От идея до търговска марка

Остава по-малко от месец до премиерата на „Последните джедаи” – осмият поред епизод от „Междузвездни войни”, а аз все още не съм казала и дума по темата. Може би на тези, които ме познават, мълчанието ми им прави впечатление, може на никого да не му дреме за мен и моето мнение – все едно, сега най-накрая ще си кажа, каквото имам да казвам.

Ако питате ще гледам ли Епизод 8 – да, ще го гледам (все пак, фенка съм – няма как да не ме човъркат въпроси от рода на кои са родителите на Рей, какво ще стане с принцеса Лея и жив ли е Хан Соло). Ще гледам и 9, ако Силата е с мен до тогава. И съм дотам.

„Междузвездни войни” не е само един обикновен филм и така е било винаги. „Междузвездни войни” е велика идея, религия, любов и начин на живот… и мания.  Точно към последното се насочва „Дисни”. Филмите вече не се правят заради идеята, а само за пари. Защото се разчита на вманиачеността на феновете. Не искам да обиждам никого, но феновете (тук не става дума само за звездните, а въобще за феновете) понякога се държат като стадо и не проявяват критичност. И са готови да харчат парите си за всяка ненужна вещ, върху която се появи кофата на Дарт Вейдър. Ако ще да струва повече, отколкото могат да си позволят.

В действителност, да си фен не означава да приемаш безусловно всяка помия, която решат да ти предложат под марката „Междузвездни войни” (за съжаление, днес „Междузвездни войни” е преди всичко търговска марка). Гениалната идея на Лукас отдавна е опорочена с ненужно разпъване на локум – по последна информация, подготвя се нова трилогия без Скайуокър. Ми то е все едно от CBS да извадят Форестър от „Дързост и красота”. И за това вина имат не само алчните директори в „Дисни” и зомбираните фенове. Виновен е и Лукас. Защото продаде своята далечна галактика. И ако той може да гледа унищожаването ù спокойно и може да понесе превръщането на „Междузвездни войни” в космически вариант на „Дързост и красота”, аз не мога. Силата вече не е с мен. Да видим до кога ще бъд с вас. И дано тези джедаи наистина да бъдат последни.

Какво общо с Харисън Форд?

На 5-и май, точно ден след Световния ден на „Междузвездни войни”, моят зверски красавец ме попита защо съм избрала него, след като няма нищо общо с Харисън Форд – еталонът ми за мъж. Помня датата на този разговор не защото съм някаква маниачка, за която всяка разменена дума с гаджето е историческо събитие, което трябва да бъде описано и увековечено в розов дневник на сърчица… и звездички, а защото на следващия ден отново ми се наложи да си отговарям на този сложен въпрос – защо режисьорите на спиноф филма за младия Хан Соло избраха Олдън Ерънрайх за ролята, след като той няма никаква физическа прилика с Харисън Форд?

Връщам се първо на въпроса на моя млад Хан Соло (все пак попита първи). Гледам снимката му, гледам и оригинала (по пода обилно се стичат лиги) и се мъча да видя поне нещо общо във визията на двамата... очите – не, формата на носа – не, на устните – не… може би веждите? Да, ето…. мммм, не, сбъркала съм. Да му се не види! Прекарах се с гадже, което прилича на Харисън Форд толкова колкото и пичът, който ще играе младия Хан Соло. Значи и моят симпатяга можеше да получи ролята, ама да бях се сетила да го пратя на кастинг… Нищо, може би е по-подходящ за младия Ричърд Кимбъл…

 Наистина сбърках с избора… обаче… я един момент! Кой каза, че съм търсила двойник на любимия ми актьор? Съм ли наистина…? Абе съм, и държах на дребните детайли. Ами да. Един пич така и не стигна до втора среща, защото нямаше белег на брадичката. Иначе беше точно копие на дядо Хари, ама на кастинга го разкарах. Няма да правя компромиси я. Да се беше ударил по брадичката месец преди да излезем заедно и сега можеше да е с мен.

