Светлата страна на звездата

Тя измърка, докато отваряше двата си сини лотоса, а мъничкото ѝ носле се сбърчи, сякаш току-що бял чудотворен прашец беше докоснал фините невидими косъмчета вътре, предизвиквайки експлозия от наслади. Огледа се – определено не беше сънувала. Черни сатенени чаршафи обвиваха млечната ѝ кожа, точно в областта, където все още усещаше допира на Биг Дик. Изпъна крачета – десет прясно лакирани пръстчета се показаха изпод имитацията на звездно небе, а две нежни ръчички сгушиха възглавницата дебелана, в която потъна леко издадената брадичка. Значи мечтата ѝ се беше сбъднала – беше прекарала нощта с него, в апартамента му. А това под душа… сигурно беше той. Позна го по гласа – пееше тяхната песен. Онази, след която охраната не успя да спре много надрусаната руса красавица, която скочи на сцената и пред целия стадион целуна страстно смаяния Биг Дик – фронтмена на The Fuckers. Детайлите от нощта ѝ се губеха, но беше сигурна в едно – била е дива, съдейки по мускулните разтежения в бедрата.

– Добро утро, ъъъ… захарче! – Дик излезе от банята, увит с хавлия около кръста, с разрошена влажна коса и гладко избръснат.

– Кенди! – усмихна се тя и седна в леглото, така че сатененият чаршаф се образува свлачище по големите ѝ гърди, оставяйки ги непокрити.

– Да, вярно… Кенди – Дик извъртя глава, сякаш я виждаше гола за първи път. – Събудих ли те с моето пеене?

– Не се тревожи. И без това закъснявам. Виж колко е часът – почти… шест?

Кенди се изненада, когато погледна часовника – не очакваше рок звезда да става толкова рано, особено след концерт като снощния. И след последвалата нощ.

– Значи, червена? – Кенди посочи към косата му.

– Да – подсмихна се той. – Вече знаеш една от големите ми тайни.

– А снощи беше… имаше зелено, синьо, жълто и… – Кенди се опита да си припомни какви цветове беше видяла в косата му.

– Розово.

– Да, точно така. Но никога нямаше да предположа, че косата ти е червена… Почакай! Затова ли никога не слагаш такъв нюанс в гребена?

– На рок сцената има място само за един велик дългокос червенокос – засмя се Дик.

– Прав си. Затова ли избра къса прическа с пънкарски гребен?

– Да. Но в ежедневието не излизам така. Не искам да рискувам някоя домакиня да хване косата ми и да избърше праха с нея.

Кенди се закикоти чаровно, като сложи театрално ръка пред пухкавите си устни, по които все още беше останало някакво червило. Дик седна на един стол и започна да нахлузва боксерките си дискретно под хавлията, докато Кенди го разглеждаше с интерес.

– А татуировките? Какво се случи с тях?

– Може би вече са стигнали океана – разсмя се той.

– Рисуваш ли ги? Ей, това е откачено, ти си първият рок певец, чиито татуировки не са истински.

– И с други ли си спала? – намигна ѝ Дик, докато обличаше една семпла бяла тениска.

Кенди се изчерви и не отговори.

– Мразя иглите, но нали знаеш – трябва да поддържам имидж. Мацките си умират за огромния натопорчен пенис по целия ми гръб, а мъжете – за разтворените вагини по ръцете ми. За моя вкус обаче е доста вулгарно и предпочитам да ги отмивам след всеки концерт.

Кенди стана от леглото и се отправи към банята. Той я чу да пуска душа и започна да си представя как хладната струя се стича върху горещата ѝ кожа, карайки я да настръхне. Потръпна, докато приготвяше кафе и препечени филийки за новата си приятелка.

– Не мога да повярвам, че Биг Дик ми прави закуска! – Кенди беше във възторг, когато излезе от банята, с влажна свежа кожа и небрежно падащ пред лицето бретон.

Приближи се до него, увисна на врата му и го целуна страстно за благодарност. След това, още по хавлия, седна на един стол, разтваряйки уж неволно крака, захапа предизвикателно хлебчето и изчурулика със сладкото си гласче:

– Обичам те, Дик!

