 |
| Снимка: Симона Панова |
Симона Панова твори в жанр, който никак
не ми е на сърце. Парадоксално, но поредицата ѝ „Змей закрилник“ се превърна в
моя любима, въпреки че изобилства от митологични същества. Симона е истинска
вълшебница както с думите, така и с иглата. Нейните книги приличат на красиви
шевици, събрали цялото тайнство на литературата.
1.
На кое митологично същество се
оприличаваш?
Старая се да съм като самодивите:
да бъда спокойна, да си върша работата и да не се бъркам на останалите. Струва
ми се обаче, че досега все някога щях да съм се превърнала в юда.
2.
Искало ли ти се е наистина да вградиш
някого в основите на крепост?
Да: себе си. Не мога да реша дали
това е страшно егоистично, или точно обратното. Ролята на закрилница би ми
паснала идеално: идеята ми допада и бих се постарала, а и имам чувството, че
бих се справила прилично.
3.
Освен да бродираш, умееш ли и да тъчеш?
Не. Прабаба ми имаше стан на
село, който заемаше цялата стая, но така и не го овладях. Пробвала съм се на
малко станче, колкото да схвана принципа – така разбрах колко е сложно да създадеш
фигури и да запазиш тъканта равномерна. Затова и не си позволявам да твърдя, че
го умея.
4.
Имаш ли влечение и към някой чужд
фолклор, освен българския?
Огромно: скандинавски, гръцки,
келтски, римски, източен, всякакъв. Интересна ми е логиката, с която митовете обясняват
света, както и повтарящите се мотиви и връзката им с психологията. Обичам
различните типажи герои, които срещаме и в литературата, да не говорим пък за
фантастичните същества – те са ми любими!
За своите книги съм се спряла на
българския фолклор, понеже е изключително богат, а и не толкова често използван
във фентъзито засега.
5.
Кой ще победи в битка между змей и
дракон?
Змеят, разбира се – ако аз
описвам битката. Това ме поставя в ситуацията на Андрей Гуляшки, чийто Авакум
Захов надвива „007“.
В моя защита, драконите са представяни
по различни начини в легендите, но често – като зверове без логична мисъл.
Змейовете пък имат разумно съзнание, което е значително предимство. Лично аз
предпочитам да поставя змей срещу змей: изравнени сили, следователно повече
интрига.
6.
Защо в твоите книги насилието е толкова
малко?
Малко ли е? На мен ми стига.
Обичам да пиша истории, които да искам да прочета – и без това ги препрочитам безброй
пъти по време на редакцията. Причините за някоя битка обикновено ме вълнуват
повече от нея самата, затова се съсредоточавам върху тях. Съюзите, враждите и
предателствата на героите са ми по-интересни от протяжните бойни сцени.
7.
А защо нямаш истински отрицателен герой?
Нямам и истински положителен герой.
Никой не е изцяло зъл или съвършено добър. Крайностите носят риска образите да станат
черно-бели и плоски като изрязани от картон. Всяко качество си има и
съответните нежелани странични ефекти: прекаленото търпение се превръща в
нерешителност, дисциплината – в студенина, смелостта – в прибързаност, нежността
– в уязвимост. Използвам това като тласкам героите си отвъд границата на
търпимото, за да проследя как биха реагирали в дадената ситуация. Старая се да
ги изграждам реалистично, независимо дали са хора, змейове или самодиви.
8.
Кой от твоите змейове тайно си мечтаеш
да те залюби? 😉
Тайно: Йордан. Явно: Пламен.
Владо ми е най на сърце, но него го чувствам като син. Реалистично (в абсолютно
възможната ситуация да ме залюби змей) с Пламен бихме се разбрали най-добре. Няма
да лъжа обаче – и Йордан хич не бих го върнала. Като цяло спазвам принципа на
Кула: „Ако е змей, да е Караогнянов.“
9.
Честно: „Мамник“ или „Змей закрилник“ е
по-доброто Северозападно фентъзи?
Честно: не са в една и съща ниша.
Различни са и затова допадат на различни читатели.
Въпреки фантастичните мотиви,
„Мамник“ има по-реалистичен тон, вкарва елементи от криминално разследване, местна
история и дори политика. Докосва се до хорър жанра и залага на множество
преплетени времеви линии.
„Змей закрилник“ е замислено като
младежко градско фентъзи с разнообразни герои, лежерна атмосфера и чувство за
хумор, въпреки засегнатите сериозни теми – поне такава е била целта ми.
Романите са твърде различни, за
да ги сравнявам. Насърчавам обаче всички да прочетат и обикнат и двата. Никому
не е нужно да си играем на „Кой е по-по-най“.
10. Страх ли
те е от свръхестественото и необяснимото?
Притежавам скептичен ум и здравословна
доза цинизъм, но това не ми пречи да проявявам любопитство. Гледам на тези
явления като на възможен извор на идеи за някой бъдещ сюжет. Повече ме блазни миналото:
суеверия, проклятия, вещици, призраци и митични създания. Извънземните и
космическите приключения не ме влекат.
11. На кое място поставяш „Змей побратим“ сред
книгите на 2023 г.?
Лично за мен: на единственото.
Дори да бях прочела всяка книга, публикувана през годината, пак нямаше да мога
да отговоря друго, без да ставам лицемерна. А за това доколко е „добра“, не
мога да съдя. Дала съм всичко от себе си, за да е възможно най-доброто, на
което съм била способна в дадения момент. Ще цитирам любимите „Керана и
космонавтите“: „Толкоз мога – толкова давам“.
12. Писала
ли си текстове за метъл песни?
Това ми е мечта! Не се имам за
поетеса, но усещам ритъма на стиха и мисля, че бих се справила и с по-сложна
структура, както е в тежкия жанр. Последните няколко години слушам основно
български рок и метъл и ми прави впечатление, че все повече групи пеят на български.
Обожавам концептуалните албуми, в които песните разказват цяла история, и с
удоволствие бих се пробвала с подобен проект. Защо не и двуезичен? Старание и
хъс не ми липсват, друго не обещавам.
13. Напиши
припев за саундтрака към филма „Змей закрилник“… моля… и ако може, изтананикай
го. 😊
Уж съм алт, обаче в колата ставам
колоратурен сопран и положението е страшно! Затова няма да пея. Ако ти е
любопитно обаче що за рими редя, в последната част на змейската трилогията ще
откриеш нещичко.
