Вечеря за един

Голяма маса. Много пълни чинии. Една-единствена вилица. Тъжна вечеря.

26.08.2017

Приказка за Луната

Една нощ Луната напълня. Хората така и не разбраха от какво. Стояха будни, взираха се в небето и умуваха. Някои смятаха, че е изяла Малката мечка, други твърдяха, че е прекалено пълна – не може да е заради Малката мечка. Голямата трябва да е глътнала.

Цяла нощ никой не можа да мигне. Луната ревеше отгоре  и проклинаше наднорменото си тегло, а хората на свой ред, макар да ú съчувстваха, проклинаха нея, защото на другия ден трябваше да стават рано за работа.

Святкаха се лампи, отваряха се хладилници, безсънни хора излизаха по терасите и си приказваха. Настъпи такава нощна шумотевица, че мъничкото момченце – единственото, което спеше през тази луда нощ, се събуди. То отвори сънени очички и попита майка си, която четеше книга на столчето в детската стая:

– Мамо, защо не спиш?

– Не мога да спя, миличко. – усмихна се майката.

– А защо не можеш? – продължаваше с въпросите детето.

– Защото има пълнолуние и ми разваля съня.

– А защо Луната е пълна? Много ли е яла?

– Не, глупаче, Луната не яде.

– Ами тогава защо е пълна? – малкият вече ставаше нетърпелив.

– Не знам. – отговори майката. – Просто си е такава.

– Ох, мамо, излез и ú кажи да отиде на фитнес и ще отслабне. Толкова ли е сложно? Айде, лека нощ! – след тези думи детето се обърна с гръб към майка си, затвори очи и заспа сладко.

Още една шумна нощ

Петък вечер е и на мен пак не ми се спи. Сигурно защото още е рано - няма дори полунощ. Навън досаден щурец свири фалшиво, а голяма муха сякаш му крещи и го заплашва да му строши инструмента в празната тиква. Два едри комара се карат шумно - не чувам всичко, което казват, но май мъжкият нещо се е издънил. Тяхна си работа, няма да подслушвам. По горещия ламаримен покрив се гонят стокилограмови котки, носещи чизми 46-и номер, ако се съди по скърцането. Луната спи бая шумно, паякът си изплете снопа лъчи и се гушна в осмокраката си жена. След малко каляските ще станат тикви, конете - мишки, а принцесите - обикновени мърли. Само аз ще остана да чакам онова гадно копеленце - Сънчо. Кой знае къде се е запил, нещастникът. Пак ще го чакам до сутринта, но какво да се прави - и без това нямам друга работа.

Пълнолуние

Луна - дебелана се търкаля по звезден чаршаф. И тази нощ ще има пълнолудие.

Гранати

 Всичко в този разказ е измислено, от началото до края.

Мира Войнова сръчно постави взривателя на последната граната. Най-после! И последният сандък е пълен! Поръчката е изпълнена!

Мира е доволна от себе си, защото знае, че ще има голям бонус. Тя е на трийсет и пет и работи в местния военен завод, в цеха за гранати, вече десет години. Жена е, но от нея няма по-добра в тази работа. От една година, поради съкращения, изпълнява сама тази не особено сложна, но важна технологична операция. Това обаче не забавя производството, защото Мира, по-известна като госпожа Войнова сред колегите си, е наистина добра и често добавя някой и друг процент към заплатата в края на месеца. Някои от колежките ú завиждат и злобно шушукат зад гърба ú, че бонусите са за работата, която върши в леглото на началника, докато мъжът ú е на мисия в Афганистан. Разбира се, това са само клюки, защото Мира е щастливо омъжена от седем години и със съпруга ú се радват на три сладки деца – момченце на пет и близначки на три.

Докато Мира нервно подрежда работното си място и изчаква да стане без десет, за да си тръгне, две здрави млади момчета изнасят готовия сандък към склада. Оттам още утре сутрин гранатите, заедно с още оръжия заминават за Русия, а оттам – за Афганистан, тъй като между двете държави има договор за въоръжаване. Но това не е работа на Мира, нито на другите работници в завода. Тях не ги интересува кой купува оръжията, които произвеждат. За тях е важна заплатата в края на месеца.

***

Мира реже салата вкъщи. Децата са при баба си тази вечер и майката ще има възможност да си отпочине след тежкия ден. Решила е да прекара вечерта спокойно, пред телевизора, да си сипе една малка ракийка със салатата и да се поотпусне.

***

От кухнята се чува писък, след това звук от падащо на пода тяло. Мира лежи припаднала на пода. Говорителката от новините обаче сякаш не забелязва случилото се в кухнята и продължава невъзмутимо:

        –   … когато гранатата е избухнала в българския лагер. Убитият лейтенант Войнов е на трийсет и шест години. Оставя жена и три деца. За щастие, няма други жертви. С това емисията ни завърши. Останете с прогнозата за времето. Желая Ви спокойна нощ!

За „Конникът без глава”, критикът без мозък и предговорите пародия

Има книги, чиито (български) предговори са по-интересни от сюжета. Такъв е странният случай с „Конникът без глава”. Преводачът на книгата, който е и автор на впечатляващия предговор, е успял да съчини по-голяма измишльотина от Майн Рид, чиято история за обезглавен конник, препускащ из прерията, звучи достоверно в сравнение с безумията, съдържащи се в критическия текст.

За тези, които са чели книгата, няма нужда от преразказ, така че пропускам тази част, още повече, че не искам да спойлвам на незапознатите със сюжета, и се насочвам директно към същността.

