Мога да направя обзор на концертната
година още в средата на лятото, защото след Guns and roses всичко
би било крачка назад в моята лична класация. Досега не съм правила такъв текст,
защото най-досадно винаги ми е било да чета описания на концерти и на спортни
състезания. Не си ли бил част от преживяването, всеки преразказ е лоша версия
на оригинала. Но тази година е специална, защото успях да попълня колекцията ми
от музикални преживявания с всичко, което съм искала (или
не съм си представяла), да гледам
и слушам на живо, и то в България. Затова ще се опитам да пресъздам и да запазя
емоцията от богатия ми музикален живот.
Андре Рийо – кралят на валса от 21.
век
Дата: 12.03.2025
Място: „Арена 8888“
София
Обичам класическа музика още от много
малка. Първите ми спомени са от любимите „Том и Джери“, където за първи път чух
Щраус, а след това и от началното училище, когато ни пускаха на касета различни
произведения. Съучениците ми се смееха, а аз обичах да слушам, и се чудех дали
ми има нещо. Двайсет и пет години по-късно изобщо не ме е срам да споделя, че
това беше едно от най-красивите музикални събития, на които съм присъствала. Андре
Рийо и неговия оркестър превърнаха „Арена 8888“ във виенски салон, с прекрасна
музика и бални танци, в които участие, разбира се, взехме с мъжа ми – „На
хубавия син Дунав“, точно пред сцената, сякаш наистина вълните ме въртяха като
малка неуправляема лодка. И ако някой си мисли, че класическите концерти са
скучни, много греши, защото в края към маестрото се присъедини дуетът „Лос дел Рио“.
Децата на 90-те помним любимата ни „Макарена“, която всеки от нас е танцувал в
детската градина. Публиката направо полудя. Един от най-веселите купони, на
които съм присъствала. А най-хубавото е, че през следващата година Андре Рийо се
завръща в България. Дали ще повторя? 😉
Таря Турунен – Living the Dream
Together Tour
Дата: 04.04.2025
Място: „Асикс Арена“
София
Малко се зачудих дали да включа този
концерт в „годишния отчет“, тъй като ще наруша позитивния тон, но все пак прецених
да не спестявам нищо, което е част от календара. Досега не бях слушала Таря на
живо, за сметка на това съм била веднъж на концерт на Nightwish – един
от най-хубавите, на които някога съм била. Феновете на финландката няма да се
съгласят с мен, но Nightwish може и без Таря,
докато Таря без Nightwish… Не мога да
повярвам, но това е най-скучният концерт, на който съм присъствала. Само „Една
нощ в операта с музиката на Queen“ и пеенето на
Славин беше по-лошо преживяване от това да стоя права три часа, докато слушам
протяжните авторски песни на тази иначе толкова красива жена с невероятен глас.
Мисля, че никога досега не съм била близо до заспиване на метъл концерт. Е, и
това доживях. Концерта ще запомня с две неща – скука и мръсотия. Второто мисля
да не го коментирам с подробности. ☹
Ричард Клайдерман – най-нежните
пръсти и най-непохватнтоо чувство за хумор
Дата: 11.04.2025
Място: НДК София
Никога не съм си представяла, че един пианист,
който не е Джери Лий Луис, може да бъде толкова атрактивен, въпреки че
чувството му за хумор е доста… френско. Радвам се, че въпреки колебанията
присъствах на това шоу. Красива музика, невероятно изпълнение и много
сполучлива мултимедия. Докато слушах на живо любима филмова музика, отново си спомних „Том
и Джери“, а най-вълнуваща беше интерпретацията на „Фантомът на операта“ –
мюзикъл, с който имам специална връзка и дълга история. Не знам дали ще я
споделя. 😉
Ал Бано – и без Румина в него все
още има пауър
Дата: 10.05.2025
Място: НДК София
От дете усещам някаква специална връзка с Италия
и всичко италианско – футбол, музика, храна, мода… А любимият ми певец е точно
Ал Бано. Затова когато видях, че ще идва в България, си купих билет, като
подарък за рождения ден. Седмица преди концерта обаче присъствието ми беше под
голям въпрос заради глупаво схващане. Все пак, успях да се оправя навреме –
огромен късмет. Тъй като вече имах едно силно разочарование с друга голяма
италианска звезда – Франко Неро – бях много нащрек този път, без очакване, че човекът
и на живо ще е такъв, какъвто изглежда. И наистина – оказа се още
по-симпатичен. Освен, че гласът му все още е на ниво, Ал Бано е най-искреният
певец, който съм слушала на живо. Много приказлив, страшно сърдечен, той
достигна директно до сърцата на най-малките зрители, придружаващи бабите и
дядовците си. А когато по време на Sharazan остави публиката
да пее и тръгна между нас, фенките му наборки полудяха. Имаше целувки, прегръдки,
здрависвания – не отмина никого. Имаше усмивка за всеки. Но концертът не
премина само в смях – Ал Бано не пропусна да отправи силни думи от сцената,
свързани с войната. Защото големите артисти са големи хора преди всичко, с
позиция. Те не се крият зад фалшив неутралитет, с идеята да се харесат на
всички, а отправят послания, дори да са болезнени. И така, подаръкът ми за
рождения ден беше ЕМОЦИЯ! Какво по-хубаво? 😊
Guns and roses – последната мечта
Дата: 21.07. 2025
Място: Национален
стадион „Васил Левски“ София
За този концерт дори не бях мечтала
истински. Групата се беше разпаднала вече, когато за първи път се влюбих в
музиката им (и в Аксел Роуз).
Затова се бях примирила, че GnR и AC/DC ще си останат липсващи в списъка ми с гледани на живо
любими групи. Само че един ден видях новината… и после беше ясно… купих си билет,
още преди да ги пуснат в масова продажба, и всички планове се въртяха около
тази дата. За да не стане някой фаул пропуснах „Мидалидаре“ предишната седмица
и не видях друг мой много любим изпълнител – Алис Купър. Но той ще дойде пак,
убедена съм, докато за Guns and roses се съмнявам
жестоко. За този концерт хем имам най-много какво да напиша – беше най-скоро,
най-малкото – хем ми е най-трудно да си подредя мислите, тъй като го чакам от
12-годишна, да не кажа и от по-рано, и в момента съм отново тийнейджърка, която
е със замаяна глава от срещата с любимата рок звезда. И на 63 Аксел Роуз все
още е най-готиният рок певец (даже така е по-готин
от преди 30 години 😉) и дори да беше излязъл на сцената без да пее, а
просто да стои така три часа, щях да съм щастлива, че съм го видяла на живо,
макар и отдалеч. Толкова диво тичане на концерт не е правил даже Йоаким Брьоден
от „Сабатон“, най-малкото, защото техните концерти рядко са над 2 часа. А тези
пичове направиха 3 плътни часа, макар да са все над 60-годишни. Изобщо не
съжалявам, че въпреки лошата организация и нервите преди концерта, не се
отказах и отидох. Щях да съжалявам цял живот, ако бях пропуснала единствения си
шанс. А сега цял живот ще разказвам, че съм била там, в най-горещия юлски ден, и
припявах на Аксел далеч от трибуните, докато свири на пиано в нощта November rain.
