Заспивал ли си?

Заспивал ли си лошо наранен,
когато топла кръв около теб се стича
и раната в сърцето ти мълви:
"помни, че тебе никой не обича!"

Заспивал ли си, без да те целунат
и без да чуеш "мило, лека нощ"?
Въртиш се в полусън и все се питаш:
"С какво сгреших? С какво съм толкова лош?"

Заспивал ли си сам, студен и болен
и без да има кой да те завие?
Несвързано бълнуващ в страшна стреска,
ти молиш се: "Дано да ме убие!"

Душата ми

Душата ми е болна и бездомна,
жадуваща да скита по света.
Защото даже вкъщи тя се чувства,
че никога не си е у дома.

Душата ми - скована в белезници
от предразсъдъци и правила
и шибана от техните камшици,
тя пак крещи "Не ще се примиря!"

Душата ми е винаги самотна
и много често тъжна, неразбрана.
Но хората ме гледат и си мислят,
че вечно съм щастлива и засмяна.

Душата ми отказва да приеме,
че този свят е свят на завистта.
Затуй изгражда собствени закони,
в които се прокрадва лудостта.

Януари 2009 г.

Най-идиотските Фейсбук статуси - част ІX

Юли 2018

• Колкото и да философстват в рекламите, онова, което те кара да станещ сутрин е нуждата да се изпикаеш.
• Ако хората те търсят, само когато са на зор, значи си кенеф.
• Свиренето на орган не е голяма философия. Всяка жена го може, както и голяма част от мъжете.
• Ако не се лекува с ракия, опитайте с шамари.
• Търси доброто там, където го няма и то ще се появи, за да можеш да го намериш.
• В много песни жените сме сравнявани със стихии. Особено популярни са огнените жени, които изгарят мъжете, но като че ли в реалния живот предпочитана е жената вятър, която духа яко.
• Иска ми се да си завра настроението във фризера, за да не се разваля така лесно.
• Не търсете нещо, а някого.
• По-добре с вирнат нос, отколкото с провесен или разбит.
• И времето лекува, но с антибиотик е по-ефективно.
• Най-незабравимите пътувания са тези на въображението.
• На всеки тайничко му се иска да се тагне в нечие сърце.
• От всяка свирка дърво не става. 

Август 2018

• Ракията още на дървото, а той вече сложил формичките за лед в хладилника.
• Който не умее да плаче, не умее и да се смее.
• Жена, която не може да вдигне на мъжа си скандал, със сигурност не може да му вдигне и... самолета.
• Върху себе си работят тези хора, върху които не иска да работи никой друг.
• Суровият живот прави човека печен.
• По-лесно е да заспиш гладен, отколкото да се наядеш заспал.
• Никой не се справя с напрежението по-добре от електротехниците.
• Сутрин се чува кукуригането на обедната супа.
• Номерът е да продължиш да се смееш, дори след като изтрезнееш.
• Най-мразя да ми казват, че всичко ще е наред, когато аз искам да е по диагонал.
• На търпеливите всичко им се нарежда след време, а нетърпеливите сами си нареждат нещата веднага.
• Не яж в тъмното! Има опасност да се объркаш и вместо банан да налапаш хуй.

Септември 2018

• Скъпи хора, овцете не пасат вашите цигари, затова не пушете тяхната трева.
• Не наричай враг всеки, който ти е неприятен, така както не наричаш приятел всеки, с когото ти е приятно да разговаряш. Не мрази онзи, когото не искаш в живота се, защото изпиташ ли някакво чувство към някого, било то обич или омраза, знай, че този човек ще бъде част от живота ти.
• Един става богат, друг става човек, но богат човек - почти никой.
• Приятелите не са хората, на които помагаш. Приятели са онези специални хора, на които позволяваш да ти помагат, когато не можеш да се справиш сам.
• Знам, че да отбираш каймака е лесно и приятно, но въпреки това предпочитам да ровя в утайката, защото е по-интересно.
• Кое е онова нещо, което ти имаш повече нужда да ми дадеш, отколкото аз да получа от теб? Отговор: мнението си.
• Хубавото на нещастието е, че тогава човек има щастието да разбере кои са истинските приятели.
• Любовта изпълва сърцето, но изпразва главата.
• Ще видите вие каква сила прави съединението, когато стане късо.
• Страх лозе пази, обаче смелостта го засажда.
• Когато имаш много за даване и искаш да дадеш всичко това на някого, но той иска да вземе съвсем малко, най-добре не му давай нищо.
• Капят листа, капят носове - есен е.

Гъз

Отритван, недооценяван -

зад тебе винаги е той,

дори да няма грам сланинка

или да е полепнал с лой.

И няма никакво значение

дали е рошав или бръснат - 

от него всеки се срамува,

макар да го поддържа лъснат.

Той никога не е на показ,

а с гащи винаги обут

и често той несправедливо

във себе си понася шут.

А щом е станала издънка

и чаши почнат да се тряскат,

макар вина да няма, първо

с шамари него ще напляскат.

Но щом прище ти се да седнеш,

веднага той под теб застава.

Без него няма миг почивка

и щеше да си вечно права.

Гъзът е мазнина над мускул,

по форма е като сърцето

и често може да се случи

да е по-хубав от лицето.

Гадна есен, не си добре дошла!

Не знам какво се превъзнасят сантименталните лигльовци по скапаната есен. Златна била, красива била – дрън! Отврат! Няма по-грозен сезон от нея и аз предлагам национален референдум за нейната отмяна.

