„Кречеталото“ на Христо Банов – ужас отвъд границите на хоръра

Трепери, МОН, крий се, РУО, защото тракането на „Кречеталото“ на Христо Банов е напът да направи на пепел цялата измамна система, да разнищи номенклатурата и да всее бунтовни мисли сред учители и ученици!

Да ви запозная с размирника. Действащ полицай, който съвсем скоро ще влезе да срича с първолаците в класната стая. Но не защото не може да чете. Напротив. Сблъскал се с прогнилата система на МВР и отчаян от безсилието да спаси света от престъпници, сега Христо има нова мисия – да се внедри в друга прогнила система – тази на образованието – и да предотврати появата на престъпници. Всички тези стремежи на младия автор са отразени в творчеството му.

Жанровата литература, напук на всички сноби и макар не често, също може да интерпретира важни общочовешки проблеми и да съдържа значими послания. „Кречеталото“ е вторият роман на Христо Банов, който излиза в годината, когато авторът направи своя литературен дебют с „Докоснат“ (изд. BlurPaper). Жанрът е хорър фентъзи, а действието се развива в измисленото градче Мистери Хол, където младият учител Джоуи Милър се премества заедно със съпругата си Беатрис и новородените близнаци. Следвайки мечтата си, той попада в едно странно училище, където витае древно зло. В опит да го надвие, Джоуи е изправен пред съдбовен избор.

Няма да издавам повече. Сюжетът е увлекателен и както се изразяват младежите, доста „крийпи“. Христо е включил всичко необходимо, за да предизвика кошмари и у най-големите смелчаци – призрачни къщи, ходещи мъртъвци, обилно кървене и загадъчна смърт. Авторът, несъмнено отличен професионалист, е ненадминат в описанието на местопроизшествия, като не пропуска нито един детайл в заобикалящата обстановка. Читателят няма да остане разочарован, тъй като благодарение на тези описания пред очите му ще се появят ярки картини на убийства, жертвоприношения и насилие. Но истински страшното започна там, където фикцията приключва и започва реалността.

СЛЕДВАТ СПОЙЛЕРИ

Ужасът в „Кречеталото“ произлиза от осъзнаването, че зад фентъзи елементите авторът всъщност описва нашата порочна образователна система, с която един млад мъж е решил да се бори. Ясно личи недоволството срещу тиранията на МОН и РУО , като цялото обезличаване, към което те водят родното училище, е отлично представено в най-тъжната глава „Първият учебен ден“. Там четем следната реплика на ученик:

„Прости ни, обучителю! Ти си нов тук и не всичко ти е известно. Но както ти ще учиш нас, така и ние ще учим теб. В училището е забранено да използваме имената си и затова никога не ги назоваваме.“

 В ума ми веднага изплуват омразните номера, които всеки ученик, подобно на затворник, е принуден да използва вместо името си и с които учителите и до днес назовават понякога своите „обучаеми“. Училищната униформа – друг омразен елемент на свободомислещите ученици – в „Кречеталото“ се материализира като дълга черна роба, покриваща от глава до пети абсолютно всички в училище, превръщайки ги в траурно бездушно шествие. По този начин Банов поставя знак за равенство между учители и ученици – еднакви жертви на управляващите от канцелариите обезличители.

Нека кажем и няколко думи за главния герой – Джоуи Милър. Не се съмнявам, че в негово лице Христо Банов въплъщава своята професионална, а и житейска философия. Попаднал в машината на злото, Избрания се опитва да запази себе си, да не се поддаде на асимилацията и да разпали бунтовна искра у младите. Макар че всички тези негови мисли и действия довеждат до „Съветът“ – една от най-тежките глави в книгата, в която се обсъжда наказанието на дръзналия да се противопостави на нормите учител. Целта на това наказание е да го превърне в поредния инструмент на злото, поредната безлична човешка сянка, която изпълнява сляпо дори най-отвратителните спуснати свише заповеди.

Страшно е как Христо Банов е разкрил безизходицата – учениците искат да променят съдбата си, но нямат смелостта открито да застанат до своя учител. Анабел – една от най-интересните героини в романа – е млада, но нерешителна учителка, която подкрепя каузата на своя колега, но няма нужната сила, за да се противопостави на системата. Така въпреки пролетите сълзи, тя извършва брутално престъпление по волята на директора. Нещо болезнено познато от реалния живот. Насаденият през комунизма страх и до ден днешен владее българското училище, където всеки несъгласен подлежи на санкции и репресии. Докато системата не го изхвърли или той сам не си тръгне от нея.

И за да избегнат неприятности, млади и стари свеждат глава, роптаят наум, но после правят това, което „трябва“. Така Джоуи остава сам срещу непробиваемата система на асимилация и заличаване, без никакъв шанс да се справи с порочния кръг на злото.

