"13 за късмет" с Христо Банов

Снимка: Христо Банов

Христо Банов е автор, когото ми е трудно да опиша, защото той стои извън всякакви клишета. Той е онова добро ченге от филмите, което всички обичаме заради вярата в справедливостта и безкористната борба със злото в името на доброто на света. Той е и онзи чудат романтик от филмите, за които отдавна не мечтаем, тъй като реалността ни е убедила в тяхната нереалност. Той е онзи учител по призвание, който е приел за своя мисия да направи света по-добро място чрез знанието. Но за да разберете наистина кой е истинският Христо, прочетете дебютния му роман „Докоснат“. Така самите вие ще се почувствате докоснати и вдъхновени от неговите доброта и вяра, че можем да победим злото в света. И в самите себе си.

1. Полицай, учител, писател – кой е истинският Христо?

Бих започнал с това, че истинският Христо е доста сложна личност. Чувал съм някои от близките ми хора да казват, че преминавам от крайност в крайност и не мога да намеря правилния баланс. Аз лично смятам, че е нормално, когато човек търси своето място, към което принадлежи, животът му да лъкатуши. Не всичко пасва на всеки и не навсякъде можеш да реализираш вложения в теб потенциал. Защото ние определено имаме такъв. Нашите решения, избори и постъпки стават свързани с него, когато осъзнаем съществуването му.

За себе си мога да кажа, че винаги съм бил воден от разбирането, че добрият пример е истинската ни сила, способна да трансформира живота на хората, до които се докосваме по някакъв начин. Тук не говоря за физически контакт. Преди, вече повече от десетилетие, в мен се появи желанието да стана полицай. Бях изпълнен с увереност, че чрез работата ми сред обществото, като част от институцията МВР, ще мога да донеса положителна промяна в живота на тези, с които дейността на полицията, щеше да пресече пътищата ни. Въпреки големия брой кандидати и малкото места, бях приет от първия път, което затвърди в мен усещането, че съм направил стъпка в правилната посока. Толкова години по-късно, се надявам, че някъде все ще се намери човек, който да го потвърди. 😊 Наскоро обаче започнах да усещам призив за ново поприще. Мисля си, че може би тук вече съм постигнал това, което е трябвало или съм достигнал до тези, които са имали нужда от мен в живота си. А и аз от тях в своя. Миналата година направих първата си стъпка в новата посока, записвайки се да уча за висше образование в „Инженерно-педагогически факултет и Колеж - гр. Сливен“, който е филиал на Технически Университет – София. Специалността е „Педагогика“. Желанието – работа с деца, а мотивът – безграничният потенциал заложен в тях. В практиката си като полицай съм установил, поне за себе си, че повечето проблеми, с които институцията се сблъсква, са причинени от хора с проблемно детство или лоша социална среда, както и такива, страдащи от липса на перспектива, стремеж и амбиции за реализиране на собствения потенциал и постигане на някакви по-значими цели, които биха били от полза за цялото общество. Разговарял съм с хора, които са ми споделяли, че още от малки са били „убеждавани“ в това, че не стават за нищо и няма да могат да постигнат нищо в живота. Естествено, това породи в мен въпроса: „Колко ли много потенциал, който е можел да доведе до положителна трансформация на обществото ни, е бил похабен, само защото някой с негативно мислене е проектирал върху тези хора в детската им възраст, своите собствени страхове от провал?“. И ето, че плодът от това е налице. Надявам се един ден, когато завърша образованието си, да имам своята възможност да помогна на младите хора в принасянето им на добър и качествен плод, в живота им и този на обществото ни като цяло.

