Валс и рози с италиански нотки

Мога да направя обзор на концертната година още в средата на лятото, защото след Guns and roses всичко би било крачка назад в моята лична класация. Досега не съм правила такъв текст, защото най-досадно винаги ми е било да чета описания на концерти и на спортни състезания. Не си ли бил част от преживяването, всеки преразказ е лоша версия на оригинала. Но тази година е специална, защото успях да попълня колекцията ми от музикални преживявания с всичко, което съм искала (или не съм си представяла), да гледам и слушам на живо, и то в България. Затова ще се опитам да пресъздам и да запазя емоцията от богатия ми музикален живот.

 

Андре Рийо – кралят на валса от 21. век

Дата: 12.03.2025

Място: „Арена 8888“ София

Обичам класическа музика още от много малка. Първите ми спомени са от любимите „Том и Джери“, където за първи път чух Щраус, а след това и от началното училище, когато ни пускаха на касета различни произведения. Съучениците ми се смееха, а аз обичах да слушам, и се чудех дали ми има нещо. Двайсет и пет години по-късно изобщо не ме е срам да споделя, че това беше едно от най-красивите музикални събития, на които съм присъствала. Андре Рийо и неговия оркестър превърнаха „Арена 8888“ във виенски салон, с прекрасна музика и бални танци, в които участие, разбира се, взехме с мъжа ми – „На хубавия син Дунав“, точно пред сцената, сякаш наистина вълните ме въртяха като малка неуправляема лодка. И ако някой си мисли, че класическите концерти са скучни, много греши, защото в края към маестрото се присъедини дуетът „Лос дел Рио“. Децата на 90-те помним любимата ни „Макарена“, която всеки от нас е танцувал в детската градина. Публиката направо полудя. Един от най-веселите купони, на които съм присъствала. А най-хубавото е, че през следващата година Андре Рийо се завръща в България. Дали ще повторя? 😉

 

Таря Турунен – Living the Dream Together Tour

Дата: 04.04.2025

Място: „Асикс Арена“ София

Малко се зачудих дали да включа този концерт в „годишния отчет“, тъй като ще наруша позитивния тон, но все пак прецених да не спестявам нищо, което е част от календара. Досега не бях слушала Таря на живо, за сметка на това съм била веднъж на концерт на Nightwish – един от най-хубавите, на които някога съм била. Феновете на финландката няма да се съгласят с мен, но Nightwish може и без Таря, докато Таря без Nightwish… Не мога да повярвам, но това е най-скучният концерт, на който съм присъствала. Само „Една нощ в операта с музиката на Queen“ и пеенето на Славин беше по-лошо преживяване от това да стоя права три часа, докато слушам протяжните авторски песни на тази иначе толкова красива жена с невероятен глас. Мисля, че никога досега не съм била близо до заспиване на метъл концерт. Е, и това доживях. Концерта ще запомня с две неща – скука и мръсотия. Второто мисля да не го коментирам с подробности. ☹

 

Ричард Клайдерман – най-нежните пръсти и най-непохватнтоо чувство за хумор  

Дата: 11.04.2025

Място: НДК София

Никога не съм си представяла, че един пианист, който не е Джери Лий Луис, може да бъде толкова атрактивен, въпреки че чувството му за хумор е доста… френско. Радвам се, че въпреки колебанията присъствах на това шоу. Красива музика, невероятно изпълнение и много сполучлива мултимедия. Докато слушах на живо любима филмова музика, отново си спомних „Том и Джери“, а най-вълнуваща беше интерпретацията на „Фантомът на операта“ – мюзикъл, с който имам специална връзка и дълга история. Не знам дали ще я споделя. 😉

 