Тогава как се класира младият ми Хан Соло ли? Ами просто се появи на кастинга неканен… нахален… самоуверен… и против всякаква логика, точно той получи ролята. Защото АЗ…знаеш, you scruffy-looking nerfherder. ;)

Чрез личната история, която разказах с най-голямо неудоволствие (мразя намесата в личното ми пространство и обикновено го заключвам с катинар, след което заравям ключа на дъното на океана) се опитвам да си отговоря на въпроса, който ме тормози от няколко дни – как Олдън Ерънрайх, симпатяга иначе, се добра до ролята на младия Хан Соло, без да отговаря на единственото изискване – прилика с Харисън Форд. Вероятно по същия начин, както и моят междузвезден красавец – просто се е явил на кастинга, на шега, и е спечелил сърцата на режисьорите, накарал ги е да забравят какво всъщност търсят и ги е убедил, че той е човекът за тях. А дали аз ще се излъжа за втори път да се влюбя в различен от „еталона ми за мъж”… 25.05.2018. 

Космическите кораби ще се задвижват от педали

През следващите години ни предстои да наблюдаваме истинска революция в „Междузвездни войни”. Педали ще задвижват тайфайтърите, W-wing, X-wing и... и..., а защо не дори „Хилядолетния сокол”.

Знам, че любителите на технологиите ще оспорят думата „революция”, защото за революционно може да се смята нововъведение, което рязко променя досегашната ситуация в положителна насока, казано най-общо, а педали имаше и колата на Фред Флинстоун, с която той си джиткаше из Бедрок по време на Каменната ера. Да не говорим, че летящи превозни средства трудно биха се задвижили по този примитивен начин – дори бързите крака на Юсейн Болт не биха били достатъчно бързи, за да развият скоростта, необходима за излитане.

Може би аз не се изразих ясно и затова излезе, че Джей Джей Ейбрамс, чиято е идеята за педалите, е непрогресивен малоумник – в масово производство няма да бъдат пуснати космически кораби, задвижвани с крака. Не за такива педали става въпрос, а за онези другите (май правилният термин беше „хомосексуалисти”, но аз ще си карам по народному).

Идеята на Ейбрамс вече има доста противници, но аз този път (изненадващо) не съм сред тях. Точно обратното (изненадващо), приветствам я. Нямам нищо против педалите... извинете, гейовете... хомосексуалистите да живеят в една далечна галактика (и да ги няма в нашата), да са част от фантастичните филми, също като Звездата на смъртта и еуоките, например, които съществуват само в измисления свят на „Междузвездни войни” (но ги няма в нашия) и нямам нищо против да ги срещна в кръчмата „Мос Айсли” (стига да не ги срещам в баровете из Студентски град).

Опа, май шегичките станаха по-груби от расисткия хумор на Кид Рок, който той изля върху черните си братя и сестри по време на 88-та церемония по връчването на наградите „Оскар”. Истината е, че нямам нищо против пед... хомосексуалистите. Приемам, че те са равноправна част от обществото ни и след като „Междузвездни войни” до известна степен е проекция на нашата действителност, тогава защо да не населят и космоса с педерасти? Проблемът е другаде – да си гей (по-готино ли ви стои от педераст?) днес е право, но с тенденция скоро да се превърне в задължение. С други думи – всички трябва да станем хомосексуалисти, за да не ни смятат за старомодни и нетолерантни. (Май хомосексуалист е най-готино, а?). Тази засилваща се задължителност на хомосексуализма изисква появата на персонаж педал-гей-хомосексуалист (харесайте си термин, а може да добавяте и още синоними) и затова вероятно още в Епизод 8 ще си имаме джедай-гей (аз си избирам тази думичка, защото завършва на „-й”).

 Тук идва логичният въпрос на последователите на Тъмната страна – „а защо геят да не е сит? Само джедаите ли са готини?”

Темата е много деликатна и имам лошото предчувствие, че феновете ще се хванат за гушите заради новия персонаж. Защо, наистина, геят трябва да бъде джедай? Ами много просто – ако го направят сит, гей общността ще скочи срещу сценаристите и режисьора с мотива, че педалите не могат да бъдат отрицателни герои, защото са прекрасни, чувствителни, мили хора и принадлежността им към Тъмната страна ще се изтълкува като опит за оронване на престижа им. Така че педалът задължително трябва да бъде джедай – спор няма. И тук червените си мечове вадят почитателите на ситите – „значи е по-престижно да следващ Светлата страна, така ли?” Ако пък, да не дава Силата, направят гея сит, пак същите зачулени с качулки фенове ще изпищят като прободени от Кайло Рен: „Първо негър щурмовак, сега пък педал сит. Все на наш гръб гаври и все джедаите да са много убавите...”