Социалистическият прочит на произведението поставя на заден план любовната история между авантюриста Морис Джерълд и богатата наследница Луиза Пойнтдекстър и се съсредоточава върху конфликта между обикновения човек от народа и буржоата империалист. Но аз няма да ви преразказвам и предговора (който желае, нека потърси изданието на „Народна младеж” от 1969 г.), нито пък ще пълня настоящият текст с излишни цитати. И без тях е ясно, че критиката винаги е търсила и ще търси под вола теле и ще открива в книгите това, което е удобно и което е актуално в даден времеви период, за да има основание да насърчи или спре издаването на една книга.

И ако за критиката от преди 1989 г. най-важна е била класовата борба, то днес правят впечатление други сериозни теми, засегнати в на пръв поглед доста повърхностната приключенска книга. Само че тези теми днес по никакъв начин не допринасят за доброто име на Майн Рид и не го правят световно значим писател, а напротив – той заслужава върху него и произведенията му да се излее справедливият гняв на поне няколко международни организации.

 „Конникът без глава”, както вече казах, е (уж) приключенска книга, отиваща на моменти към романтичния жанр. Но това е само привидно. Ако се чете, както трябва (между редовете), ясно се вижда, че тя не е нищо друго, освен расистка книга. Героите на Майн Рид живеят в расови и етнически обособени общности, в които всеки мрази различния. Най-силна е взаимната омраза между бели и индианци, но и съдбата на негрите не е никак приятна. Обръщението „ей, негър” (цитирам по памет) би трябвало да тревожи всяко уважаващо себе си издателство. Освен това, Майн Рид демонстрира най-нахално национализъм. Двамата най-положителни герои – Морис Джерълд и Зеб Стамп – са ирландци по произход, също като автора. СлучаЕнос? Не мислА.

Организацията на феминистките също трябва да се посъбуди малко и да нададе вой, защото „Конникът без глава”, освен расистка,  е и сексистка книга, затова е недопустимо вече повече от 200 години да се разпространява сред младите и да заклеймява жените като по-слаби и по-глупави от мъжете. За главната героиня Луиза Пойндекстър авторът пише: „…тя е все пак човек, при това жена”. Този сексистки цитат не е изолиран случай, но е най-безочливият от всички и ясно показва отношението на Майн Рид към жените – те са хора, ама не съвсем.

Още един проблем в „Конникът без глава” е насилието над животните, описано с одобрение в множество сцени. Един от любимите герои на Майн Рид в романа – ловецът на мустанги Зеб Стамп – забива ножове в гърба на коня си, за да го накара да тича бързо, убива ягуар, който е защитен вид, ако не греша и извършва какви ли не издевателства над беззащитни живи същества. И той не е единствен. Въпреки това, тези убийци са представени като герои. Питам ви аз, природозащитни и всякакви други „зелени” организации, тези ли трябва да бъдат модел за подражание на подрастващите? Дори и само заради последната глава, книгата трябва да бъде забранена, защото там се говори директно за унищожаване на природата: „По места, където по-рано растяха гъсти гори, се появиха плантации.” Човекът е враг на природата и американците пречат на целия свят още от преди появата на Доналд Тръмп и не знам защо „зелените” стоят безучастни. Или, щом се строят плантации, а не ски писти, може? И щом се убиват диви прерийни коне, а не странджански кози, проблем няма.

Ето ви три основателни причини, поради които издаването на „Конникът без глава” трябва д се преустанови незабавно. И ако написаното дотук не ви е възмутило достатъчно, то гаврата с трупове вече трябва да прелее чашата на общественото търпение. Подигравката с обезглавения мъртвец, качен на кон и обречен да язди до края на времето из прерията, е не само гнусна от морална гледна точка, но и чисто физиологично може да накара всеки нормален човек на повърне от отвращение. Децата не бива да четат такива неща, защото имат склонност да копират модели и утре, недай боже, на някое хлапе може да му хрумне да направи нещо подобно със свой съученик заради откраднато гадже.

Въпреки всички лоши идеи в „Конникът без глава”, едно нещо не може да се отрече на Майн Рид – толерантността му към ЛГБТ общността. Мустакатата индианка Изидора Коварубио де лос Ланос е описана като красавица, въпреки че по-скоро прилича на момче. Авторът пише за нея, че ако била без мустак, нямало да бъде чак толкова красива, с което със сигурност печели симпатиите на джендърите.

Както виждате, предговорът е много важен. Дали ще открие класова, дари расова борба, все едно – критикът без мозък определя съдбата на „Конникът без глава”. А целта на всички тези критически текстове е да удовлетворят множество интереси. За съжаление, този на читателите видимо не е сред тях.

Лекарства

Към българската Здравна каса
съм с положителна нагласа.
В рекламите засмени бабчета
замерват ни с различни хапчета.

За всяка болест има лек -
бъди спокоен, мой човек!
За менструални болки, за мигрена,
за зъбобол или за хрема -

каквото и да те натръшка,
дори и да е срамна въшка,
веднага ти ще оздравееш.
Ако от старост изкуфееш,

да се нагълташ с "Гинкоприм",
а за сърцето - "Аспирин".
Ако те мъчи простатит,
а бабата е със цистит,

ще ти помогне ей туй чудо -
таблетка "Простамол", но уно.
И щом се вдигне самолета,
захапвай с мощните ченета.

А щом натисне те разстройство,
не проявявай ти геройство.
Пий "Лопедиум" и "Стоперан"
и не ходи със гъз насран.