Ал Бано – и без Румина в него все още има пауър

Дата: 10.05.2025

Място: НДК София

От дете усещам някаква специална връзка с Италия и всичко италианско – футбол, музика, храна, мода… А любимият ми певец е точно Ал Бано. Затова когато видях, че ще идва в България, си купих билет, като подарък за рождения ден. Седмица преди концерта обаче присъствието ми беше под голям въпрос заради глупаво схващане. Все пак, успях да се оправя навреме – огромен късмет. Тъй като вече имах едно силно разочарование с друга голяма италианска звезда – Франко Неро – бях много нащрек този път, без очакване, че човекът и на живо ще е такъв, какъвто изглежда. И наистина – оказа се още по-симпатичен. Освен, че гласът му все още е на ниво, Ал Бано е най-искреният певец, който съм слушала на живо. Много приказлив, страшно сърдечен, той достигна директно до сърцата на най-малките зрители, придружаващи бабите и дядовците си. А когато по време на Sharazan остави публиката да пее и тръгна между нас, фенките му наборки полудяха. Имаше целувки, прегръдки, здрависвания – не отмина никого. Имаше усмивка за всеки. Но концертът не премина само в смях – Ал Бано не пропусна да отправи силни думи от сцената, свързани с войната. Защото големите артисти са големи хора преди всичко, с позиция. Те не се крият зад фалшив неутралитет, с идеята да се харесат на всички, а отправят послания, дори да са болезнени. И така, подаръкът ми за рождения ден беше ЕМОЦИЯ! Какво по-хубаво? 😊

 

Guns and roses – последната мечта

Дата: 21.07. 2025

Място: Национален стадион „Васил Левски“ София

За този концерт дори не бях мечтала истински. Групата се беше разпаднала вече, когато за първи път се влюбих в музиката им (и в Аксел Роуз). Затова се бях примирила, че GnR и AC/DC ще си останат липсващи в списъка ми с гледани на живо любими групи. Само че един ден видях новината… и после беше ясно… купих си билет, още преди да ги пуснат в масова продажба, и всички планове се въртяха около тази дата. За да не стане някой фаул пропуснах „Мидалидаре“ предишната седмица и не видях друг мой много любим изпълнител – Алис Купър. Но той ще дойде пак, убедена съм, докато за Guns and roses се съмнявам жестоко. За този концерт хем имам най-много какво да напиша – беше най-скоро, най-малкото – хем ми е най-трудно да си подредя мислите, тъй като го чакам от 12-годишна, да не кажа и от по-рано, и в момента съм отново тийнейджърка, която е със замаяна глава от срещата с любимата рок звезда. И на 63 Аксел Роуз все още е най-готиният рок певец (даже така е по-готин от преди 30 години 😉) и дори да беше излязъл на сцената без да пее, а просто да стои така три часа, щях да съм щастлива, че съм го видяла на живо, макар и отдалеч. Толкова диво тичане на концерт не е правил даже Йоаким Брьоден от „Сабатон“, най-малкото, защото техните концерти рядко са над 2 часа. А тези пичове направиха 3 плътни часа, макар да са все над 60-годишни. Изобщо не съжалявам, че въпреки лошата организация и нервите преди концерта, не се отказах и отидох. Щях да съжалявам цял живот, ако бях пропуснала единствения си шанс. А сега цял живот ще разказвам, че съм била там, в най-горещия юлски ден, и припявах на Аксел далеч от трибуните, докато свири на пиано в нощта November rain. 

 

Детски песнички с недетски текстове

Децата ви са пълни простаци още от детската градина и вие вините за това чалгата и телевизията? Мислите си, че малките се превръщат в идиотчета под влиянието на Сузанита, Криско  и всички онези чучела, които се чекнат по телевизията полуголи, пеят мръсотии и се наливат с алкохол? Я си помислете пак.

В репертоара на детските градини се съдържат песни, от които би се засрамил дори Митьо Пайнера и които не би изпяла дори най-простата чалгарка. Защото, колкото и невинни наглед да са текстовете, всъщност в тях се крие много по-дълбок смисъл, закодиран с цел развращаване на малките още от забавачката. Ще приведа само два примера, от които косите ви ще настръхнат и ще предпочетете всяка вечер да водите малките чудовища в чалготеките, където да разхвърлят салфетки пред това да ги поверявате на покварените детски учителки, които им пеят сексистки и перверзни песнички.

Чували сте, предполагам, още когато самите вие сте били деца, шлагера „От днес имам вече нови панталонки…“. И, предполагам, не намирате нищо нередно в текста. Но и съм почти убедена, че не одобрявате ЛГБТ общността и гледате с изцъклени очи, когато видите травестит. Истината е, че тази неприязън произтича именно от тази песен, с която са тровили мозъчетата ви още от крехка възраст. Спомняте ли си следния куплет:

 

Ще запратя всички рокли на тавана

да не би да хрумне някога на мама

пак да ме направи галено момиче,

че де ще се дена, кат ме види чичо.