Вече назря хипотетичен конфликт, затова от „Дисни” ще трябва да помислят за включването на поне двама педали в сагата (дори в техниката педалите са минимум чифт), за да са доволни и феновете на Тъмната, и феновете на Светлата страна. Ще бъде прекрасно, ако между новите герои пламне любов, която да стане причина за обединение на двата воюващи лагера и по този начин в Галактиката най-после да настъпи междузвезден мир. Надявам се само продуцентите да си дават сметка, че при така създалата се мирна ситуация няма да могат да изпълнят плана си за безкрайното разтегляне на франчайза във времето, защото педалската любов между джедай и сит ще сложи край на „Междузвездни войни”.

П.П. А защо героят хомосексуалист непременно трябва да е педал, не може ли да е лесбийка? Това е сексизъм и не знам защо си траят феминистките.

За лошите предчувствия, падащите звезди, големите разбирачи... и изкукалите пенсии

* Текстът е фрашкан със спойлери!

 „Имам лошо предчувствие” – повтарям си тази реплика от момента, в който разбрах, че ще излезе нов филм за „Междузвездни войни”, при това режисиран вече не от Лукас. Представях си как „Дисни” ще превърнат най-великия филм за всички времена (никой да не ми противоречи, че ще премина към Тъмната страна и... не отговарям какво ще направя) в лигава мелодраматична боза, например, или че ще заложат само на визуалните ефекти, като по този начин ще прецакат историята; че ще вкарат нови, невзрачни и безлични герои; че новите актьори ще се изложат.... и допреди няколко месеца упорито твърдях, че няма да гледам филма (че си и вярвах даже).

Естествено, гледах „Силата се пробужда”, при това чаках премиерата с такова нетърпение, че през последните седмици виждах герои и мотиви от „Междузвездни войни” навсякъде – кошът за боклук се трансформира в R2-D2, кофата – в Дарт Вейдър, а парцалът за пода – в светлинен меч (така започнах да го ползвам по-честичко).... но лошото предчувствие си остана.

Джей Джей Ейбрамс, нещастникът, обаче, противно на очакванията ми, си е свършил работата отлично и ме лиши от удоволствието след  като гледах филма да кажа със самодоволно-саркастична усмивка: „Аз казах ли ви, че тия олигофрени от „Дисни” и скапаният им режисьор ще развалят всичко?”. Внушителните специални ефекти не бяха за сметка на историята – динамично развиваща се и в същото време достатъчно вълнуваща, макар и предвидима. Това е и основната критика на част от феновете – че не видяхме почти нищо ново в сюжета – въртят се познати мотиви, но с други герои, така че не е трудно да се предвиди какво ще се случи в следващата сцена. Точно това пък ми допадна и ме спечели, убеди ме, че Ейбрамс не е предал идеята на Лукас и че за него филмът значи не по-малко, отколкото за създателя му или за феновете – подходил е с уважение към предишните филми и преходът към новата трилогия е плавен и логичен. Много екшън, като в предисторията и препратки към оригиналната трилогия в сюжета – отлична комбинация!

Познатите ни герои – Лея, Чуи, Трипио и R2 са си хем  същите, хем  вече са по-зрели и за разлика от по-старите филми, тук разкриват по-широка гама от емоции. Определено се забелязва израстване дори при най-големите шматки, като Трипио. Принцеса Лея вече не е онази малка, капризна лигла, която иска да се налага над другите, а разумна, улегнала стара дама с много класа. Кари Фишер никога досега не ми е правила такова добро впечатление. Май вече я харесвам (въпреки неизменната завист към нея). Люк Скайуокър също е променен в положителна насока – вече не е някогашното хилаво, смотано хлапе, а закръглен, симпатичен старец, който със сигурност ще бъде в основата на събитията, също като в доброто старо време. Няколко секундната му поява в самия край ми дава основание да смятам, че ще видим един много по-интересен, не толкова идеализиран Люк и изпълнение на Марк Хамил, с което най-после ще докаже актьорските си качества, тъй като в оригиналната трилогия се залага основно на визията му (то пък една визия... но това е друга тема).

Не очаквах, че ще се случи, но наистина се влюбих в новите герои, моментално, без да се налага да премислям дълго отношението си към нях. Младите актьори са прекрасни и се вписват отлично в обстановката, до големите звезди. Крехката принцеска Дейзи Ридли е неузнаваема на екрана, в ролята на мъжкараната Рей,  която щеше да ми стане новата любимка, ако беше пречукала тъпото копеле Кайло Рен.