Но злото не тръгва от училище и Христо майсторски проследява как то се заражда в човека. Познаващ отлично психологията на престъпниците, той изгражда много силна сцена, в която виждаме главния антагонист – Строителя – като дете, жертва на домашно насилие. Авторът изследва проблема като умел педагог, насочвайки ненатрапчиво към извода, че ценностите се формират в детството. Ролята на възпитанието в семейството и нуждата на всяко дете от любов са ключови за неговото правилно развитие, а липсата на грижа и топлина у дома създават чудовища. Именно така Строителят става злодей – бащата насилник и пасивната майка, която не предприема действия да спаси сина си, го тласкат към омразата и по-късно той става заплаха за цялото общество.

Интересна е концепцията на романа. Следвайки традициите на Романтизма, започва с реалното преместване на семейство Милър в друг град, но след това пренася действието в съня на Джоуи. В края на романа читателят с облекчение разбира, че главният герой е сънувал кошмар, от който го изважда гласът на любимата жена. Този замисъл може да каже много на читателя що за човек е Христо Банов. Тъй като познавам в детайли творчеството му и темите, които го вълнуват, не е никак трудно да стигна до правилен извод, че е непоправим оптимист и романтик  по душа. Той сякаш не може да допусне, че злото в собствения му роман, а и в света,  може да бъде част от реалния свят, затова решава накрая просто да събуди Джоуи и да го остави да следва мечтата си в Мистери Хол. Дали ще имаме възможност да проследим какво се случва в действителност с кариерата на Джоуи? Може би самият Христо все още не знае отговора. 

 

Сливенско ченге ще срича с първолаци

 

Помните ли готината комедия от началото на 90-те с Арнолд Шварценегер „Ченге в детската градина“? А сещате ли се как сексапилният Чанинг Тейтъм се внедри в час сред гимназисти, за да залови опасен престъпник? Съвсем скоро подобен холивудски сценарий ще се разиграе в град Сливен, но не в киносалона, а в истинска класна стая. Защото само след 2 години действащият младши разузнавач от криминалния отдел Христо Банов ще се дипломира като начален учител. Младият мъж няма търпение да влезе в класната стая, където на научи малчуганите не само на четмо и писмо, а и да им предаде урок по честност, смелост, уважение. Идеята на бъдещия учител е да направи от първолаците мислещи и свободни личности, достойни членове на обществото. Философията на сливналията е, че превенцията е най-сигурният начин за справяне с престъпността, затова негова мисия е да работи с най-малките.

И ако вече сте си помислили, че комбинацията полицай – педагог е интересна, почакайте. Защото Христо Банов е и още нещо – отличен фентъзи писател. Въпреки натоварения работен график и заниманията в университета, само в рамките на една календарна година той издаде два прекрасни романа. В началото на годината на бял свят се появи „Докоснат“ – интересна история за млад мъж, оказал се в центъра на съдбоносна битка между доброто и злото. В края на настоящата година на книжния пазар се появи и „Кречеталото“, в която отново има сблъсък между Светлата и Тъмната страна, а съдбата на света е в ръцете на млад учител. В този втори роман, отново хорър фентъзи, читателите могат да проследят израстването на Христо като писател, и то само за 12 месеца. Героите са по-завършени, концепцията – изчистена, идеите – задълбочено, всеки малък детайл е на точното място. Освен с кървави сцени и призрачна атмосфера, „Кречеталото“ впечатлява с дълбочината, която авторът достига в изследването на социалните проблеми на обществото, и по този начин се доближава до своя кумир – Стивън Кинг. Като редактор на книгата, бих казала, че Христо дори надминава учителя си, а скептиците могат да ме опровергаят само по един начин – като прочетат двата романа на талантливия младши експерт Банов. Налични са на https://www.hristobanov.com/

"13 за късмет" със Станислава Белева

Снимка: Станислава Белева

 Разпознах Станислава Белева като моя духовна сестра още щом видях профила ѝ в инстаграм. Не съм изненадана, че почувствах толкова близко и нейното творчество. Станислава е талант с космически измерения – тя не се побира в никакви ограничения на жанр и теми. Една изключително зряла авторка, въпреки младостта си.

1.     Защо се разпозна точно в гарван? 

Беше в труден период от живота ми, в който исках да се скрия от света. Когато се огледах в мрака в мен и успях да намеря слънчев лъч именно в него. В черното, в мрачното, а то се оказа по-светло от останалата част. Със сигурност е бил от онези моменти, в които правиш нещо повече с лекота, някак "на шега", а после се оказва, че са променили целия ти живот. До ден днешен не съм сигурна, дали беше добра идея да разкривам кой стои зад "Аз, Гарванът" или трябваше да си остана анонимна. Така се е случило, така е станало, че съм разкрила кой стои зад него, предполагам. Това е доста дълга тема и не знам дали имаме време (и място) в платформа като инстаграм, но въпросите ти са едни от най-интересните и най-задълбочените, които съм получавала за творчеството ми и изобщо! 