 

В този откъс се разкрива трагедията на една разкрепостена майка, която дава избор на своя син да бъде такъв, какъвто тя е искала. Нима една майка няма право да избере дали да отгледа син или дъщеря? Но под обществения натиск, най-вече семейния, в лицето на закостенелия чичо – представител на стария патриархален свят, момченцето се превръща в сексист, в подтисник на жените, който пръска тестостерон наоколо и показва на света, че носи панталони и че е мъж, с когото всички трябва да се съобразяват. И то само защото е отхвърлил Истанбулската конвенция и се е противопоставил на джендър идеологията, заложена в нея.

И ако сексизмът и хомофобията в детските песнички не са достатъчни, за да ви отвратят, имам един много силен коз (по-точно кос), с който тотално ще ви изцакам. Става дума за популярния хит от детските градини „Тръгнал кос“. Отговорете ми честно, не ви ли притеснява детето ви да припява:

 

Тръгнал кос

с дълъг нос

през гората гол и бос…?

 

Гол и бос през гората! Та това си е чист ексхибиционизъм! А дългият нос всъщност не е нос, а нещо друго, което едва ли искате детето ви да види в парка, докато си играе сред дърветата. Това е песничка, в която се използва алегория и косът всъщност не е истински кос, а възрастен чичко, който не се притеснява да показва дългия си… нос пред малки момиченца и момченца.

Мисля да спра с примерите, защото будната ми съвест не може да понесе повече да мисли за това как съсипват умишлено държавата чрез образованието и културата. Виждам постоянно крахът на една нация, който започва още с раждането на всеки български гражданин, но вие, родители, сте слепи и глухи за простотията в детските градини. Доверчиво поверявате рожбите си на перверзни учителки и лелички, които искат единствено да посеят семето на разврата и омразата към различните в чистите душички.

Тайна вечеря или явен обяд?

Снимка: Уикипедия

 

 

 

 

 

 

 

 

Най-известното светско събитие евър е Тайната вечеря, която вълнува клюкарите и към днешна дата, почти толкова колкото последната ваканция на Гришо и Никол. Теолози, учени, философи, артисти и обикновени разтегачи на локум от векове се опитват да разбулят тайнствеността, с която е обвита последната вечеря на Исус Христос и да задоволят научния си интерес и още повече – чисто клюкарското си човешко любопитство.

Тайната вечеря обаче изобщо не е тайна, така както не е тайна, че мач между Кобрата и Джошуа няма да има. Ако става въпрос (а то става), дори не е била вечеря, но няма да бързам и ще разнищвам загадката дума по дума.

Макар да се е състояла при строга секретност,  няма човек на този (нито на онзи свят), който да не е чувал за Тайната вечеря. Тя е документирана подробно в Библията – първият таблоид в историята – в цели четири обширни статии (по онова време наричани евангелия) от евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан  - основоположници на съвременната журналистика, от които по-късно ще се учат всички светски хроникьори, като Николета Лозанова, например. Благодарение на тях знаем точното място (домът на някой си йерусалимски гражданин), деня (четвъртък) и часа на събитието (добре де, това точно не го знаем, но е било вечерно време); знаем кои са били гостите (дванайсетте апостоли), какво са яли (хляб) и какво са пили (вино), кой кого е целувал (това става по-късно), с кого си е тръгнал и т.н. Затова можем смело да твърдим, че в Тайната вечеря няма никакви тайни.

Заслуга да сме добре осведомени има и големият ренесансов художник Леонардо Да Винчи – първият папарак в историята, който овековечава момента във вид на внушителна фреска в църквата Санта Мариа Деле Грацие в Милано. Тук трябва да споменем за огромния късмет на Леонардо, а именно, че е бил художник, а не фотограф.  Ако вместо картина беше направил папарашка снимка и беше я пуснал в пресата или в нета, трудът му щеше да завърши безславно в кошчето на тоалетната, след обърсване на нечий насран задник, или щеше да събере няколко стотин лайка в социалните мрежи… и дотам. Изписано върху стените на църквата, обаче, изображението остава за вечни времена и продължава да подклажда любопитството на вярващи и невярващи в Христовото Възкресение. Непрекъснато се публикуват нови и нови статии, посветени на творбата „Тайната вечеря”, които твърдят, че са разкрили скритото послание на Да Винчи, което трябва да обърне представите ни за християнската религия.