Като казах Кайло Рен, ще ме извинява Адам Драйвър, обаче много се е объркал. В едно интервю беше споделил, че не възприема героя си като злодей. Явно този човек не е съвсем наред, защото Кайло Рен е самото въплъщение на злото, в него няма дори частица добро (не знам къде го видя Лея това добро у него) и той е героят, към когото не изпитвам абсолютно никаква симпатия и чиято смърт искам да видя още в Епизод 8 (в момента това е единствената причина, поради която искам да го гледам). Иначе много силно изпълнение на Адам Драйвър, моите поздравления – накара ме да го мразя истински.

Абсолютният ми любимец от Новата генерация герои е пилотът Поу Дамеран. Щеше да е страхотно, ако го бяхме видели в повече сцени, за да се насладим на силното мъжко присъствие на Оскар Айзък. За момент се притесних, че хубавкият нов пилот може наистина да е загинал след катастрофата в самото начало, но имах предчувствието, че е оцелял и ще се появи отново. Ето едно предчувствие, което се оказа вярно. Надявам се, че в Епизод 8 ще отделят повече внимание на Поу, защото е интересен персонаж, за когото за съжаление не научихме много до момента (втора причина да гледам и следващия епизод).

За да завърша темата за героите – мисля, че всички, които бяха настроени срещу Джон Бойега и които щяха да бойкотират филма заради присъствието на чернокож, сега не трябва да си замълчат, а да поднесат големи извинения, защото той е страхотен в ролята на щурмовака Фин. А симпатягата ВВ-8 сигурно няма да заеме мястото на R2 във фенските сърца, но е сигурно и че в сърцата на феновете вече има място за него, точно до R2-D2. Изобщо, доста звезди изгряха в „Силата се пробужда” (отговарям на собствения си въпрос от една предишна публикация).

Филмът не се оказа това, което очаквах, и слава богу. Лошите предчувствия не се сбъднаха и сега, вместо да напиша най-хейтърския си текст, пиша може би най-положителния. Безспорно „Дисни” имат много безумни идеи, но за момента поне ще си позволя да се успокоя, защото тези идеи са все още само във вид на проекти и защото най-големият ми страх не се сбъдна – Епизод 7 категорично не е боклук.

Накрая бих искала да кажа все пак и нещо негативно, защото не се ли заям поне за една дреболия, няма да съм аз (точно една е и забележката, която имам и наистина е дребна, но все пак няма да си затрая). Субтитрите са ужасно направени. Хората, които са превеждали филма са се подиграли с перфектно свършената работа на целия снимачен екип. Недопустимо е филм с космически размери като „Силата се пробужда” да излезе на екран с правописни грешки и английски субтитри да вървят под българските, когато героите разговарят на непознати езици. Сякаш са правили превода в нощта преди премиерата и не е имало време за намеса на редактор. Но пък, от друга страна, нека на всеки филм само това да му е кусурът – лошо направените субтитри.

... и не, малкият, съвършенството не може да се усъвършенства. Може обаче да се запази положението и за момента точно това се случва с „Междузвездни войни”. За момента...

***

П.П. Знам, че накрая все ще се намери идиот, който да ме апострофира, че съм забравила нещо (или някого), затова бързам да кажа: „Я си затваряй всезнаещата човка, тъпако!” Нищо не съм забравила, а го пропуснах съвсем умишлено, защото просто не ми се говори за Хан Соло (може би някога, съвсем скоро, ще му отделя специален материал, защото за мен е прекалено важен и не искам да го коментирам наред с останалите герои, просто като най-обикновена част от цялото... пък и нека първо ми мине малко мъката от случилото се). Така че нито дума за изпълнението на Харисън Форд – този побъркан пенсионер, който със сигурност има вина, че видяхме падаща звезда от моста (който е гледал филма – знае за какво говоря, а който не е, се досеща. Ах, ти любопитна сврако, казах ли да не четеш, защото има спойлери!?). Наистина не ми се говори за играта му – ако зависи от мен, ще спечели „Оскар” (обаче не Айзък, него бих искала аз да го спечеля) за ролята си на поостарелия, още по-чаровен Хан Соло. Ама няма да спечели „Оскар” (между другото, тъпата статуетка е копие на Трипио –  не че е важно, просто го отбелязвам като факт, от който не следват никакви изводи), дори няма да бъде номиниран, защото Хан Соло не е достоен за награда герой (и защото Академията не се интересува от мнението ми... а аз пък не се интересувам от нейното) – той не е нито хомосексуалист, нито умиращ в агония болен старец, наркоман, черен... или някакъв друг шизофреничен типаж, любим на филмовите разбирачите. Просто е прекалено готин за сухарските вкусове на критиците, така че посмъртно (буквално) няма да спечели тяхното признание... Но сега наистина не ми се говори за Хан. Може би следващия път... или пък не...