Той отпи от кафето и погледна сериозно в сините ѝ лотоси.

– Виж, Кенди, ти наистина си сладка и снощи беше страхотна, но… ти обичаш Дик, а не мен.

– А има ли разлика? – повдигна вежди тя.

Той не отговори веднага. Стана, като взе със себе си чашата за кафе, и излезе на терасата. След като изпуши една цигара, се върна в стаята и заговори на момичето, което невъзмутимо си похапваше с апетит.

– Ако прекараш един ден с мен, ще разбереш какво имам предвид.

– Искаш да кажеш… каниш ме да прекарам деня си с Биг Дик? – лотосите се разшириха и Кенди едва не се задави с портокалов сок.

– Не е нужно да говориш за мен в трето лице, ок? И да, предлагам ти да прекараш деня си с мен. Стига да нямаш други планове.

Кенди стана от масата, помоли за извинение, след което повторно влезе в банята. До ушите му достигна истеричен писък и се чу звук от приземяващи се върху плочките крачета. Дик само се засмя и поклати глава.

 

***

 

След малко повече от шест часа един стар неугледен форд подмина табелата на Йоло.

– Почти пристигнахме! – Дик усили музиката от радиото, което събуди Кенди.

– Толкова скоро? – тя потърка очи, сякаш не ѝ се искаше да слиза от колата.

– Хаха, ами… вече е обяд. Но ти проспа целия път, така че е нормално да загубиш представа за времето.

– Май ще ми трябва още кафе… впрочем… къде сме?

– В Йоло.

– Къде? Това Мексико ли е?

Дик се разсмя.

– Вече не. Тук сме в меката на доматите. Ще ти хареса. Обещавам.

Кенди мислено не беше съгласна, но може би новият ѝ приятел имаше изненада. Кой знае – може би някое салца парти, а може би – среща с фенове в провинцията? Реши да не задава въпроси и да се остави да бъде впечатлена. Не че досега не беше.

Неугледният форд спря пред една скромна къща, без бяла ограда и без морава отпред. Дик наду клаксона и слезе от колата. От къщата се изстреляха две деца – момиче и момче – на около десет, и се затичаха към него.

– Мамооо! Мики се прибра! – завикаха децата и се хвърлиха на врата му.

– Мики? – Кенди го погледна, но той само смотолеви едно кратко „ще ти обясня после“, и се наведе за прегръдка, която едва не го събори.

– Еййй, как я карате, а? Помагахте ли на мама, докато ме нямаше?

– Разбира се, Мики. Можеш да разчиташ на мен! – изпъчи се гордо момченцето.

Кенди забеляза, че и неговата коса е рижа, както и на момиченцето… също като на Дик. Нима това бяха… децата му? Защо, по дяволите, я беше довел тук? За да я запознае със съпругата си ли? Колко типично за цинична рок звезда.

– Закъсня, Майкъл! – едра жена с престилка, цялата опръскана в доматен сос, излезе от къщата. – Трябваше ми вчера, за сортирането. Добре, че беше Джина.

– Не му се карай, мамо, сигурно са го задържали до късно в хотела! – червенокосото момиченце застана пред Мики, сякаш да го защити от гнева на майка си.

– Така е, мамо, наистина ме задържаха. Но ми платиха извънредно.

Кенди си отдъхна мислено. Значи, това беше майка му, а децата му бяха братче и сестричка. Не избързваше ли обаче да я представи на семейството си?

Жената погледна строго големия си син.

– А тази коя е? – посочи към Кенди, като не се опита дори да се престори на дружелюбна.

– Гаджето на Мики! – извика рижото момченце, но сестра му го прасна по главата и изръмжа:

– Млъквай, Томи!

– Здравейте, госпожо, аз към Кенди, приятно ми е! –  Кенди подаде ръка.

– Ти ли си момичето на моя Мики? – лицето на жената се разведри от очакване.

– О, не, не съм, аз просто…

– Тя е колежка от хотела, нова е и снощи изкарахме тежка нощна смяна. Предложих ѝ да дойде с мен, за да се отърси от преживяването – Мики намигна на Кенди, чиито сини лотоси му благодариха, като се затвориха.