Писането?! Много хора се чудят как точно си пасва то с работата в полицията. Еми, получава се някак си. Истината е, че още когато бях в пети клас, поетесата Яна Стефанова (която тогава водеше литературен кръжок в училището, където учех) успя да види в мен потенциал, за който тогава не подозирах изобщо. Бях започнал да пиша кратки стихове, които не считах за кой знае какво. Все пак бях пети клас. 😊 Нямах усет за това. Тя обаче видя невидимото за мен (и ето, че тук се вижда на практика колко е важно педагогът да забележи потенциала в детето и да му помогне да го развие). През следващите години подобрих уменията си в писането на стихове, благодарение на нея. Взех участие в клубната стихосбирка: „За да няма болка в очите на врабчетата“, която бе издадена през 1998 година. В гимназията имаше приливи и отливи, а след нея спрях да пиша изцяло. През 2016 година, поради някои неприятни обстоятелства, се върнах към писането, което използвах като отдушник за чувствата и емоциите в мен. Тогава започнах да пиша разкази. Няколко години по-късно се върнах към поезията и започнах работа по първия си роман, носещ името „Докоснат“.

Така че, както казах и в началото, истинският Христо е доста сложна личност. 😊

 

2.      Смяташ ли себе си за докоснат?

Това е въпрос, чиито отговор може да бъде всестранно тълкуван, според въображението и подсъзнанието на всеки. 😊 Ако го насочим към контекста на романа „Докоснат“ обаче, бих казал: „Да“. Много често в живота ни се случва да се намираме именно в положението на главния герой, Сами, без да осъзнаваме това. Всяка сутрин се събуждаме, закусваме, отиваме на работа, връщаме се, борим се със семейни и битови проблеми, вечеряме и заспиваме. На следващия ден всичко започва от начало. И без да осъзнаваме, живеем живота си в един затворен цикъл. Докато един ден в него не се случи нещо необичайно. Нещо ново и различно. Нещо неочаквано, което да ни предизвика да излезем от своята цикличност и да видим, че всъщност нещата около нас са много по-големи и по-значими от самите нас. Тогава осъзнаваме, че сме призвани за повече от работа и сън. Че от нас зависи какъв ще бъде светът ни, защото чрез нашите всекидневни решения и действия, ние го правим по-добро или по-лошо място за живеене. Бих казал, че тогава ставаме способни да видим цялата картина на съществуването ни. И се надявам, че читателите на книгата няма да преминат само повърхностно през нея, а ще вникнат в скритият, зад иначе обикновените на пръв поглед думи, смисъл. Тогава, тя ще успее да докосне и тях!

3.      Да очакваме ли от теб полицейски роман?

Ако под „полицейски роман“ се разбира тип „криминале“, отговорът ми е категорично: „Не“! Тези, които са ме последвали в социалните мрежи или са гледали интервюто ми в издателство BlurPaper вече знаят, че съм любител на фентъзи и хорър жанровете. И ако романът „Докоснат“ може да се причисли към първия тип, тук само ще загатна, че следващият най-вероятно ще клони повече към втория. 😉 Въпреки това, присъствието на полицията определено може да бъде забелязано в романа „Докоснат“, макар и в доста косвена форма. А, ако все пак реша да я включа като главен герой в някоя следваща книга, със сигурност няма да бъде в светлината, в която всички ние я познаваме. 😊

4.      Вярваш ли, че доброто побеждава и в реалния свят?

Вярвам, че както е казал английският държавник и философ Едмънд Бърк: „Единственото нещо, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо“. Ако се вгледаме малко по-задълбочено в това, което всекидневно се случва по лицето на земята, със сигурност ще забележим, че на определени места, в отделни животи и събития, именно доброто е доминиращата сила. Но също така ще видим, че в останалата част на света, е точно обратното. Това би трябвало да ни накара да се замислим за причините, които определят коя е доминиращата сила в реалния свят. И да осъзнаем, че в основата на доброто стои активността. Но не тази на „останалите“, а нашата собствена. Ние сами определяме курса на живота си. Избираме в какво да вярваме, какво да изповядваме с устата си, какво да постигнем с действията си. Не може да искаме доброто просто да ни се случва. Не така е устроен светът и не затова ни е дадена свободната воля. Ние трябва да изберем да бъдем негови воини. Тук доста хора ще кажат: „Е, аз правя добро на другите, но на мен ми се случват само лоши неща!“. Моето лично убеждение е, че без значение от това, което получаваме в замяна, ние трябва да продължаваме да бъдем добри. И вярвам, че в тези моменти нашите дела имат способността да отключат верижна реакция в хората около нас, водеща до цялостна трансформация на обществото ни. И колкото повече стават тези, които правят добро, толкова повече ще бъдат и тези, които го получават. Тогава ще има възвращаемост. В противен случай, бивайки пасивни в доброто войнстване, всичко ще бъде сведено до цитата, с който започнах.