Ще падне звезда или ще изгрее звезда

Тази година Осми декември, Коледа и Нова година се обединяват в един по-мащабен, глобален, космически празник, който ще се чества в целия свят точно в 00:00 часа на 18-и декември. Има нещо много символично в часа и датата на прем... на празника. Най-напред – полунощ. Тайнствен час на чудеса, в който обикновено по това време на годината очакваме да се роди Спасителят, а седмица по-късно пък отброяваме оставащите секунди, след чието изтичане новата година заема мястото на старата. После имаме 18-и. Осем. Числото, символизиращо безкрайността. От „Дисни” вече заявиха, че искат да превърнат „Междузвездни войни” във вечен, безкраен франчайз. Едно – (филмово) събитие номер 1, до момента номер 1 по предварителна продажба на билети... с една дума – създателите са си поставили за цел филмът да е пръв във всяко едно отношение. И накрая – декември... за избора на месеца нямам обяснение, но все едно (и без това вече доста телета излязоха изпод вола).

Събрани в едно, тези факти предопределят, че точно на този ден, в този час Силата трябва да се пробуди и да постави едно ново, вълнуващо (да се надяваме) начало. Рождеството на новата трилогия ще даде отговор на въпроса „може ли съвършенството да бъде подобрено”, който зададе героят на Лео Ди Каприо в „Бърз или мъртъв”. Може би ще се сбогуваме с любимите Люк, Лея, Хан и Чуи (както вече се сбогувахме с други обичани персонажи: Оби-Уан Кеноби, Йода и Дарт Вейдър), а на тяхно място ще дойде Новата генерация от герои и злодеи, която ще поеме щафетата, т.е. светлинните мечове и ще продължи битката между Светлата и Тъмната страна, като по този начин ще запълни (евентуално) празнината в сърцата на феновете (макар че не виждам кой би заместил Хан Соло, например).

Тази част от земното население (обзалагам се, че това е по-малката част), която не живее в света на „Междузвездни войни”, съвсем естествено (и противоестествено по мое мнение) не разбира техния... нашия свят и се дразни на лудостта, която ни е обхванала от известно време насам. Има много причини, поради които хората не харесват филма и, разбира се, всичките са неоснователни. Едни го критикуват, защото е по детски наивен, други директно го определят като глупав, но това не означава, че трябва да извадим бластерите и да започнем да стреляме без предупреждение по тези хора, защото те имат право да не са прави. Лично аз дори се радвам, че не всички са така обсебени от „Междузвездни войни”, защото в противен случай намирането на билети, особено за първата прожекция, щеше да е по-трудно от намирането на Люк.

Съгласна съм единствено (и то само донякъде), че истерията с пазаруването наистина е прекалена. Месеци преди премиерата всеки уважаващ себе си фен трябва да се е сдобил със солидно количество мърч. Кайло Рен, Дарт Вейдър и ВВ-8 изскачат от кутии със зърнени закуски и пакетчета носни кърпички; появяват се върху долни и горни гащи, презервативи (дали има и дамски превръзки?)... а цените на всичките тези играчки, очаквано, са доста надути. Наистина е безсмислено да похарчиш цели 2 лева за обикновена пластмасова чаша, върху която едва се различава образът на любимия ти герой (в това отношение феновете на Хан Соло и Люк Скайуокър сме облагодетелствани, защото никой не се е сетил да ги сложи поне на картинка в обикновени дъвки). От друга страна, обаче, как може празник да мине без практически ненужни подаръци? Та нали и на Коледа, докато чакаме да се роди малкият Исус, с още по-голямо нетърпение чакаме да дойде Дядо Коледа?

