Тогава
я видях. Рус ангел, слязъл от небесата. Късо
яке, протрити дънки с гол глезен, кецове – толкова обикновена и толкова
вълшебна. Бял шал висеше свободно на раменете ѝ вместо криле, а сините ѝ очи
побираха едновременно цялото небе и целия океан. Тя извърна глава и се усмихна –
не знам дали на мен, или на живота, който със сигурност беше прекрасен за нея.
Нещо в мен се надигна, но не онова мъжко, перверзно чувство, което ни връхлита
при вида на красива жена. Беше другата ми част, бащинската, на закрилника. Това
момиче – толкова крехко и невинно – ми напомни за дъщеря ми като малка и някак
изпитах желание да я пазя. От какво, и аз не знам.
Отминах
спирката все още с мисъл за нея, когато го видях. Беше отвратителен.
Разкривено, подпухнало лице, от пиене или скорошен бой – не знам. Очите му бяха
мътни и потънали в черепа, походката – нестабилна, дрехите – смрадливи.
Инстинктивно се обърнах след него. Той отиваше към спирката. Спрях и го
проследих. Ами ако чака същия автобус, като нея? Прошлякът седна точно до прекрасното
същество и се изсекна върху плочките. Извърнах поглед от погнуса, но се
поколебах дали да продължа пътя си. Категорично не исках да се качвам в автобус,
но… не пречеше просто да изчакам, докато се уверя, че той не е в нейната
посока. Купих си цигари от павилиончето малко след спирката, за да не изглеждам
подозрителен, когато се върна. Запалих и зачаках. Русият ангел не обръщаше
особено внимание на противния мъж, който отблъсна останалите чакащи да станат
прави. Аз не го зяпах, но улавях всяко негово движение, пушейки до кошчето с
лице към него.
Автобусите
минаваха, чакащите намаляваха, но Русият ангел и потенциалният изкормвач все
още стояха на спирката. Но ето че откъм тунел се зададе 99. Ангелът извади от
портмонето картата си и се приготви да се качи. Бях готов да си отдъхна, когато
ужасният тип се изправи и застана точно след нея на опашката. Сърцето ми заби
учестено. Този автобус щеше да ме отведе в противоположния край на града. За
части от секундата пред очите ми преминаха зловещи картини – мръсното тяло се
притиска в бялата кожа, гърлото се раздира от вик, но не на наслада, после
очите угасват… Разтърсих глава. Явно с годините бях станал параноик. Нищо не
може да се случи в претъпкан автобус. Няма да я последвам! Това беше
окончателното ми решение. Ще се прибера пеша, както бях решил.
***
Сутринта
пуснах телевизора, докато си приготвях закуска. Бях в почивка и се канех да
отида за риба. Докато подреждах такъмите, чух зловеща новина. Брутално убийство
в автобус 99 вчера в късния следобед. Разтреперах се и се свлякох на пода, като
разсипах живата стръв и около мен запляскаха симиончета. Нима Русият ангел беше
мъртъв заради моята небрежност?