5.      Реален герой от твоя живот ли е злият Тодор?

Мисля, че не само от моя. 😊 Убеден съм, че опознавайки образа на лирическия герой, много хора ще посочат с ръка на сърцето, че имат по един такъв Тодор и на своето работно място. 😊 С този човек ни бяха събрали, очевидно не случайно, обстоятелства от моя живот, още преди да завърша училище. От бюрото по труда ми намериха работа за през лятната ваканция, преди дванадесети клас, в една местна фирма. Както се вика, докато започна да свиквам с обстановката и трябваше пак да се връщам на училище. Всичко беше ново и непознато за мен. Бях притеснен. Може би по тази причина, тогава не бях обърнал достатъчно внимание на характера и поведението на моя Тодор. 😊 След завършване на средното си образование, отново потърсих работа в същата фирма и ме взеха. От него време имам прекрасни спомениq свързани с различни преживявания. През следващите години все повече опознавах чудатите привички и поведение на тогавашния си началник, който в действителност не беше „зъл“ човек, според буквалния смисъл на думата. В последствие, всичко което видях тогава, вдъхнови образа, който създадох в романа. Тук искам да вмъкна, че никога не съм хранил някакви лоши чувства към него. За мен, той си остана, и след напускането ми от там, близък човек, на когото можех да разчитам при необходимост, и който никога нямаше да откаже да ми помогне.

6.      Ако един ден се сдобиеш с крила, какъв ще бъде цветът им?

Този въпрос е много интересен! Предполагам, че моите ще бъдат сиви. 😊 Въпреки че се опитвам да бъда добър човек и се старая винаги да правя добро, не мога да отрека, че имам и своята тъмна страна. Но, не е ли именно това и проблемът на главния герой, Сами? 😉 Колкото и да ми се иска, не съм съвършен. Точно като всички останали, защото истината е, че такива хора не съществуват. И ако някой смята себе си за съвършен, то той се самозаблуждава. На мен лично са ми казвали, че най-лошата ми черта, която трябва да променя разбира се, е склонността ми да си изграждам прибързани изводи за хората, без да съм ги опознал достатъчно добре. Признавам, че много пъти ми се е случвало да го правя и после да съжалявам. В тази връзка, една българска поговорка казва: „Капка катран, бъчва мед разваля“. Та, така е и с мен. Винаги ще се намери нещо, което да оцвети белите ми криле. Но с това да станат катранено черни – ще се боря докрай!

7.      Вярваш ли в свръхестественото?

Смятам, че малко или много, повечето от нас вярват в него, но по свой собствен начин. И тук нямам предвид тези, които изпадат в някакви странни крайности и биват отхвърлени заради тях от обществото. За някои свръхестественото се оприличава с Бог, за други със съществуването на ангели и демони, някои биха го описали като обикалящи земята на живите духове на мъртъвци и т.н. Много са хората, които осъзнавайки или не, описват свръхестественото с думата: „съдба“. Често пъти, като такова се определя всичко онова, на което просто не можем да намерим рационално обяснение. В контекста на казаното, мога да споделя за себе си, че вярвам в това, че има нещо (дали е Бог, ангел-хранител, съдба или друго – не зная), което бди над мен и прави всичко възможно, за да ме пази от злото, което иначе би ме сполетяло в определени ситуации, в които попадам.

8.      Тамара или Люси?

