Лайняни цървули

Цървулите са велики!

За тях няма недостъпни места. Когато решат, че трябва да достигнат до определено място, нищо не може да ги спре. Дори пътят да е кален или направо лайнян, те смело ще прешляпат през помийната яма и ще отидат там, накъдето са се устремили.

 Цървулите не мислят за имиджа си. На тях не им пречи, че докато вървят към целта, ще се покрият с мръсотия. Даже си мисля, че мръсотията им харесва и че я приемат като украшение върху иначе безличната си визия. Каквото и да си говорим, цървулите не впечатляват нито с вид, нито с други качества. Те са си едни обикновени, никому ненужни цървули.

Т.е. почти никому. Един уважаващ себе си човек не би обул цървули със смокинг или вечерна рокля, нито пък ще отиде с тях на театър, ресторант и дори на мач. Ако обаче тръгнете да газите в лайна, цървулите са вашите хора…. обувки. И съм сигурна, че когато ги навирате в тор, им доставяте удоволствие. Защото единствено там, в лайната, цървулите са предпочитани пред разните излъскани обувки, над които хората треперят и които бършат с мокра кърпа, ако в дъждовно време върху велура попадне дори капчица кал. Но цървулите никой не ги жали.

Да си призная, на мен малко ми е жал за тях. Ама само малко. Става ми мъчно, като си помисля в каква тиня им се налага да се накиснат, до степен изобщо да не си личи кои са всъщност те под цялата гнусотия, полепнала отгоре им. И всичко това, защото искат да бъдат носени. И когато това се случи, гумата им се пука от щастие. Само че цървулите забравят или изобщо не знаят една важна подробност – когато се покрият с кал и лайна, тях никой няма да ги изчетка. Защото са само обикновени цървули.

Горките цървули… горките лайняни цървули.

Чорапи

Единичният чорап е най-мразеното нещо в гардероба. Дори да е здрав, чист, от хубава материя, с подходящ цвят и от известна модна марка (в реалността е невъзможно да срещнете чорап, отговарящ едновременно на всички тези условия; по-невъжможно от това да срещнете мъж, който е едновременно красив, умен, забавен, богат, умеещ да готви, перфектен в леглото, неизневеряващ, кавалер… Харисън Форд), той е абсолютно безполезен и непотребен (освен за еднокраките, но те също са малцинство, за съжаление… т.е. за щастие), защото е сам.

Има чорапи, които никак не са хубави, има и такива, които направо са грозни. Може дори да имат малки дупчици на петите… и на пръстите също. Може дупчиците да са направо дупки. Скъсани, вмирисани, дори бели –  чифтът винаги е за предпочитане пред единия сам чорап. Затова „красавецът на чорапите” бива отбутван при всяко отваряне на гардероба и никой никога не го търси.

Загубеният чорап е като починал съпруг. Когато след дългогодишно съвместно съжителство единият от двамата си отиде от този свят, често другият си отива скоро след него. Когато загубим чорап, почти веднага след това изхвърляме и другия. Чорапите са ушити, за да бъдат два. Заедно. Останат ли сами, не могат да изпълнят своето предназначение.

Понякога останалият сам чорап се комбинира, поради крайна необходимост от чифт, с друг сам чорап. Но произволното комбиниране на чорапи въз основа на някакво сходство, което все пак съществува между тях (цвят, материя, размер, например) не прави истински пълноценен чифт. Такъв насила сглобен чифт е по-лош и от единичния чорап и неговата нелепост предизвиква единствено подигравки.

За щастие, повечето чорапи остаряват заедно. С годините качеството на материята се влошава, цветовете избледняват, бавно се прокъсват (левият първи), но докато са чифт, все още вършат работа, все още са някому потребни. Дори само за домашно носене, след козметична хирургическа интервенция с игла и конец. Един здрав чорап е достатъчен, за да спаси чифта от изхвърляне. Затова е важно чорапите да се пазят. Важно е всеки чорап да пази своя чорап (особено когато пералнята ги завърти бясно в буря от прах за пране сред бошуваща вода). Макар да е вече скъсан и захабен.