– Ами, добре дошла, Кенди, надявам се, че умееш да белиш домати. Имам нужда от още една помощничка. Майкъл и Томас не ги бива по фините работи, а Джина е бавна.

Още преди да се окопити, Кенди вече беше нахлузила престилка и се бореше с ципата на доматите. Мики забеляза колко е неумела в работата и реши да я измъкне, преди гневът на майка му да се излее като кетчуп от спукано шише върху непохватното момиче.

– Мамо, ще взема Кенди за малко. Искам да я разведа из града.

Преди да изчака утвърдителен отговор от майка си, Мики навлече едно протрито яке, мушна тайно по стотачка на Том и Джина, и поведе Кенди към колата.

– Ще ми обясниш ли какво става тук? Защо те наричат Мики и какви са тези домати? – Кенди имаше толкова много въпроси, и не знаеше дали иска да научи отговорите им.

– Майкъл Доналдс. Приятно ми е! – подаде ръка той.

– Значи, не се казваш Дик?

– Нали не мислеше, че съм кръстен на пениса си? – засмя се той.

– Ама той… наистина е голям…

Мики се разсмя с глас и една не блъсна контейнер край пътя.

– Мениджърът ми го измисли. Изобщо, той измисли целия живот на Биг Дик.

– А той от опит ли знае, че Дик наистина е голям?

Кенди се разсмя сама на шегата си, очаквайки Мики да се присъедини към нея, но по реакцията му разбра, че шегата е била неуместна.

– Майк Доналдс щеше да е страшно неоригинално. Феновете щяха да ме замерят с пържени картофки.

– А защо не Биг Мик?

– Шегуваш ли се? Втори Мик на сцената?

– Прав си… Тогава просто Мики нещо си?

– Например? – изгледа я той.

– Мики… Мики… Маус – Кенди се разсмя. – Прав си, не се получава. Все едно. Дик, Мик, не е толкова важно. Просто…

– Имаше други очаквания за днешния ден, нали?

– Да – призна Кенди. – Съжалявам, просто мислех, че животът на рок звездите е вълнуващ и извън сцената.

– А не е ли вълнуващо да белиш домати? – Мики я погледна толкова сериозно, че тя се разсмя.

– Не много. Представях си нещо като… може би среща с други звезди, излежаване край басейна, парти…

– Ще има и парти, довечера. Имай търпение.

Кенди се отпусна на седалката и си отдъхна. Помълчаха известно време.

– Виж, Кенди – започна Мики, – сутринта, когато ти казах, че обичаш Биг Дик, а не мен, имах предвид това. Човекът от сцената и аз сме много различни.

– А кой е истинският?

Мики не отговори веднага.

– И двамата са истински, но в различни реалности. Биг Дик е продукт на шоубизнеса – живее в луксозен апартамент  в Ел Ей, който принадлежи на мениджъра, кара спортна кола, която също е собственост на мениджъра, чука мацки и има татуиран пенис на гърба си, а Мики… работи на полето, когато не крещи псувни от сцената.

– Как приема славата ти семейство Доналдс? – попита Кенди.

Мики се разсмя.

– Нямат представа. Майкъл Доналдс не е известен с нищо.

– Моля?! Искаш да кажеш, че не влизат в ютюб, не гледат телевизия, дори не слушат радио?

– Виж, те не знаят, че пея в The Fuckers, ясно? И ще те помоля да запазиш това в тайна. И не подозират, че Биг Дик всъщност съм аз. Неслучайно мениджърът създаде толкова различен сценичен образ. Както обеща, и мама не може да ме познае.

– Добре, не се притеснявай. Но не разбирам…

– Майка ми няма да понесе, ако разбере, че пея I`m rich so be mу bitch. Тя е предана католичка и нямаш представа какво ще ѝ причини, ако научи истината… нито какво ще причини тя на мен след това с точилката… не се шегувам – добави Мики, когато видя колко развеселена е Кенди от думите му.

– Ок, споразумяхме се. Мамчето няма да разбере.