Тук отговорът е лесен – Люси! Нейният цялостен образ е одухотворен от реален човек, изиграл изключително важна роля в живота ми! Моята истинска „Люси“ е жената, която ме привдигна, когато бях стигнал психически и емоционално дъното, след като бракът ми се разпадна. Както се казва: „Тя ме видя тогава, когато бях невидим“ и разпали в мен истински пожар от емоции и чувства. Тя ме вдъхнови за нов живот, върна ме към писането на поезия и ми даде нужната сила, за да се устремя към мечтата си да напиша и издам своя първи роман.

9.      Ще има ли втора част на „Докоснат“?

Това е въпрос, на който не мога да ти дам точен отговор засега. 😊 Той зависи от цялостния интерес на читателите към самия роман, съответно и към съдбата на героите в него. На този етап, все още събирам отзиви и впечатления, като същевременно работя и по друг проект, който обаче е извън сюжетната линия на „Докоснат“. Колкото по-голям е читателският отзвук по вече издадения роман, толкова по-близо ще бъда и до възможността да ти дам конкретен отговор относно евентуалното негово продължение. 😉

10.   Какво четеш, когато не пишеш?

Книгите са различни, но стиловете едни и същи – фентъзи и хорър. Случвало се е да прочета и някои извън тях, като например: „Тетрадката“ и „С дъх на канела“, на Никълъс Спаркс. Преминал съм през някои от големите, световноизвестни фентъзи епоси – „Хари Потър“, на Дж. К. Роулинг; „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“, на Дж. Р. Р. Толкин; „Игрите на глада“, на Сюзан Колинс; „Игра на тронове“, на Дж. Р. Р. Мартин. Миналата година започнах грандиозната поредица: „Колелото на времето“ на Робърт Джордан, която се състои от цели четиринадесет романа. Поради ограниченото ми свободно време обаче, трудно напредвам с нея. 😊 А от прочетените книги на Стивън Кинг, мога да посоча доста.

11.   Стремиш ли се да подражаваш на любим автор?

Да се стремя – определено не. Смятам, че всеки автор трябва да изгради свой собствен стил, който да го прави уникален и различим за читателите. За себе си мога да кажа, че многото и различни по съдържание книги, които съм прочел, неминуемо оказват своето влияние върху начина, по който създавам образите на героите и ситуациите, в които попадат. И разбира се, върху начина, по който ги възпроизвеждам на белия лист хартия. Смея да твърдя, че именно това разнообразие от автори, всеки от които оставил своята неповторима черта в съзнанието ми, правят стила ми на писане „уникален“ за самия мен.

12.   Виждаш ли романа си като бъдещ филм и на кого би поверил главните роли?

Не съм мислил по този въпрос. Предполагам, че като автор бих се радвал труда ми да бъде екранизиран. Това ще ми даде възможност да добия представа как някой друг вижда, в своето въображение, случващото се в романа. По отношение на актьорския състав, със сигурност бих поверил главните роли на наши актьори. През последното десетилетие, българската киноиндустрия се разви изключително много. Бяха създадени редица филми с международни признания и награди. Защо на световна премиера да не излезе още един такъв. 😊

13.   Вярваш ли, че „Докоснат“ ще бъде успешен?

Зависи от коя страна гледаме на нещата. Някои определят успеха според броя продадени хартиени копия. Но аз лично смятам, че романът „Докоснат“ ще бъде успешен, ако читателите му успеят да вникнат под повърхността на събитията в него и видят скритият много по-дълбок смисъл, който е пряко свързан с живота на всеки един от нас. Битката на главния герой Сами е само преобраз на тази, която ние неспирно водим вътре в себе си. Решенията, които взимаме на него бойно поле, се превръщат в действия, които реализираме физически в заобикалящата ни среда. А те от своя страна, определят кои сме ние, както и в какъв свят искаме да живеем. Хубаво е да мечтаем той да бъде едно по-добро място за живот, но още по-хубаво би било, ако изберем ние лично да го превърнем в такова. Ключът към промяната е в ръцете на всеки един от нас.