Пазете чорапите.

Хората са чорапи.

Фасове

Фасове, фасове, фасове... Навсякъде около мен! Отмествам поглед, пълен с отвращение - мръсотията вече я няма. Аз не я виждам, следователно изобщо не съществува. Гледам езерцето. Плуват водни лилии... или нещо друго... абе има ли значение - някакви шумки плуват във водата. И един гълъб плува. И клечка... Хоп! Хартийка от мазна баничка (чак се е образувала емулсия). Аман от мърлячи! Искрено се ядосвам и за да се успокоя, се опитвам да визуализирам прасетата, които вече ми развалиха удоволствието от висенето на любимата ми пейка в парка (онази до дърветата, няма как да не я знаете).
Започвам да зяпам съсредоточено фасовете в краката ми като същински Шерлок Холмс. Забелязвам, че деветнайсет от всички въргалящи се угарки са от тънки цигари (и за марката се сетих, но няма да я кажа, защото в началото забравих да предупредя, че текстът съдържа продуктово позициониране). Интересно. Значи прасетата пушат еднакви цигари. Обаче става по-интересно - всичките деветнайсет фаса са изцапани с ярко червено червило. Т.е. ярко е по най-долните фасове. Това открих, след като разрових купчината. Значи прасетата са свине... и се червисват с еднакво червило... Чакай! Това в тъпо. Не е така. Свинята е само една и всяка следваща цигара е отнасяла малко по малко слоя червило от устните!
Развълнувах се от своята находчивост (като в един виц за съветски шпиони) и продължих да мисля (ми то било много приятно). Сега ми е любопитно защо мацката... свинята е висяла на същата пейка малко преди да дойда (червилото по фасовете е още прясно). Вероятно е чакала някого. Вероятно гадже (избрала е секси цвят за устните). Вероятно е чакала много. Изпушила е почти една кутия (деветнайсет цигари). И след това вероятно пичът (старомодната любовна хетеро версия, ще ме извините) е дошъл и не е имала време за последната...
Ами това е - разгадах мистерията! Доволна съм и пускам на земята (неволно) угарката от цигарата, която допуших, докато размишлявам. Гледам си часовника. Ще си запаля още една, обаче... Ъ... Свършили са. Отварям нова кутия. Пак гледам часовника. Вадя огледалце. Ужас! Червилото ми съвсем се е изтрило. Първо ще се червисам, пък после ще пуша. Вядя червеното червило, нацапотвам се едно хубаво, после отварям чисто нова кутия цигари (от тънките) и докато търся запалка, без да искам изпускам недоядената баничка, която се измъква от полиетиленовата торбичка и понеже изхвърлих хартийката (не помня къде), се пльосва върху плочките и на всички страни се разхвърчава сирене. Добре, че поне намерих запалката.
Паля. Пуша. Гледам си в краката. Двайсет фаса с червено червило... Къде се бавиш, мамка ти!?

Просвета за богат-беден

„ПРОСВЕТА” – ОБИДНО НИСКИ ЦЕНИ!

Как не се сетиха ПР-ите на издателството да използват този хиперболизиран слоган, който, както се видя на практика, щеше да се окаже единственият слоган, който буквално отговаря на предизвикания ефект сред потребителите. Защото потребителите наистина се обидиха и се наложи издателството да изтегли от пазара евтината черно-бяла версия на учебници за сметка на скъпата цветна.

Всичко това звучи като сценарий за поредната тъпа и плоска реклама, която дразни с липсата на дори минимален реализъм. Учудващо обаче, понижаването на цените наистина предизвика истерия сред масовия потребител, само че с обратен ефект. И вместо да се юрнат към книжарниците като на „Черен петък” към моловете, за да напазаруват изгодно, българите се разбунтуваха.