– Благодаря, Кенди.

– Моля. Значи затова всичко по теб е фалшиво?

– Говориш за татуировките и спрея за коса ли?

– Да.

– Да.

– А историите в медиите? Интервютата?

– Всички са измислени от мениджъра.

– Дори тази, че си роден в Швеция?

– Никой от предците ми не е стъпвал там.

– И това, че баща ти те е пребивал системно?

– Никога не ме е виждал, за да го направи. Иска ми се да имаше тази възможност, но… починал е, докато мама е била бременна с мен.

Сините лотоси се свиха, сякаш върху тях попадна силен пестицид.

– Ами… – Кенди започна да прехвърля в ума си всичко, което беше чела за Биг Дик и The Fuckers в медиите. – Те… имам предвид, майка ти и децата,  никога ли не се съмняват къде ходиш, когато си извън Йоло. Не те ли разпитват какво правиш в Ел Ей?

– Майка ми не е от любопитните. Заминах за Лос Анджелис малко преди да навърша 18. Годината беше слаба – бурята унищожи реколтата, а земеделието е единственото ни препитание. Вкъщи имахме две гладни близначета, още ненавършили две годинки… А, май не споменах, че бурята уби баща им – беше на полето по това време, вятърът изкоренил едно голямо дърво и… след това никой вече не се престраши да се завърти около мама – тук хората са суеверни, а двама погребани съпрузи не е съвпадение според местните.

Кенди се сви на седалката. Историята на Мики беше не по-малко интересна от тази на Биг Дик – роденият в Швеция красавец, избягал от баща си побойник и майка си алкохоличка, който беше дошъл в Америка, за да изчука всички жени в Новия свят. Защо мениджърът му имаше нужда от лъжа?

– Започнах работа в един хотел, като барман в едно караоке. Там мениджърът ме забеляза. Идеята му беше да събере напълно неизвестни млади момчета от баровете, и да ги направи банда. Искаше да докаже, че с правилна стратегия всеки може да бъде звезда.

– Ами, браво на него – получило му се е – отбеляза Кенди.

– Провокацията продава. Кой не би си паднал по четирима млади ебачи с имена като Биг Дик, Секс Лекс и Кок Дог?

Кенди се съгласи с мълчание.

– Каза, че довечера ще има парти. Нямам търпение да видя как се забавлявате тук, в Йоло.

Мики спря на един паркинг и предложи на Кенди да повървят пеша. Тя се съгласи, пъхна ръце в джобовете на късите си панталонки деним и тръгна до него.

– Ето там! – посочи Мики.

Кенди проследи пръста, сините лотоси се спряха на семпла сграда, с един счупен прозорец и врата, която вероятно не се затваряше никога. Ако не беше олющената табела

Heaven`s door, никога нямаше да се досети, че това е бар.

– Истински рай, а? – смигна Мики.

– Шегуваш се, нали? Дори в колежа не съм виждала такава дупка.

– Мики, човече, какво търсиш тук? – един грамаден мъж с кафеникава гъста брада, скриваща младото му лице, се появи откъм гърба им и прегърна сърдечно новодошлия мъж.

– Кенди, това е Върджил – най-голямата звезда в Йоло – обърна се Мики към приятелката си, която разглеждаше паяжините, висящи от тавана, и прашните маси, с погнуса.

– Здрасти, бонбонче! – поздрави я огромният Върджил.

Кенди само кимна, докато лапата на приятния гигант стискаше мъничката ѝ ръчичка.

– Върдж, имаш ли група за довечера? Имам нова песен и ми се ще да посвиря, ако нямаш против.

– Шегуваш ли се? Нямам никого. Даже не съм сигурен ще има ли клиенти.

– Най-малкото, Кенди ще е тук… нали? – обърна се към нея Мики.

– Ами аз…

– Хайде, ще ти хареса – подкани я Мики, но не видя особен ентусиазъм в сините лотоси.

– Чувала ли си го как пее, захарке? Мики можеше да бъде музикална звезда, но така и не разви таланта си…

– Стига, Върдж, ще се изчервя –Мики бързо смени темата.