Като дойде това време от годината, имам чувството, че някой е изсипал съдържанието на кошчето от тоалетната върху листата на дърветата. Сякаш използвана тоалетна хартия и тампони висят по клоните и грозят пейзажа. Затова не мога да си обясня влечението на художниците да рисуват есенни дървета. Кич и цигания, като в индийски сериал – тук жълто, там червено… Човек може да повърне останалата след летните диарии част от червата си.

Хората също погрозняват през есента. Висящи сополи от носовете и храчки от гърлото заразяват въздуха, който и без това вече не мирише на море, а смърди на печени чушки, кисело зеле и джибри.

Като споменах храна, човек спокойно може да си умре от глад и жажда. Времето на бирата вече е минало, за вино е рано… Вариант остава да пиеш топъл студен чай (демек, не от хладилника) или класически топъл, но да го чакаш да изстине, че иначе пък се потиш, а потенето е опасно за здравето. Няма вече диня (значи няма и мастика), няма череши, няма свежест. Само тикви и зелки. Глад, мизерия и поголовен мор.

За есенната мода изобщо не искам да отварям дума, че ми е болна тема. Потници се съчетават с кубинки, вълнени пуловери с джапанки и какви ли не още извращения, за които ме е срам да говоря. И като завалят ония тъпи дъждове, като се разкаля навсякъде, вървиш като през кенеф и обувките стават на лайна. Язък за труда на производителите на обувки.

Абе, мразя я гадната есен и искам да се маха! Да си помита окапалата по земята шума от оплешивелите дървета и да върви на майната си!

Дъждовни капки сипят се по моята глава

Raindrops keep fallin`on my head Raindrops are falling on my head and just like the guy whose feet are too big for his bed nothing seems to fit those raindrops are falling on my head they keep falling. So i just did me some talking to the sun and i said i didn't like the way he got things done  he's sleeping on the job those raindrops are falling on my head  they keep fallin' But theres one thing i know the blues they send to meet me won't defeat me it won't be long till happiness steps up to greet me Raindrops keep falling on my head but that doesn't mean my eyes will soon be turning red crying's not for me cause, i'm never gonna stop the rain by complaining. because i'm free nothings worrying me.   written by Hal David and Burt Bacharach

Дъждовни капки сипят се по моята глава Дъждовни капки сипят се по моята глава и също като в приказката за високата мома не мога да се вместя в рамката. Тия дъждовни капки, как само се сипят по главата ми. Със слънцето си поговорих малко току-що и казах му, че не харесвам как нарежда някои неща. То си спи на работа, а дъждовните капки се сипят по моята глава и продължават така. В едно съм сигурен – те ми носят тъга, но няма да е все така и скоро щастието пак ще ми помаха с ръка. Дъждовни капки сипят се по моята глава, но това не значи, че очи от рев ще зачервя. Ревльо не съм аз и с мрънкане дъжда няма да спра. Свободен съм аз и затова нищо не ме тревожи в този час.

България на три морета? Добре, че не е

Не си истински българин, ако не носиш в сърцето си идеала за България на три морета. Няма по-патриотична идея от тази да смяташ, че светът ни принадлежи на нас, българите. Защото ние сме най-старите. Дошли сме по тези земи, още преди сътворението на човека. И преди Големия взрив. И преди македонците даже. И се гордеем с това. Със старостта се гордеем.

Стар народ сме ние, българите. Спокойно може да ни викат „бабата на Европа”. Населението ни застарява, мисленето ни – и то остаряло. И в действията си също сме едни баби… Но това не е критика, а възхвала. Ние не се срамуваме от възрастта си, нито от миналото си. Срам ни е само от размера и от настоящето и затова не искаме бъдеще. В миналото искаме да живеем! Искаме България на три морета, в училище да се въведат народни носии вместо униформи и (само ако не е прекалено), всеки ден да дават „Време разделно” по телевизията на мястото на „ВИП Брадър”.

Ще си позволя да споделя едни мои опасения с вас, преди да са върнали Крумовите закони, защото за това, което ще напиша сега, със сигурност щяха да ми резнат и двете ръчички.

Та, да ме прощават патриотите, но добре, че България е останала малка по територия вследствие на разни задкулисни интриги на Великите сили, които все искат да ни прецакат географията, защото ги е страх от историята ни. Вместо да ги псуваме, трябва да сме им благодарни. Чакайте, не бързайте да ми скачате на бой, сега ще обясня защо!

Представете си, че България си беше останала на три морета. Или, за да не прекалявам, поне да бяхме запазили Санстефанска България. Давате ли си сметка как децата ви щяха да учат география, при положение, че сега едвам „избутват”? Така че хиляди благодарности на „виновниците” за орязването на границите ни. Нека техните деца се мъчат да запомнят формите на релефа и многообразието от полезни изкопаеми сега, докато тарикатчетата от малка България си гледат кефа в часовете по география.

Да оставим училището. И без това е отживелица. В момента състоянието на пътищата е доста незадоволително, меко казано. Я си представете три-четири пъти по-голяма територия, която се нуждае от поне още 5 магистрали. Умът ми не го побира кога щяхме да ги построим. А за цената на винетките да не говорим. Както и за разходите за гориво, особено през лятото, когато всичко живо се юрва към морето. Ама едно е да идеш до Бургас, друго – до бреговете на Адриатика.

Като споменах морето – ето още един плюс: сега имаме само едно море, на което не можем да отидем лятото. А ако бяха три, тройно щеше да ни е яд, че не ни стигат отпуската и парите, за да отидем на почивка. Виждате ли колко сме облагодетелствани всъщност, а?

Ами това е положението – България е малка и стара… малка, но стара… Обаче какво значение имат възрастта и размера? Все пак това е държава, а не хуй, затова няма оправдания, че не върши работа.