"13 за късмет" със Станислава Белева

Снимка: Станислава Белева

 Разпознах Станислава Белева като моя духовна сестра още щом видях профила ѝ в инстаграм. Не съм изненадана, че почувствах толкова близко и нейното творчество. Станислава е талант с космически измерения – тя не се побира в никакви ограничения на жанр и теми. Една изключително зряла авторка, въпреки младостта си.

1.     Защо се разпозна точно в гарван? 

Беше в труден период от живота ми, в който исках да се скрия от света. Когато се огледах в мрака в мен и успях да намеря слънчев лъч именно в него. В черното, в мрачното, а то се оказа по-светло от останалата част. Със сигурност е бил от онези моменти, в които правиш нещо повече с лекота, някак "на шега", а после се оказва, че са променили целия ти живот. До ден днешен не съм сигурна, дали беше добра идея да разкривам кой стои зад "Аз, Гарванът" или трябваше да си остана анонимна. Така се е случило, така е станало, че съм разкрила кой стои зад него, предполагам. Това е доста дълга тема и не знам дали имаме време (и място) в платформа като инстаграм, но въпросите ти са едни от най-интересните и най-задълбочените, които съм получавала за творчеството ми и изобщо! 

2.     Смяташ ли се за мрачен образ? 

Дори да е така, то със сигурност съм мрачен образ, който търси и намира светлината.

3.     Какво стои отвъд последната страница на книгите ти?

Стоим ние, когато историите продължат и в реалността. И от нас зависи как ще довършим историята на живота ни.

4.     Проза или поезия е животът на Станислава? 

Иска ми се да е поезия в прозата, което означава, че ми се искат да виждат красивото в дългите текстове, да могат да се четат с лекота, но в същото време да имат задълбочени послания, да могат да се тълкуват по много начини и да оставям знаци, следи. И проза в поезията, красотата да кажеш много с малко думи, но те да са на точното място е вълнуваща! 

5.     Колко добре знаеш латински?

Не толкова добре, колкото на мен ми се иска, но се уча постоянно! Уча го несъзнателно, просто защото го обожавам! Дори въпросът ти предизвиква усмивки и смях, защото на всички започна да им прави впечатление, че го използвам адски често в творбите си! 

6.     Има ли изкуство, в което да не те бива? 😉

О, със сигурност има много изкуства, в които да не ме бива, но ние, хората, можем всичко, стига да повярваме и да го искаме, колкото и банално да звучи: банално е, защото е истина. За краткия ни земен път, със сигурност ще има много неща, които не сме успели да усвоим и да се научим, но пък това прави живота интересен. На едни от нас им е интересно едно нещо, развиват се и са добри в него, на други им е интересно друго.

7.     Имаш ли си твоя собствена рок група?

Засега не, но кой знае? Шегувам се, но ако имах, щях да съм на китарата!

8.     Какъв стил би бил албум по стихове от „Салве“?

Рок, инди рок, блус. Може ли и малко рап? Харесвам изпълнители като Лана Дел Рей, Бон Джоуви, Аксел Роуз и Guns n' Roses. Слушам и изпълнители като Еминем и Тупак. Точно те са ми давали сила в трудни моменти, защото са хора, тръгнали от нищото, само с нещата, които искат да кажат, лист и химикал. Имат изключително задълбочени послания в песните си, противно на разбиранията на хора, които не слушат рап и не разбират културата. Например песни като "Never Had A Friend Like Me", "Changes" на Тупак и "When I'm Gone" на Еминем. 

9.     Как успя да напишеш толкова много книги толкова млада? 

На първо място с много желание, дисциплина и лишения, когато имах период от живота ми, в който нямах друг избор, освен да бъда силна. Може би тогава си казах нещо от сорта на това, че ако не следвам тази си мечта, значи съм се провалила като човек и не съм изпълнила основното си призвание като такъв: ако можем да направим това място по-хубаво по един или друг начин. И не на последно място, семейството ми. За да оцелея, заради мен и семейството ми и да се съхраня като човек. 

10.Вярваш ли в любовта?

 Да! Определено, дори да не изглеждам като най-романтичния човек на света и книгите ми подобни действия да се развиват на по-заден план, това е само защото не обичам да захаросвам прекалено много. 

11. А в истинското приятелство?

Толкова, колкото вярвам и в любовта! Макар трудно да допускам хора до себе си, да съм предпазлива и да не се доверявам, вярвам, че то съществува.

12. Съществуват ли истински мъже? 

Със сигурност съществуват и се изразява в това да държиш на думата си като човек, независимо от пола. Уважавам мъжете и ми се иска и те да имат същото отношение към жените. Да не се подценяваме взаимно. В книгите ми имам доста силни женски образи, но това не означава, че "искам жените да вземат мъжката роля". Надявам се дори да не е възприето така и да не дразни мъжката част. То е изразено повече в това, че не искам героините ми да чакат някой да ги спаси, което няма общо с пола, а с характера на човек. Вярвам, че имам и много силни мъжки образи и това, че те уважават жените и не ги подценяват, не ги прави по-малко мъже, а напротив. 

13. Коя своя книга би искала да видиш на екран най-много?

Труден въпрос, от една страна "Аз, Гарванът" и "Името ми е Рейвън" могат да се осъществят с много по-малко средства откъм специални ефекти и подготовка, докато "Необременена", "Отшелница" и "Монарх" биха били доста скъпи проекти, които не се правят толкова често на територията на България (засега)! Но се надявам да има добро бъдеще. Пожелавам ни го на всички! Това би се случило само ако превъзмогнем егото и избиването на комплекси, защото преди да сме автори, ние сме хора. Зад всяка една професия, независимо дали сме писатели, продавачи, чистачи, стои човек и не трябва да се унижаваме взаимно, а да уважаваме труда си.