Предположения много, но едно е ясно със сигурност –Тайната вечеря не е тайна и това е вън от всякакво съмнение. През изминалите векове библейските текстове и картината на Леонардо са проучени до такава степен, че вече няма място за въображение. Наскоро Дан Браун се заигра с темата за присъствието на Мария Магдалена на Тайната вечеря и връзката ù (интимна) с Исус Христос и, логично, беше анатемосан от Римокатолическата църква.

Както казах, изследователите са се занимавали с какво ли не (вероятно някой ентусиаст знае рецептите на ястията, които са се сервирали по време на вечерята, името на сервитьора, който е обслужвал масата и размерът на бакшиша, който са оставили Исус и неговите ученици). За мен обаче има нещо по-интересно, има съмнителен факт, който е пред очите на всички, но никой до сега не е повдигнал въпроса. И преди да ме пратите по дяволите, моля да се вгледате внимателно в едноименната картина на Леонардо. Виждате ли синьото небе, полето и планината през прозорците? Виждате ги. Това значи, че кръчмата се намира в околностите на града, безспорно. Но освен местоположението, пейзажът показва и друго и аз ще ви кажа какво, но първо да попитам колко лампи светят в стаята? Не виждате нито една, нали? Лампи не светят, но не защото Томас Едисон все още не е бил роден, а защото „вечерята” в действителност се е състояла на обяд (или, ако не се е състояла изцяло по обяд, поне е започнала тогава) и не е имало нужда от изкуствено осветление, тъй като през прозореца влиза достатъчно слънчева светлина. И именно защото е светло, виждате пейзажа навън.

Всъщност, едно пиянско събиране може да започне още сутринта и да завърши след полунощ или дори на другия ден. Тук обаче  случаят не е такъв. На картината се виждат пълни чаши, но опитното око на професионалиста веднага ще забележи, че това не са типичните чаши за червено вино, а най-обикновени чаши за безалкохолно, пълни с някаква червена течност, която категорично не е червено вино, защото никой уважаващ себе си сервитьор не би налял вино в такива чаши.

Знаем още, че едно парти обикновено свършва в момента, в който свърши алкохолът. А тук алкохол въобще няма, макар в евангелията да се твърди друго, следователно парти въобще не е започвало. Въпросът е какво, освен алкохола, може да събере 13 трезви мъже и да ги накара да прекарат заедно целия ден, без да им дотегне. Идва ми наум, че Исус може да е събрал приятелите си, за да ги почерпи със сок от череши, които е откраднал по-рано  през деня от Гетсиманската градина. И тази тайнственост на събирането да е с цел прикриване на престъплението, от една страна, и, от друга, с цел предпазване от нашествие на още любители на скъпите плодове. Но тази идея ми се струва наивна и донякъде обижда мъжествеността на събралите се.

Продължавам да разсъждавам за мъжките компании и за изобразеното от Да Винчи събитие. Знае се, че денят, в който се е състояло, е бил четвъртък (освен ако не поставим под съмнение и този неоспорим факт). А в четвъртък се играят мачове от Лига Европа. Да, обаче те са късно вечер, а вече установихме, че Тайната вечеря всъщност е явен обяд. Гледането на футбол е едно от любимите мъжки занимания, а като се има предвид, че всички присъстващи са седнали от единия край на масата (виж още в Уикипедия – „Тайната вечеря”), можем да допуснем, че срещу тях стои телевизор. Разпалените разговори, които очевидно водят мъжете, подкрепят тезата за футболна сбирка. А причината да се съберат тайно е да не бъдат заловени от жените си.

Само че нещо липсва в картинката. Липсва бирата. А футболните фенове без бира не сядат пред телевизора. Освен ако не допуснем, че всички присъстващи са пристигнали с личните си автомобили и заради това не консумират алкохол.

На рисунката се вижда ясно, че петима от присъстващите носят сини екипи и точно те са хората, които се карат с останалите. Това ме навежда на мисълта, че са левскари, защото те имат навика да хленчат и да се псуват с другите фенове. Първият от ляво си разменя остри реплики с апостола в червено, стоящ от другия край на масата. Седящият в десния ъгъл на картината апостол пък ръкомаха и обяснява на останалите двама за засадата, която съдията не е забелязал, а фенът, застанал от дясно на Исус (наше ляво) е облегнал глава на рамото на другия фен със син екип и плаче. По всяка вероятност събралите се гледат мач на Левски, загубен драматично от сините. Още повече, че последното участие на Левски в Евротурнирите датира някъде точно от времето на Христос. Така че хипотезата за футболна сбирка е достоверна донякъде. Стига да не се виждаше ясно дневната светлина. Но пък, от друга страна, някои мачове от Лига Европа се играят в по-ранните часове, така че нищо чудно Да Винчи наистина да е изобразил сбирка на футболни фенове, може би първата в историята. И това да е причината въпросният четвъртък да е известен като Велики четвъртък.