– Ами, всъщност, аз трябва да се прибирам… утре съм на работа и…

На Кенди ѝ дойде твърде много. Изглежда, се беше влюбила в мъж, който не съществува, и сега се чувстваше измамена.

– Ще изляза да изпуша една цигара отвън – измъкна се деликатно тя.

– Ей сега идвам – Мики излезе след нея.

– Ще те разбера, ако не искаш да останеш повече. Ще се извиня на Върджил и ще те откарам в Ел Ей.

Кенди не отговори. Не беше ревла и нямаше да позволи на сълзи да се появят в сините лотоси, особено в присъствието на мъж. Дръпна от цигарата, издиша рошаво кълбо дим.

– Май беше прав. Обичам Биг Дик, а Мик… не го разбирам. Разочарована съм, но не знам от кого от двамата. Всичко е било една голяма лъжа, заради която похарчих двеста шибани долара.

Мики се почувства виновен. Искаше да я прегърне, но не посмя.

– Кенди… не очаквам да ме разбереш, но когато съм на сцената с The Fuckers, сбъдвам мечтите на феновете. А тук, в тази „дупка“, както я нарече, сбъдвам своите мечти.

– И какви са твоите мечти? – попита тя без емоция.

– Хайде да направим така: ела да ме чуеш довечера. Ако прецениш, че можеш да обичаш Мик, ще се видим след „концерта“. Ако решиш, че нямаме бъдеще… предварително ти желая всичко най-добро. Съгласна?

Кенди само кимна.

– Искаш ли да ти дам време да помислиш? Може да се разходиш сама, има нелоши магазинчета по главната улица. Шопингът ще те развесели, докато аз се приготвя за „голямото шоу“ довечера.

– Става. Ще се видим – отговори Кенди сухо и глухо.

– Осем часа. И, Кенди… замалко да забравя…

Мики извади портфейла си и започна да брои банкноти.

– Когато феновете са недоволни от концерт, честно е да си получат парите обратно. Извинявай, че са на дребно, но дадох стотачките на децата.

Мики подаде парите на Кенди. Тя се поколеба кратко, после ги взе и двамата се разделиха с уговорка да се видят след концерта… или никога.

 

***

Кенди прекрачи излязлата от пантите врата на Heaven`s door и седна тихо на най-близката самотна маса. Първият изпълнител вече беше започнал да пее пред малобройната публика. Тя не виждаше добре лицето му, тъй като светлината в бара беше приглушена, а и той беше наведен, вглъбен над пияното. Носеше огромни кръгли очила, които явно му помагаха да вижда нотния лист. До нея достигаше приятен ръждив глас, леко скърцащ на припева. Тя се заслуша в текста:

Целуваш ме. Разцъфват рози

във тялото ми, но бодли

разкъсват с ярост мойте вени

и ето, всичко в мен кърви…

Сякаш рози разцъфнаха и някъде в нея, усети мощната сила на любовта, даваща живот, а после… още със следващия стих певецът разруши този красив цветен свят, насити го с кръв, усещане за смърт и загубени илюзии… Колко жестока беше тази песен, и красива в същото време. А гласът на непознатия… Мики! Чак сега Кенди се досети кой беше изпълнителят зад пияното. Значи за такива неща мечтаеше Мики от Йоло – целувки, рози и само една жена, която да приеме бодлите му…

Мъжът от съседната маса подаде шапка на Кенди, като я извади от мислите ѝ. Тя не разбра идеята.

– Ако решиш, можеш да подкрепиш Мики, колкото решиш – обясни мъжът.

След края на изпълнението Върджил светна лампите в бара. Няколкото зрители се приближиха до певеца, за да го поздравят за изпълнението и за новата песен. Той отговори сърдечно на старите си приятели, докато погледът му търсеше нея. Но напразно. Беше си тръгнала.

– Съжалявам, Мики, но готината мацка си тръгна още преди края на концерта – Върджил го потупа съчувствено по гърба. – Може би не си пада точно по кънтри.

– Да, предполагам – отговори разсеяно Мики.

– Ето ти приходите от вечерта.