Един от любимите ми упреци към нас, вманиачените последователи на джедаите и ситите, е че се вълнуваме от измишльотини, когато светът е на прага на война,  винетките са по-скъпи от частите на „Хилядолетния сокол” и в общи линии сме заплашени да изживеем реално сценария от „Междузвездни войни". Само че ние не сме апатични дебили, за каквито ни смятат. Точно обратното. Феновете на филма също се вълнуват от политика -  едните поддържат Светлата страна, а другите – Тъмната. Това обаче не ни пречи да бъдем приятели, защото над всичко стои любовта към „Междузвездни войни”. За сравнение – между привържениците на различните политически партии съществуват вражда и разделение, защото за тях червеният, синият или зеленият цвят са по-важни от любовта към страната (отбелязвам го като факт – мечовете на лошите са червени и това ме кара да се замисля дали Лукас не е противник на една конкретна политическа партия?). Дори спортът ни разделя на червени и сини, омразата ескалира и се стига до фатални инциденти. Да сте чули обаче фенове на „Междузвездни войни” да са извадили мечовете и да са си рязали ръцете заради това, че нямат общо становище по вечния въпрос „кой стреля пръв”? Или защото едните смятат за по-добра оригиналната трилогия, а другите – предисторията? Или защото според част от хората Лукас е съсипал филма, като е направил промени в някои сцени след повече от 20 години, докато другата част счита,  че по този начин е постигнал съвършенство?

Изобщо всичко на този свят, за което се сетите – политика, религия, спорт, дори музика – разделя хората, а различните убеждения пораждат насилие: бият се леви с десни, християни с мюсюлмани, левскари с цесекари, чалгари с метъли... Така че, уважаеми рационално мислещи, здраво стъпили на земята, пораснали хуманоиди, може би все пак има какво да научите от нас – вятърничавите, вдетенени фенове на „Междузвездни войни”. Не виждам нищо лошо в това, че някои от нас ще влязат в киното с черна маска и светлинен меч (при това бутафорен). По-добре, отколкото с черна маска и бомба (истинска), нали?. И може би, ако си направите труда да изгледате всички епизоди непредубедено, когато си припомните суперлативите по адрес на космическата сага, които някога сте чували от нас, накрая и вие ще признаете: „Истина е. Всичко това е истина” .

Господи, колко си некадърен

Не са луди хората, които вярват, че светът е създаден от симпатично беловласо старче, защото това е истината. Аз дори знам името му. Знам и точната дата, на която започва всичко. Естествено, ще ви издам с кеф тази несекретна информация, защото важните неща не ги пише в Библията и ако разчитате само на нея, ще си умрете в неведение. Датата е 25 май 1977, а истинското име на Създателя... името му е... неговото име е... Джордж Лукас.

Впрочем, ако сега някой си мисли, че сравнението между Лукас и Бог е неприемливо, прав е. Защото Лукас създаде „Междузвездни войни”, а какво създаде Бог – само един калпав свят. Господ яко е претупал работата – трудил се Нашия само шест дни, ама толкова се е и трудил – ръцете си е оставил. За сравнение, Джордж Лукас, макар и постигнал съвършенството, продължава да работи върху творението си и до днес, докато Бог отдавна е изоставил проекта си на произвола.

По отношение на качеството Космосът на Лукас е на светлинни години пред Света на Бог. Нищо чудно, че днес много хора са заменили принципите от Книгата на книгите с тези от Филма на филмите и охотно бягат при Дарт Вейдър, Люк Скайуокър и Хан Соло (вместо на Терминал 2). Не че преди милиони години в една далечна галактика животът е бил по-различен от нашия – същите взаимоотношения между мъжа и жената, същото противопоставяне на расите, мафиотски организации, които контролират бизнеса и т.н. Само че в тази далечна галактика Доброто и Злото непрекъснато се борят за надмощие – веднъж на власт е Републиката, после невидимата заплаха става видима и Федерацията прави преврат, после клонираните атакуват, но ситите си отмъщават, след това се появява нова надежда за добрите, веднага Империята отвръща на удара, но джедаите се завръщат... и така до безкрайност. На Земята такава битка няма – все лошите командват, откакто свят светува и всички са ок с това. Обаче аз не искам да вярвам, че Светът на Бог е несправедлив, по-скоро съм склонна да се съглася, че в него въобще няма друга страна на Силата, освен Тъмната, и заради това липсва разнообразие. В тази връзка е интересно да се обърне внимание на отношението на героите от космическата сага към политическите лидери. Обикновените хора (и другите видове) не подкрепят злодеите, като императора и Дарт Вейдър, а същевременно земните фенове на „Междузвездни войни” ги обожават – доказателство, че тук хората са свикнали със злото дотолкова, че дори го харесват. Понякога се чудя как може да носят тениски и всякакви дрънкулки с лика на Вейдър и как може да симпатизират на Империята. Но на нашата планета открай време си падаме по диктатурите и лудите водачи (за справка виж учебника по история, няма значение на кое издателство). Днес нещата не са по-различни и щом като Путин има привърженици, защо и Дарт Вейдър да няма? При всички положения не е по-лош от Владимир Владимирович или от който и да било съвременен политик.