Всъщност, няма никакво значение какво е изобразено на картината. Излишни са усилията на изкуствоведите, които изчисляват разстоянията между главите на апостолите, анализират цветовете, търсят Светия граал на масата и се занимават с какви ли не още щуротии, без да забелязват колко явно е истинското послание на Да Винчи – Тайна вечеря изобщо не е имало поради простата причина, че Исус не се е криел. Иначе защо ще събира приятелите си посред бял ден, без дори да спусне щорите? Вероятно Да Винчи иска да ни покаже, че Исус не е имал претенции да е Божи син, нито пък е стоял начело на тайнствен орден (на Сион), нито пък е искал да сваля римският император.

Според мен обаче Леонардо е искал да покаже и друго и за да достигнем до неговото послание, не се нуждаем от символите, цветовете, перспективата, библейските сюжети, Исус и т.н. Важно е да се вгледаме не в Христос и учениците, не в хората, а да отправим поглед навън, през прозореца, към света. Ние, човеците, сме способни да се самозаблуждаваме и имаме склонността доброволно да се оставяме и другите да ни заблуждават. Склонни сме да виждаме мрак, там където струи светлина. Вглеждайки се прекалено много в незначителните детайли и обекти от картината (така подхождаме и към живота), ние не виждаме, че навън е ден, не виждаме истината или я виждаме, но не я разпознаваме, защото имаме предварителна нагласа, че около нас е тъмно. И вярваме, че е нощ. Защото някой така е казал. Макар да виждаме светлината.

Скорпионс оставиха глас, сърце и душа на сцената. AC/DC и Metalika подгряваха концерта на легендите

Още една сбъдната мечта – Скорпионс са тук!  Още един грандиозен концерт, от който имах късмета да съм част като зрител. Ето ги – Клаус Майне и компания, с чиито песни са ме приспивали, сега са само на няколко метра от мен. Не вярвам, че е истина… Но нека се върнем малко назад и проследим хронологията на събитията, довели ме тук.

И така, всичко започна преди около месец с въпроса „идваш ли на Скорпионс?”, подхвърлен ей така, между другото, от нищото, от моя брат. От този момент мисълта за предстоящия концерт обсеби съзнанието ми, животът буквално започна да се върти около това събитие, все още толкова далечно, но така силно жадувано. Времето сякаш течеше по-бавно. По дяволите! Няма ли как да пропуснем няколко скучно сиви и еднообразни седмици, няколко дни от живота ми, за да дойде по-бързо тази съдбовна дата – 16.12?

Най-после! След безсънна нощ настъпи така дългоочакваният ден. Ето ме – на входа на Арена „Армеец”, с билет към щастието в ръка. Група нетърпеливи фенове са вече там. Сковаващият до болка студ не е попречил на тези ентусиасти да дойдат облечени само с тениски на любимата група и да заявят пред всички, че са фенове на големите Скорпионс. С наближаването на обявения начален час вълнението расте все повече. В залата звучат едни от най-обичаните рок и метъл хитове. Така в ролята на подгряващи групи влязоха други легенди – Браян Адамс, Nickelback, AC/DC, Metalika. Все пак на сцената предстои да излязат богове. Нетърпението ме обзема все повече. Enter Sandman кара тълпата да изригне и с бурни аплодисменти да подкани Скорпионс най-сетне да започнат истинското шоу, за което съм дошла и аз. Но не, зазвучава Run to you… после приглушената светлина… и ето ги-великите – германци са на сцената, посрещнати от шумните и екзалтирани фенове.