– Задръж ги, Върдж, знаеш, че печеля добре в Ел Ей.

– И аз печеля  добре. Знаеш уговорката – аз прибирам парите от пиячката, а ти – от шапката. Нищо не се е променило.

– Благодаря – Мики взе шапката и седна на бара, като започна да подрежда доларите, за да не мисли за нея.

Както обикновено, в шапката се търкаляха предимно монети, няколко петдоларови банкноти, но този път имаше и една дебела пачка, сгъната през средата. Мики я разпозна. Изглеждаше точно така, както в портфейла му преди няколко часа. Той вдигна пачката и я притисна до гърдите си. От нея изпадна визитна картичка…

 

***

Минаваше десет, когато куриерът спря с колелото пред една от манхатънските офис сгради. Провери адресът – отговаряше на заявката. Мина покрай охраната, който го упъти към единайсетия етаж, след което почука на вратата с табелка „Абигейл Тейлър – бракоразводен адвокат“.

– Кой е? – извика Кенди, докато си оправяше червилото.

– Пощальонът! Доставка за Абигейл Тейлър.

– В момента е с клиенти. Упълномощена съм да приемам всичко от нейно име.

– Вие секретарката ли сте?

– Кенди Милър, приятно ми е! – момичето протегна кокетно ръка на мъжа.

– Добре, подпишете тук.

– Ах, че красив букет! Сигурен ли сте, че не е за мен? – Кенди се изкикоти.

– На картичката пише „За Абигейл Тейлър“.

– Жалко! – направи се на тъжна Кенди. – Приятен ден и се надявам скоро да донесете нещо подобно и за мен.

Куриерът се усмиха, а Кенди го изпрати с въздушна целувка, след което остави красивия букет на бюрото си и започна да го разглежда със завист. Тринайсет кървавочервени рози и черна картичка със златисти букви, вързана със сатенена панделка за някакъв подарък в квадратна опаковка, също в черен цвят. Мъжът, който ги изпращаше, със сигурност беше страхотен. Кенди се размечта.

– Ще се видим другата седмица, скъпа. Не се тревожи за нищо – ще получиш пълно попечителство. Имай ми доверие!

Гласът на Абигейл извади Кенди от фантазиите.

– Благодаря ви, госпожо Тейлър. Разчитам на вас.

Абигейл изпрати клиентката си и се обърна към секретарката, която беше почти пълно копие на шефката си, с изключение на облеклото. Абигейл беше строго официална, а Кенди… предизвикателна, дори в офис костюмчето си.

– Нещо за мен, Кенди? Обаждания, имейли?

– Не, госпожо, няма нито обаждания, нито имейли. Само това! – Кенди посочи към бюрото си, където ефектният букет очакваше своята притежателка. – Пристигна по куриер.

– От кого е? – Абигейл се изненада. Нямаше връзка с никого в момента, а бившият ѝ съпруг би ѝ изпратил по-скоро отровен бръшлян, отколкото рози.

– Нямам представа, но сигурно е невероятен. Мисля, че трябва да се омъжите за този мъж – Кенди се закиска и русите къдрици се разтресоха, докосвайки копчето на ризата, което едва удържаше на напиращите под него гърди.

Абигейл взе букета неуверено и го занесе в офиса си, като затвори вратата, за голямо съжаление на любопитната Кенди. Нервно взе картичката – ръцете ѝ трепереха от непозната емоция и тя без да иска одраска пръста си в един бодил, така че прокърви. Тя засмука капчицата кръв и с една ръка, неловко, извади картичката и зачете:

„Скъпа Кенди,

Благодаря ти, че помогна да сбъдна мечтата си.

С обич, Мики

П.с. Извини ме, че не мога да те нарека Аби, но нея не я познавам. Стига ми, че познавам Кенди. Коя е истинската – ще решиш ти, и ще сбъднеш истинските ѝ мечти.“

Абигейл развърза панделката на подаръка. Беше диск, върху чиято обложка видя усмихнатото лице на Мики, с естествена коса, без татуировки и обикновена карирана риза. „Светлата страна на звездата“, Майкъл Доналдс. Капчици се появиха върху сините лотоси.