2.     Смяташ ли се за мрачен образ? 

Дори да е така, то със сигурност съм мрачен образ, който търси и намира светлината.

3.     Какво стои отвъд последната страница на книгите ти?

Стоим ние, когато историите продължат и в реалността. И от нас зависи как ще довършим историята на живота ни.

4.     Проза или поезия е животът на Станислава? 

Иска ми се да е поезия в прозата, което означава, че ми се искат да виждат красивото в дългите текстове, да могат да се четат с лекота, но в същото време да имат задълбочени послания, да могат да се тълкуват по много начини и да оставям знаци, следи. И проза в поезията, красотата да кажеш много с малко думи, но те да са на точното място е вълнуваща! 

5.     Колко добре знаеш латински?

Не толкова добре, колкото на мен ми се иска, но се уча постоянно! Уча го несъзнателно, просто защото го обожавам! Дори въпросът ти предизвиква усмивки и смях, защото на всички започна да им прави впечатление, че го използвам адски често в творбите си! 

6.     Има ли изкуство, в което да не те бива? 😉

О, със сигурност има много изкуства, в които да не ме бива, но ние, хората, можем всичко, стига да повярваме и да го искаме, колкото и банално да звучи: банално е, защото е истина. За краткия ни земен път, със сигурност ще има много неща, които не сме успели да усвоим и да се научим, но пък това прави живота интересен. На едни от нас им е интересно едно нещо, развиват се и са добри в него, на други им е интересно друго.

7.     Имаш ли си твоя собствена рок група?

Засега не, но кой знае? Шегувам се, но ако имах, щях да съм на китарата!

8.     Какъв стил би бил албум по стихове от „Салве“?

Рок, инди рок, блус. Може ли и малко рап? Харесвам изпълнители като Лана Дел Рей, Бон Джоуви, Аксел Роуз и Guns n' Roses. Слушам и изпълнители като Еминем и Тупак. Точно те са ми давали сила в трудни моменти, защото са хора, тръгнали от нищото, само с нещата, които искат да кажат, лист и химикал. Имат изключително задълбочени послания в песните си, противно на разбиранията на хора, които не слушат рап и не разбират културата. Например песни като "Never Had A Friend Like Me", "Changes" на Тупак и "When I'm Gone" на Еминем. 

9.     Как успя да напишеш толкова много книги толкова млада? 

На първо място с много желание, дисциплина и лишения, когато имах период от живота ми, в който нямах друг избор, освен да бъда силна. Може би тогава си казах нещо от сорта на това, че ако не следвам тази си мечта, значи съм се провалила като човек и не съм изпълнила основното си призвание като такъв: ако можем да направим това място по-хубаво по един или друг начин. И не на последно място, семейството ми. За да оцелея, заради мен и семейството ми и да се съхраня като човек. 

10.Вярваш ли в любовта?

 Да! Определено, дори да не изглеждам като най-романтичния човек на света и книгите ми подобни действия да се развиват на по-заден план, това е само защото не обичам да захаросвам прекалено много. 

11. А в истинското приятелство?

Толкова, колкото вярвам и в любовта! Макар трудно да допускам хора до себе си, да съм предпазлива и да не се доверявам, вярвам, че то съществува.

12. Съществуват ли истински мъже? 

Със сигурност съществуват и се изразява в това да държиш на думата си като човек, независимо от пола. Уважавам мъжете и ми се иска и те да имат същото отношение към жените. Да не се подценяваме взаимно. В книгите ми имам доста силни женски образи, но това не означава, че "искам жените да вземат мъжката роля". Надявам се дори да не е възприето така и да не дразни мъжката част. То е изразено повече в това, че не искам героините ми да чакат някой да ги спаси, което няма общо с пола, а с характера на човек. Вярвам, че имам и много силни мъжки образи и това, че те уважават жените и не ги подценяват, не ги прави по-малко мъже, а напротив. 

13. Коя своя книга би искала да видиш на екран най-много?

Труден въпрос, от една страна "Аз, Гарванът" и "Името ми е Рейвън" могат да се осъществят с много по-малко средства откъм специални ефекти и подготовка, докато "Необременена", "Отшелница" и "Монарх" биха били доста скъпи проекти, които не се правят толкова често на територията на България (засега)! Но се надявам да има добро бъдеще. Пожелавам ни го на всички! Това би се случило само ако превъзмогнем егото и избиването на комплекси, защото преди да сме автори, ние сме хора. Зад всяка една професия, независимо дали сме писатели, продавачи, чистачи, стои човек и не трябва да се унижаваме взаимно, а да уважаваме труда си.