Оттук нататък всичко е ясно – мега грандиозно двучасово шоу, което просто мина на един дъх, като един миг, запечатан завинаги във времето. Поостарелите вече момчета, в които навремето са се влюбвали нашите майки, не са загубили дори частица от чара и магнетизма си. Подариха сърцата си на всички нас, в замяна получиха нашите. Забавление, емоция, енергия, любов… получих накуп всичко, за което отдавна жадувам. И като кулминация на всичко зазвуча Wind of change – тази красива и знаменателна за цяло едно поколение балада. И този вятър нежно ме понесе на крилата си, за миг ме отведе в света на сбъднатите копнежи и мечти. И вече не съм същата. Днес съм по-различна от вчера, защото бях там, усетих посланието им, гледах в очите им, отразявах усмивките им, пях и държах протегнати ръце във въздуха, бях толкова близо тялом и духом до Скорпионс.

17.12.2013                                                    

Viva la musica... ама и текстът е важен

Обичам да слушам песните, за които ще стане дума по-нататък (и аз мога да обичам, колкото и да не ви се вярва) и обичам и другите хора да ги слушат. Много мразя обаче да не се разбират правилно посланията на тези песни и текстовете да се възприемат метафорично. Вашият подход към тълкуването на посланията е дразнещ и показва истеричното ви, неистово желание да бъдете умни и отчаяната потребност да докажете на другите колко сте умни. Е, аз пък имам доказателство, че е точно обратното (т.е. колко не сте умни).

За какво, предполагате, се пее в песента на Принс Purple rain? Естествено, за вас това е лигава любовна балада („лигава” е моя добавка), не очаквах и да мислите друго, като имам предвид ограничените ви, романтично настроени розови мозъчета. Затова и не ви прави впечатление, че дъждът е с необичаен цвят. Красиво, а? За вас розовият дъжд е символ на любовта, която се посипва върху любимата на лирическия герой. Пълни глупости! В розовия дъжд няма никаква красота – той издава тревога, внушава напрежение, защото не е нормално дъждът да бъде цветен. Оцветените валежи са признак за замърсяване, вероятно с цианидини, съдейки по розовото. Затова и Принс почти изплаква тази песен – защото е притеснен за бъдещето на планетата. Purple rain е наситена с болка балада, обаче не любовта  е причина за страданията. Съжалявам, ако някоя тийнейджърка е останала разочарована – това е положението. Песента, която обичате да си припявате не е посветена на жена, а на екологията и се радвам, че точно аз разбих романтичните ви илюзии.

Да опитаме с друга любима песен – Dust in the wind на Kansas. „Прах във вятъра” – какво ви говори това? Каквото и да мислите, не е вярно. Съдържанието на прах във вятъра е признак за недобросъвестно отношение на отдел „Чистота”. Вашите интерпретации на текста със сигурност са много красиви, но действителността е съвсем прозаична – Kansas сигнализират за прахоляка, който дишаме всеки ден, защото улиците не се метат редовно. И чак когато духне вятър, се вижда мръсотията. Така че в тази песен изобщо не се пее за вас и за вашата съдба, нито за бързо отминаващото време и няма никакви екзистенциални истини и философски дивотии, закодирани между редовете – всичко е само на редовете. Надявам се само, след като научихте истинския смисъл все още да харесвате и да слушате с удоволствие песента, защото е наистина прекрасна, макар и с малко повече смисъл, отколкото ви се иска.

Предполагам, че вече загряхте и ще се справите поне със следващата известна песен – обещавам да дам нещо лесно като... да кажем... например... айде нека бъде Love is in the air, защото така или иначе си говорим за въздуха. За какво се пее? За любов ли? Въздух? Я! Някой каза ли за замърсяване? Точно така. Според REC (идея нямам каква е тая организация) „въздухът е смес от азот (78%), кислород (21%), въглероден диоксид CO₂, някои инертни газове и известно количество водни пари. Във въздуха се наблюдават естествени замърсители, като прах и вулканична пепел, както и замърсители, които се отделят вследствие на човешката дейност.” (http://education.rec.org/bg/air/air_composition/index.shtml). Ако възприемем любовта като вещество, отделяно вследствие на човешката дейност, тя автоматично попада в групата на замърсителите и присъствието ù във въздуха, дори и да е естествено, е нежелателно и вредно. Така че браво на вас, този път се справихте.