Всеки свят се крепи на морални устои, изграждащи религията. За нас това са Десетте Божи заповеди (а също така Петте стълба на исляма и какви ли не още дивотии), а за героите от „Междузвездни войни” – Джедайският кодекс. Мисията на мъдреците Мойсей, Мохамед, Буда и Йода е да проповядват тези добродетели сред непросветените и да им помогнат да намерят правилната посока в живота. Естествено, и много отдавна, и по наше време, и в една далечна галактика, и в познатата ни има хора, които не спазват правилата на възприетото от общността философско учение. Интересно е взаимодействието между моралните и не чак толкова моралните обитатели в Света на Лукас и в Света на Бог. При нас се казва, че с какъвто се събереш, такъв ставаш. Тази древна мъдрост е доказана отдавна, но има разлика в начина, по който протича метаморфозата на персонажите в „Междузвездни войни” и тази на земните жители. Мошеникът Хан Соло, например, попада в компанията на идеалиста Люк Скайуокър и на учителя Оби-Уан Кеноби и скоро се превръща в нравствено извисена личност с принципи. Ако обаче те тримата бяха родени в света, създаден от Бог, щеше да се случи точно обратното – не Хан щеше да стане благороден като Люк и Оби-Уан, а Люк и Оби-Уан щяха да станат негодници като Хан. Вероятно младият Скайуокър щеше да се откаже от идеята да спасява някаква си луда принцеса, вярваща в утопии, да започне да се занимава с контрабанда като новия си приятел и да изпълнява поръчки на подземния свят с цел бърза и сравнително лесна печалба. Разбира се, не всички герои от „Междузвездни войни” избират да вървят по пътя на джедаите, защото Тъмната страна дава повече възможности за професионално развитие. Пътят на джедая е труден и дълъг, но най-смелите и най-упоритите успяват да се докажат, дори когато следват правилата. В Света на Бог начинът да успееш е само един – да се съюзиш с лошите. Не искаш ли да играеш задкулисни игри и да манипулираш другите, трябва да се примириш, че ще си винаги последен. И докато пред героите от филма стои изборът дали да успеят честно или нечестно, т.е. по-бавно или по-бързо, пред нас изборът е между това да успеем или да бъдем честни. Голям избор ни е оставил Бог, няма що.

Двата свята си приличат не само като съдържание и идеен замисъл, но и визуално. Специалните ефекти са важна част от работата на Лукас и до голяма степен на тях се дължи очарованието на „Междузвездни войни”. Бог също си служи с много специални ефекти – при него се наричат „природни бедствия”. Ефектите придават зрелищност на произведенията и на двамата творци, но докато Лукас ги използва, за да гради с тяхна помощ своя свят, Бог ги пуска в действие с цел да руши нашия. Доста груби разбирания за ентъртейнмънт.

Сходствата между Света на Бог и Света на Лукас се откриват във всеки дребен детайл, като се започне от момента на сътворението. В началото Бог изрече „да бъде светлина!”, а Лукас – „камера...и снимаме!” (който не вярва, че това са били точните думи, може да върви по дяволите... или по ситите), но и в двата случая „в началото беше словото”. И въпреки, че святмейкърите са използвали еднакви материали и обща схема, хората все пак предпочитат действителността на „Междузвездни войни” пред действителността, в която живеят, защото Лукас просто се е справил по-добре от Бог с изпълнението. Нещо като задачата в предаването „Мастър шеф”, когато всички получават кошница с едни и същи продукти, работят по една и съща рецептата, само че крайният резултат при някои е ужасна помия, а при други – шедьовър. Да го кажем направо – има талантливи хора (може би думата „хора” в случая е неуместна) като Джордж Лукас, има и некадърници като Бог. И, за съжаление ние принадлежим на света, създаден от некадърника, така че колкото и да се опитваме да избягаме, накрая, подобно на всички нелегални бежанци биваме върнати насилствено там, където ни е мястото. Затова НЕКА СИЛАТА Е С НАС!