"13 за късмет" с Ким Джаксън

Снимка: Ким Джаксън

В наши дни не смятам, че е задължително да си издал книга, за да си истински писател, стига да вълнуваш с творчеството си. В този смисъл Ким Джаксън (или Боряна) напълно заслужено може да бъде отнесена към съсловието. Историите в блога ѝ са трогателни и искрени, с което ме спечели като читател. Надявам се някой ден да видя прекрасните ѝ разкази в книжарниците и съм сигурна, че е само въпрос на време. 😊

1.      Различна ли е реалността на Ким Джаксън от тази на Боряна Христова?

За начало искам да кажа, че отговарям с голямо вълнение на въпросите. Питали са ме какво ли не, но тринадесет интересни въпроса накуп до сега не съм получавала. Ако сбъдна мечтата си да стана много четена авторка, да ми вземат безброй интервюта, обещавам да не забравя, че първа си ми обърнала внимание ти!

Зашемети ме още с първия въпрос! Краткият отговор е: да и не. А с дългата версия ще споделя, че Ким го възприемам като името на моята душа, а Боряна ми е дадено да ме представя в този живот, в земната реалност. Обичам си и двете имена, с които нося фамилиите на най-обичаните от мен мъже. В реалността на Ким има много повече радост, музика и фантазията се разгръща до безкрайност. Реалността на Боряна е осеяна с невероятни трудности и загуби, но и с още толкова щастливи моменти. Ким черпи сила и опит от преживелиците на Боряна и ги описва понякога в историите си. Сега си представям реакцията на хората: „Тя защо говори за себе си в трето лице?“

2.      В поезията или в прозата се чувстваш по-силна?

В шести клас, по зададено домашно, написах приказка за извънземни. Тогава получих най-големият комплимент в живота си, от учителката ми: „Имаш талант, моето момиче! Не спирай да пишеш!„ Явно не съм ѝ повярвала достатъчно, защото в късното ми юношество и младите години имах тетрадка в която си пишех стихове, но не ги показвах на никого. Може би на някоя и друга приятелка. На 19 години, спонтанно една вечер, вдъхновена от Майкъл, написах разказа "Самота". Години след това не се осмелявах да пиша истории, защото не вярвах, че мога да се справя с описанията. Четях велики автори и си мислех: “Какво си въобразявам аз?” Дойде 2020 година, света си даде почивка, спряха ми достъпа до Фейсбук за седмица и вдъхновението се настани трайно в живота ми. За проза и за поезия. Отплеснах се, но мисля, че се изразявам най-добре в проза.

3.      До каква степен историите ти са лични?

Нямам история, която да не усещам като лична. Независимо дали в основата ѝ е реална моя случка, мой сън или просто е плод на фантазията ми. Понякога разказвам истории, които са преживени от мои приятели или познати. Тях също ги усещам като лични, защото минават през моята реалност и ги споделям по мой начин.

4.      Мечтаеш ли си да издадеш книга?

Виждам се сега като десетгодишно дете, застанало до прозореца на детската си стая, наслаждаващо се на красива и любима гледка, завладяно от една мисъл: „Когато порасна искам да пиша книги!“ Моето сегашно аз мечтае за същото!

5.      Мислила ли си за заглавие на бъдещата ти книга?

И още как! За първата ми книга (осмеля ли се за първа, ще има и други след нея ) има няколко варианта, защото все още не знам дали ще е с разкази или ще е роман. Ако събера първо някои от разказите си в книга, то съм мислила заглавието да го даде един от разказите: “Неканени гости”. Първият ми роман пък със сигурност ще се казва “Дарбата на Даниел”. Базира се на един много ярък и интересен сън отпреди години, историята е започната, но Даниел трябва да ми я доразкаже. Ето, вече си споделям и тайните!

6.      Кога се влюби в Майкъл Джаксън?