На мен пък истерията ми подейства отрезвяващо. Досега не съм си давала сметка за нещата около мен, които всеки ден ме обиждат и унижават, при това с мое съгласие и дори одобрение. Затова си напрегнах сивия мозък (като няма цветен, и тоя върши работа) и съставих един кратък и непълен, но достатъчен списък на икономическите обиди към мен и целокупния български потребител.

Нискотарифните самолетни компании – те не просто ни сочат с пръст, а направо крещят насреща ни „Бедни сте! Нещастници!” Само че ние сме стадо и вместо да се надигнем срещу тази социална несправедливост, която ни разделя на бедни и богати, им пълним джобовете с жълти стотинки.

Намаленията, промоциите и сезонните разпродажби – като всяка жена, и аз гордо съм се изправяла пред приятелки, за да се изфукам колко изгодно са ми излезли новите обувки, намалени от 79 лв. на 15. И многократно съм се присмивала на мацките, които са се прецакали да си купят рокля за 35 – моята е същата, от съседния магазин, ама за 20. Досега си мислех, че съм пестелива, рационална жена, която умее да управлява разумно финансите си (тарикат, казано иначе), но се оказа, че се заблуждавам и че всъщност съм голяма будала – жертва на дискриминация.

Броят на звездите на хотелите и ресторантите – не бях се замисляла, че когато отседна в хотел с 2, вместо с 4 звезди или си похапвам в кварталната кебапчийница, а не в лъскавото заведение до него, автоматично си признавам, че съм бедна. Затова държа цените да се изравнят. Имам предвид заведенията с 2 звезди да предлагат услуги на цени като за 4, а не обратното, защото ще се обидя. Ресторантьорите отдавна са казали – малкият бакшиш обижда сервитьора. По същата логика, ниската цена обижда клиента. Затова, много моля, коригирайте се!

Пиратските торент тракери – сега ще си призная нещо, което може би ще ме вкара в затвора, но няма начин – почнах с откровения и ще си кажа всичко, що ми е на сърце. Редовен клиент съм на всички преследвани от закона пиратски сайтове. Де да знам, че са за бедни, които нямат пари да си купят легално музиката на любимите си групи. След скандала с учебниците, веднага си закрих акаунта във всички такива сайтове. Но това не ми стига. Искам не просто да си призная греховете, но и да окажа пълно съдействие на компетентните органи в борбата със създателите на тези обидни за потребителя сайтове. Имам едно предложение, което може най-накрая да ликвидира тия паразити – нека след името на всеки пиратски торент тракер се добави пояснението „музика/филми за бедни”. Ще видите, че никой повече няма да припари до тях и дейността им ще се прекрати.

Цигарите без бандерол – по-евтини за потребителя, без данъци за снабдителя… и без приходи за държавата. Купувате ги, нали? Не признавайте, няма нужда всички да ходим в затвора. Аз ще призная заради вас, така и така изгорях по предишната точка с торент тракерите. И пак заради всички вас ще се почувствам обидена на тези, които ме принуждават да пълня мафиотските им контрабандитски гуши, за да спестя някой и друг лев за цветен учебник.

Увеличаването на заплатите и намаляването на сметките – това е най-кръвната обида от всички изброени и неизброени. Протестирам гневно срещу тази най-голяма социална несправедливост и държа да се поправи – битовите сметки, данъците и таксите трябва да нараснат, а заплатите да намалеят. Моля? Ааа, извинявам се – някой ми подсказва, че тук няма нужда от протест, защото си е така в действителност – цените скачат, заплатите не. Инфлацията е налице. Ами щом е така, какво се оплаквам изобщо? Държавата ме признава за богата. Нека „Просвета” си пуска евтини учебници колкото ще. Ако ще и безплатни да пусне даже. Аз парите има къде да си ги похарча, като не може при тях.