Проклятието на редактора

 Поздрав за Христо Банов 😜

Редакторката се събуди посред нощ от страховито тракане по клавиатурата. Някой сякаш набиваше като с чук буквите върху цифровия бял лист, с цялата злоба и ненавист, която можеше да се скрие в десет пръста. Редакторката стана от скърцащия диван, на който често заспиваше от мързел да се премести към удобната широка спалня, и се запрепъва в тъмния коридор. Който и да беше престъпникът, осмелил се да докосне работния ѝ лаптоп, щеше да си изпати здраво от лявото ѝ круше.

- Кой си ти и как си позволяваш да се ровиш в компютъра ми, мръсно копеле? - опита се да звучи заплашително редакторката, но някакъв необясним страх започна бавно да се надига в душата ѝ.

- Хихихи, не ме ли позна? Аз съм шериф Бъд.

- Бъд? Невъзможно! Ти не си истински!

- Хайде, пак едно и също. Да, да, не съм. Т.е. не бях. Но благодарение на теб сега съм.

- Не разбирам.

- Онзи глупак, на когото написа бележка за мен днес, те послуша. Помниш ли?

Редакторката онемя. Сега си спомни как по-рано днес изпрати доста остра бележка на автора по отношение на героя му - шериф Бъд. "Нереалистичен персонаж. Твърде добър за хорър жанра. Или го махни, или го направи да е истински злодей."

Редакторката замръзна.

- Значи той ме е послушал?!

Зловещ смях изпълни стаята.

- Да, послуша те, и още как. Но тъй като доброто му наивно сърце отказва да убива, дори измислени хора, реши да ме направи зъл. И така, г-це Редактор, нека ви убедя, че вече съм истински. И че съм лош.

Шерифът протегна ръка и вкопчи в здравата си хватка нещастната редакторка.

- Е? Избери какво да ти счупя първо.

- Да ми счупиш... - редакторката пелтечеше уплашено. - Защо да ми чупиш...

- А може би предпочиташ рязане?

Редакторката само завъртя глава, а на лицето ѝ се четеше истински ужас, без правописни грешки.

- Какво ще кажеш да ти резна пръстчетата? А може би езичето? Или пък... Не, имаш късмет, че си жена, иначе и онова щях да ти резна.

- Не, не, не, моля те, не! - крещеше редакторката. - Моля те, не ме наранявай!

- Но нали ме искаше по-лош, за да съм убедителен? Всички жени сте еднакви. Искате ни лоши, а после се молите.

- Прости ми, сгреших. Аз съм само една тъпа смотана гъска, която си мисли, че си върши работата.

- Късно е либе за китка. И като казах китка... - Бъд хвана китката на редакторката, сложи я на масата и с един удар я строши, отделяйки пръстите от лакътната кост.

Писък в нощта. Очите се наливат с мрак. Отварят се рязко, като почти скъсват клепачите. Редакторката е будна и лежи в локва лепкава течност. Кръв! Изтръпва. Не е било сън. Святка уплашено лампата. Проклятие! Наистина е кръв, при това засъхнала, тъмна, не червена, а кафеникава... и е навсякъде... и мирише кофти... Момент... Какво прави тази ръка тук? Цяла? Не, не е кръв това, дори не е точно течност... Майната му. Жива е. Утре и без това е ден за пране.

- Ще види този скапан Бъд - заканва се редакторката. - Ще убедя Х. да го направи гей и ще го пратя в леглото с разплутия магазинер Хари. Ще убедя Х., че това е нужно за развитието на сюжета.

Редакторката злорадо потрива ръце и заспива блажено. Както може да спи само наакано бебе.