Много любим въпрос! Историята за началото на любовта ми към Майкъл е дълга и вълнуваща, поне за мен. Ще се опитам да разкажа с няколко изречения, но повярвай ми, сложна задача е. През далечната 1988 година майка ми донесе касетки на световни изпълнители, от Сирия. Сред тях бяха на вече любимите ми A-ha и Мадона, но прослушвайки две от касетките с малко, чернокожо момче на обложките, бях тотално запленена. Превъртах на уокмена си отново и отново песните Ben, To Make My Father Proud и Farewell My Summer Love без да знам и дума на английски, но с наслада в душата. Така, че първо малкият Майкъл ме влюби с гласа си! По-късно, благодарение на приятелки, добивах някаква представа за големият Майкъл Джаксън (някой ден ще ти разкажа тези случки) и за първи път чух гласът му по телефона, с песните I Just Cant Stop Loving You и Dirty Diana. Плаках като малко дете, от силната емоция! И не, не ми се е обадил Майкъл, а приятелка ми го пусна, подготвяйки ме за прожекцията по кината на филма „Лунен пътешественик“ (Moonwalker). Отидохме с приятелка да гледаме филма, през февруари 1990-а, разпищяхме се още на първият кадър в който се появи Майкъл и... останалото е история. Най-важната история в моя живот.

7.      Писала ли си текст, който е бил предназначен за песен на Краля?

Сега ми се иска да бях написала подобен текст! През годините съм писала стихове, които са посветени на MJ, дори единият се нарича „Песен за Майкъл“, но не ми е хрумвало желанието да изпее песен с мой текст. Не съм си вярвала толкова, че да имам подобни мисли, а пък и английският ми не е на високо ниво.

8.      Как си представяш един твой ден с него?

През всичките тези години имах една много голяма мечта. Една от многобройните, свързани с Майкъл, но струваща ми се най-осъществима. Исках да се грижа за децата му, за да мога да му бъда истинска приятелка! В първите години фенство си мечтаех той да има деца, защото са ни голяма любов и на двамата. Когато се появиха все си се представях в ранчото „Невърленд“ как тичам по поляните с малчуганите и татко им. Така си представям един и много дни – в игри, смях и много разговори. И прослушване на някое и друго демо в студиото, хи-хи.

9.      Ще напишеш ли роман, чието действие се развива на Тенерифе?

Даваш ми много добра идея! Всъщност, от няколко години ми се върти една история в главата, в която главната героиня се озовава на съседния ни остров La Gomera. Той е по-малък и по-добър за замисъла. Кой знае, може да увековеча и Тенерифе в някой роман?

10.  Пишеш ли и на испански?

Не, за сега. Мисля си когато се реша да издам книга на български, и някое издателство да повярва в мен за тази цел, да я преведа на испански. Дали аз или професионален преводач, не знам, но искам да се случи. Бях намерила сайт, в който превеждах и споделях кратките си историйки на испански. Ако питаш дали мога да напиша нещо първо на този език, да, бих могла. Вярно, изразявам се по-лесно на български, и това е нормално, но мисля и на испански, така че не би ми било проблем.

11.  Вярваш ли в паранормалното?

Дали вярвам? Изживявала съм го. Сбъдват ми се много сънища. Случват се неща, които изричам и дори се плаша понякога от казаното. Усещала съм когато близък човек напуска този свят. Случващото се в разказа ми “Сенките” реално го изживяхме с приятели. Те го изживяха с мен, по-точно. Сега като се замисля, с мен не е скучно. /усмивка/

12.  Умееш ли да прощаваш като героите ти?

Мисля, че част от мисията ми в този живот е да се науча да прощавам. Не знам дали съм способна чак на такова благородство, като героите ми, но съм простила много неща, на много хора. На някои пък не съм и не мога да простя. Тежи ми, но душата ми не е готова. Най-трудно ми е, обаче, да простя на себе си. Не съм ангелче, никак дори, та има какво да ми се прощава. Колко пъти повторих думата “прощавам”?

13.  Любовта или приятелството би избрала?

Често животът ме е поставял пред такъв избор. За мен винаги приятелството е било на първо място. Независимо какво се случва, правила съм всичко възможно да запазя приятелството. Когато приятелка ми е “отнемала“ момче, когато аз съм избирала да бъда с някого, въпреки че приятелка го е обичала, винаги съм запазвала отношенията си и с двете страни. Получавало се е леко, естествено. Днес или утре, ако ми се наложи да избирам, убедена съм, че ще избера приятелството. То е по-трайно и искрено.

Знаех си, че няма да мога да дам кратки отговори. Надявам се някой да е прочел това своебразно интервю до края! А на теб, Райна, от сърце ти благодаря за възможността да споделя част от мислите и чувствата си! Въпросите са уникални, забавни и се заредих с положителна енергия докато пишех! Бъди вдъхновена!