Стига с този въздух, хайде малко да поговорим за водата (а после пак ще се върнем на околната среда, за да ни е по-интересно), пък и е време за нещо по-хард. Всички обичате Deep Purple и всички (дори и чалгарите) сте чували Smoke on the water. Преди години е бил популярен и преводът на заглавието – „Дим над водата”. Smoke on the water, fire in the sky… пее Йън Гилън и всички си умирате от кеф, тръскате буйни гриви и куфеете (и аз го правя, така че това не е упрек). Обаче аз знам и за какво се пее. Някой от вас, рокаджии, замислял ли се е досега за текста (ето сега вече ви упреквам) и за това, че този дим над водата и този огън в небето сигнализират за пожар вследствие на разлят петрол в морето (тук се сетих за един любим филм от детството ми – „Волният Уили”, в който се поставя същият проблем). Действията, по моя преценка, се развиват в района на Персийския залив, където се е спукал петролопровод за транспорт на „черно злато”. Заради сериозните проблеми, с които се занимава тази песен напълно заслужава да бъде определяна като една от най-великите за всички времена. Жалко обаче, че репутацията на Smoke on the water се дължи на музикалните ù характеристики и великолепното изпълнение, а силното послание на текста остава незабелязано. Дори феновете на Purple я смятат за безсмислица, но пък с готин риф и изпята жестоко, обаче са в голяма заблуда.

Няма как да пропусна, особено след като съм споменала вече Smoke on the water, песента с най-готин и запомнящ се риф в хард рока – Thundurstuck на любимите ми AC/DC. В тази песен, както и в парчето на Purple, никой не търси смисъл. Пък и кой слуша текста, когато музиката е трепач. Само че Thundurstuck не е песен с безсмислен текст от една дума – тя е призив да внимаваме, когато сме сред природата по време на гръмотевична буря, защото иначе ще ни порази мълния. Вярно, че не е точно на екологична тема, но пък ни кара да се замислим и да бъдем отговорни и внимателни с природните стихии.

Понеже стана много хард, зарязвам за малко метъла и ви пускам едно леко и приятно парче от 1987 година на Белинда Карлисъл – Circle in the sand. Симпатична изпълнителка, която пее предимно за любов, както е и в тази песен. Да, съгласна съм – и за любов се пее, ама освен любов, има и още нещо, както казваше Катето Евро. За мен е много важно да знам какви са тези кръгове в пясъка, защо и как са се образували (всъщност кръгът е един, но кой знае дали скоро няма да станат стотици). Разбира се, отговорът ми е известен отдавна, защото умея да разсъждавам логично и да възприемам буквално, вместо да тълкувам, но ми се ще и вие малко да помислите, докато се наслаждавате на песента. Ще ви дам и малко насоки, защото хич не ми харесва, че започнахте да говорите за космически кораби, които кацат по плажа. Няма никакви космически кораби, мили ми сладурчета, тези кръгове са отпечатъци от вашите палатки, които разпъвате нерегламентирано по плажната ивица. Палатките са кръгли и когато престоят известно време, омачкват пясъка и нарушават структурата му, а следите са неестетични и заради тези неприятни последствия от вашия престой на плажа правителството реши (правилно) да забрани къмпингуването.

Ами сори, ама пак се връщам на метъла – влече ме и това е. Ще ви препитвам още съвсем малко, обещавам. Просто няма как да пропусна Брус Дикинсън и неговата песен The power of the sun, която сигурно и вие обичате. А знаете ли, че тя предупреждава за опасните ултравиолетови лъчи, които излъчва слънцето и за необходимостта да се ползват слънцезащитни кремове на плажа? Споменавам тази песен, защото така и така от одеве сме на темата за морето, поне да я приключим.

Накрая искам все пак да поговорим и за летуването в планината. Докато слушате The fire burns forever на Hammerfall е хубаво да си мислите за опасностите от горски пожари, които, както знаете, се потушават много бавно и трудно, унищожават декари растителност и причиняват смъртта на и без това изчезващите животни.

Наистина съжалявам, че вашите любими песни носят съвсем различен смисъл от този, който бихте искали. Знам, че харесвате песни за любов и за силен дух и че искате в музиката да откриете собствената си житейска история, а певците да са вашата утеха и вдъхновение, но истината е, че вашите житейски истории не са толкова важни, колкото съдбата на нашата планета. И какво по-хубаво от това точно любимите ви изпълнители да са природозащитници, пропагандиращи опазването на околната среда (и водите), които като истински супергерои да спасят света от екологична катастрофа, и то само чрез силата на словото и музиката. Затова слушайте хубаво какво ви пее радиото и умната това лято.