Интернет в гората

Случи се веднъж история –

може би фантасмагория –

но с очите си видях,

докато веднъж вървях

по любимата пътечка

горска как кафява мечка

слезе от една кола

преоблечена в пола.

– Как я караш, Бабо Мецо?

– Как нарече ме, хитрецо?

Знаеш ли каква съм аз?

Онемях и във захлас

чух я как разпореди

да изпратят две коли.

– Вече не продавам мед,

а прекарвам интернет! –

каза Меца, даде знак

и сред горския шубрак

три оранжеви лисици –

сръчни интернет техници –

периметъра покриха –

всеки клон окабелиха.

Вече всеки горски дом

знае що е точка ком.

От глиган до таралежи

ползват социални мрежи:

Инстаграм, Тик-Ток, Фейсбук –

всичко е познато тук.

Даже мъничките птички

взеха да прекарват жички.

Пуснаха си по дървото

интернет и във гнездото

славей в Гугъл пак сърфира.

Гълъб сойката блокира

за обидни коментари

към невинните комари.

После пък сърна написа

нещо, със което слиса

хищниците от гората

и започна се кавгата.

Кумчо Вълчо ги послуша,

но дойде му чак до гуша.

Писа в Вайбър той на коса,

за да се реши въпроса:

– Кабелите изкълвете –

достъпа на всички спрете

до глобалните им мрежи

и ако ви се изежи

някой геймър пристрастен,

доведете го при мен!

Косовете полетяха –

кабелите закълваха.

Даже рутер не остана

насред горската поляна.

И като че ли от сън

се събудиха. Навън

пак със горски обитатели

се изпълни. И приятели

пак са всички, и задружен

е животът, а ненужен

се оказа интернет.

По-добре е без таблет.