      Освен да бродираш, умееш ли и да тъчеш?

Не. Прабаба ми имаше стан на село, който заемаше цялата стая, но така и не го овладях. Пробвала съм се на малко станче, колкото да схвана принципа – така разбрах колко е сложно да създадеш фигури и да запазиш тъканта равномерна. Затова и не си позволявам да твърдя, че го умея.

4.      Имаш ли влечение и към някой чужд фолклор, освен българския?

Огромно: скандинавски, гръцки, келтски, римски, източен, всякакъв. Интересна ми е логиката, с която митовете обясняват света, както и повтарящите се мотиви и връзката им с психологията. Обичам различните типажи герои, които срещаме и в литературата, да не говорим пък за фантастичните същества – те са ми любими!

За своите книги съм се спряла на българския фолклор, понеже е изключително богат, а и не толкова често използван във фентъзито засега.

5.      Кой ще победи в битка между змей и дракон?

Змеят, разбира се – ако аз описвам битката. Това ме поставя в ситуацията на Андрей Гуляшки, чийто Авакум Захов надвива „007“.

В моя защита, драконите са представяни по различни начини в легендите, но често – като зверове без логична мисъл. Змейовете пък имат разумно съзнание, което е значително предимство. Лично аз предпочитам да поставя змей срещу змей: изравнени сили, следователно повече интрига.

6.      Защо в твоите книги насилието е толкова малко?

Малко ли е? На мен ми стига. Обичам да пиша истории, които да искам да прочета – и без това ги препрочитам безброй пъти по време на редакцията. Причините за някоя битка обикновено ме вълнуват повече от нея самата, затова се съсредоточавам върху тях. Съюзите, враждите и предателствата на героите са ми по-интересни от протяжните бойни сцени.

7.      А защо нямаш истински отрицателен герой?

Нямам и истински положителен герой. Никой не е изцяло зъл или съвършено добър. Крайностите носят риска образите да станат черно-бели и плоски като изрязани от картон. Всяко качество си има и съответните нежелани странични ефекти: прекаленото търпение се превръща в нерешителност, дисциплината – в студенина, смелостта – в прибързаност, нежността – в уязвимост. Използвам това като тласкам героите си отвъд границата на търпимото, за да проследя как биха реагирали в дадената ситуация. Старая се да ги изграждам реалистично, независимо дали са хора, змейове или самодиви.

8.      Кой от твоите змейове тайно си мечтаеш да те залюби? 😉

Тайно: Йордан. Явно: Пламен. Владо ми е най на сърце, но него го чувствам като син. Реалистично (в абсолютно възможната ситуация да ме залюби змей) с Пламен бихме се разбрали най-добре. Няма да лъжа обаче – и Йордан хич не бих го върнала. Като цяло спазвам принципа на Кула: „Ако е змей, да е Караогнянов.“

9.      Честно: „Мамник“ или „Змей закрилник“ е по-доброто Северозападно фентъзи?

Честно: не са в една и съща ниша. Различни са и затова допадат на различни читатели.

Въпреки фантастичните мотиви, „Мамник“ има по-реалистичен тон, вкарва елементи от криминално разследване, местна история и дори политика. Докосва се до хорър жанра и залага на множество преплетени времеви линии.

„Змей закрилник“ е замислено като младежко градско фентъзи с разнообразни герои, лежерна атмосфера и чувство за хумор, въпреки засегнатите сериозни теми – поне такава е била целта ми.

Романите са твърде различни, за да ги сравнявам. Насърчавам обаче всички да прочетат и обикнат и двата. Никому не е нужно да си играем на „Кой е по-по-най“.

10.  Страх ли те е от свръхестественото и необяснимото?

Притежавам скептичен ум и здравословна доза цинизъм, но това не ми пречи да проявявам любопитство. Гледам на тези явления като на възможен извор на идеи за някой бъдещ сюжет. Повече ме блазни миналото: суеверия, проклятия, вещици, призраци и митични създания. Извънземните и космическите приключения не ме влекат.

11.   На кое място поставяш „Змей побратим“ сред книгите на 2023 г.?

Лично за мен: на единственото. Дори да бях прочела всяка книга, публикувана през годината, пак нямаше да мога да отговоря друго, без да ставам лицемерна. А за това доколко е „добра“, не мога да съдя. Дала съм всичко от себе си, за да е възможно най-доброто, на което съм била способна в дадения момент. Ще цитирам любимите „Керана и космонавтите“: „Толкоз мога – толкова давам“.

12.  Писала ли си текстове за метъл песни?

Това ми е мечта! Не се имам за поетеса, но усещам ритъма на стиха и мисля, че бих се справила и с по-сложна структура, както е в тежкия жанр. Последните няколко години слушам основно български рок и метъл и ми прави впечатление, че все повече групи пеят на български. Обожавам концептуалните албуми, в които песните разказват цяла история, и с удоволствие бих се пробвала с подобен проект. Защо не и двуезичен? Старание и хъс не ми липсват, друго не обещавам.

13.  Напиши припев за саундтрака към филма „Змей закрилник“… моля… и ако може, изтананикай го. 😊

Уж съм алт, обаче в колата ставам колоратурен сопран и положението е страшно! Затова няма да пея. Ако ти е любопитно обаче що за рими редя, в последната част на змейската трилогията ще откриеш нещичко.