Бързам да разкажа за впечатленията си от шумно
рекламирания роман на Божана Апостолова „Нощта е също слънце”, който прочетох
снощи. Бързам, защото се страхувам, че ако отложа тази работа за уикенда, вече
няма да имам впечатления и няма да мога да напиша нищо, дори негативно. Не че
сега е по-лесно – емоционален човек съм и трябва да бъда провокирана
емоционално, за да взема отношение по дадена тема. Нещо трябва да ме подразни
силно – или да ме ядоса до степен на бяс, или да ми хареса дотолкова, че да не
съм в състояние да говоря за нищо друго.
Романът бих описала точно с една дума –
разочарование. С две думи – голямо разочарование. Преди седмица гледах
авторката в едно съботно предаване и бях впечатлена (отново) от начина, по
който говори. И си казах, че задължително трябва да прочета „Нощта е също
слънце”. Макар да знаех, че е любовен роман (а аз мразя бози, да напомня).
Любовен роман, но от Божана Апостолова – помислих се, че няма начин да не е
интересен и че няма опасност да се окаже досадна, сълзлива лигавщина, каквито
са всички романи от жанра (да не говорим за писаните от жени). И за пореден
път, след като прочетох „на един дъх” романа, се ядосах на своята наивност. Още
не мога да повярвам, че Божана Апостолова е авторката на „Нощта е също слънце”.
Не вярвам, че тази „намахана” (както сама се определи тя в едно интервю)
възрастна дама, която увлекателно разказа на водещата как е „свалила” съпруга
си, е написала тази скучна, безлична и банална книга.
„Нощта е също слънце” е типичен представител на
жанра. Сюжетът е шаблонен, като във всички познати любовни истории – двама души
много се обичат и затова се разделят. Романът е създаден по действителни
събития, според анотацията, и разказва любовната история на учителката Силвия и
художника Асен, която се разиграва под тепетата в началото на прехода. Накратко,
историята е следната: двамата много се обичат, но не могат да правят секс (един
с друг). Мъжът обаче все пак прави секс и затова жена му го напуска, след което
в продължение на години рони сълзи и мечтае за него. История на човешката
глупост – хем искам, хем нямам желание, както казваше един симпатичен беззъб
ром.
Проблемът обаче не е единствено в сюжета. Както вече
споменах, сюжетът на всички любовни романи е еднакъв. Повечето автори на такива
романи обаче нямат претенции да създават висока литература с особено дълбок
замисъл. Божана Апостолова обаче има. В голяма част от бозите липсва
историческия контекст – там става дума само за любов и секс и ако се махнат
тези два елемента, от романите няма да остане нищо. Авторката на „Нощта е също
слънце” маркира периода, в който се разиграва любовната драма между Силвия и
Асен – започва в първите години на прехода и продължава в новото хилядолетие.
Апостолова се опитва да обвърже човешките съдби с политическата ситуация в
страната, да напомни за трудностите, пред които се изправят милиони българи в
зората на демокрацията, докато призракът на БКП все още витае наоколо.
Отношенията между Силвия и нейния син са пречупени през призмата на
социално-икономическата обстановка в България, а противопоставянето бедни – богати
е натрапчиво и пресилено. В романа всички богати са сложени под общ знаменател „връзкари”
и им е лепнат етикета „лоши” (като изключим Асен), а бедните са олицетворение
на доброто.
Иначе романът се чете лесно и бързо. И добре, че е
така, защото когато оставиш книгата дори за минута, за да отидеш до тоалетната,
примерно, веднага забравяш какво четеш и после се чудиш коя беше тая Силвия,
защо се развежда, с кого се развежда, женена ли е била изобщо… Аз спрях само
веднъж. За да се запитам защо, по дяволите, започнах да чета любовен роман, при
това писан от жена.
